Определение № 2123 от 12.07.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2123 гр. София, 12.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове:

Владимир Йорданов

Димитър Димитров като разгледа докладваното от Владимир Йорданов Касационно гражданско дело № 20228002104819 по описа за 2022 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано e по касационна жалба на И. Г. С., Г. И. С. (адвокат, действащ лично и процесуален представител на останалите двама жалбоподатели) и А. И. С. срещу въззивно решение № 146 /28.09.2022 г. по в.гр.д. № 340 /2021 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 260109 /25.01.2021 г., по гр. д. № 2442 /2018 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която И. Г. С., Г. И. С. и А. И. С. са осъдени солидарно в качеството им на длъжници по изпълнително дело (индивидуализирано в решението) да внесат (заплатят) по сметка на съдебния изпълнител сумата 30 545.74 лева, необходима на взискателите да изпълнят посоченото в изпълнителния лист, за което са оправомощени от съдебния изпълнител – да премахнат осъществен през 1992 г. незаконен строеж (преустройство на едноетажна сграда (индивидуализирано в решението).

Ответниците по жалбата Н. Х. К., А. О. К. и Е. О. К., последните двама констититуирани от въззивния съд като правоприемници на първоначалния ищец А.

О. К. – техен баща, не са подали отговор на касационната жалба.

От името на тримата ответници по касационното дело е постъпило писмено изявление, че на основание чл.233 ГПК се отказват изцяло от предявения иск, по който се води делото и е постановено въззивното решение. То е подписано от Е. О. К. и от Н.

Х. К., действаща лично и като процесуален представител на А. О. К., Но в представеното от А. О. К. в полза на Н. Х. К. пълномощно не се съдържа изрично изявление за отказ от предявения иск по делото (съгласно чл.34, ал.3 ГПК) и въпреки 1 дадените указания и до момента той не е представил изрично писмено пълномощно за отказ от иска по делото, нито е потвърдил в писмена форма извършения от негово име отказ от иска.

Поради което следва да се приеме, че А. О. К. не е направил валиден отказ от иска, поради което съдът не следва да го взема предвид и обжалваното въззивно решение и потвърденото с него решение следва да бъдат обезсилени в частта по исковете на Е. О. К. и Н. Х. К..

Касационната жалба срещу останалата обжалвана част от въззивното решение – по иска на А. О. К. е процесуално допустима: подадена е от надлежни страни в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Възпроизвел е приетото с т. 1 от ТР № 1 /09.12.2013 г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС за приложението на императивна материалноправна норма.

От това е направил извод за наличие на законови ограничения за пределите на въззивния контрол.

Приел е, че в конкретния случай въззивната жалба е бланкетна. В нея се твърди, че обжалваното решение в съответната част е неправилно. Няма нито позоваване на някоя от възможните форми на неправилност, нито посочване на конкретни обстоятелства, които да водят до извод за неправилност.

Приел е, че при това положение настоящата инстанция е задължена да провери служебно валидността и допустимостта на обжалваното решение в съответната част, както и за нарушаване на императивни материалноправни норми.

Приел е, че при направения преглед се установява, че обжалваното решение е валидно и допустимо, няма и нарушаване на императивни материалноправни норми.

Ето защо обжалваното решение, в съответната част, следва да бъде потвърдено.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Във връзка с довод, че въззивното решение е неправилно, защото жалбоподателите в хода на гражданското производство са изпълнили задължението си за премахване на незаконния строеж, в изложението за допускане на касационно обжалване се извежда процесуалноправния въпрос: следва ли въззивната инстанция да обсъди и съобрази в произнасянето си факти, възникнали след депозиране на въззивната жалба, при положение, че те (фактите) са от значение за спорното право?

Жалбоподателите твърдят, че въпросът е разрешен от въззивния съд в 2 противоречие с решение № 2 /09.02.2017 г. по гр.д. № 2947 /2016 г. на ВКС, IV г.о., с решение № 26 /30.04.2014 г. по гр.д. № 4341 /2013 г. на ВКС, II г.о., с решение № 44 /29.05.2019 г. по гр.д. № 2528 /2018 г. на ВКС, II г.о., с решение № 61 /30.04.2010 г. по т.д. № 741 /2009 г. на ВКС, I т.о., с решение № 117 /21.05.2013 г. по гр.д. № 20 /2013 г. на ВКС, II г.о., с които е прието, че съдът е длъжен да обсъди всички релевантни факти, които са настъпили до приключване на устните състезания.

Въпросът е обуславящ, тъй като в съдебно заседание на 29.11.2021 г. (л.70 по делото) жалбоподателите са се позовали на новонастъпил факт по смисъла на чл.266, ал.1, т.2 ГПК (възникнал след подаване на въззивната жалба) – демонтиране на покрива, който са осъдени да премахнат и изграждане на покривна конструкция, каквато им е указано с решението на ВКС. Поискали са допускане на съдебнотехническа експертиза за установяване на този факт и въззивният съд с изрично определение е уважил доказателственото искане.

Това означава, че е преценил посочения факт като нововъзникнал по смисъла на чл.266, ал.1, т.2 ГПК, в противен случай доказателственото искане би било преклудирано.

С това твърденият факт е включен в предмета на въззивната проверка.

Заключението е изготвено и прието. С него е установено твърдяното преустройство (изграждането на нов покрив с посочени вид и размери).

Но въззивният съд не е обсъдил значението на факта за спора и не е обсъдил приетото от него заключение на СТЕ за установяването на този факт, нито е изложил мотиви защо не следва да обсъжда допуснато от него доказателствено средство.

С това е допуснал противоречие с посочените решения на ВКС, постановени след тълкувателно решение № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, с т.1 на което са определени правомощията на въззивния съд по чл.269 ГПК, с което е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Обезсилва въззивно решение № 146 /28.09.2022 г. по в.гр.д. № 340 /2021 г. на Пловдивския апелативен съд и потвърденото с него първоинстанционно решение № 260109 /25.01.2021 г., по гр. д. № 2442 /2018 г. на Пловдивския окръжен съд в частта по исковете на Е. О. К. и Н. Х. К. поради направен от двамата отказ от предявените искове на основание чл.233 ГПК и прекратява производството по делото в тази част.

Допуска касационно обжалване на въззивно решение № 146 /28.09.2022 г. по в.гр.д. № 340 /2021 г. на Пловдивския апелативен съд в останалата обжалвана част – по иска на А. О. К..

3

Указва и дава възможност на И. Г. С., Г. И. С. и А. И. С. в едноседмичен срок от съобщение да представят по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната и жалба в размер на 610.91 лева, в противен случай производството ще бъде прекратено.

Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание след представяне на доказателства за платена държавна такса, в противен случай да се докладва за прекратяване.

Определението може да бъде обжалвано в частта, с която въззивното и първоинстанционното решение са обезсилени и производството е прекратено с частна жалба в едноседмичен срок пред друг тричленен състав на ВКС, в останалата част е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4