Определение № 440 от 28.06.2024, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 440 гр. Пловдив, 28.06.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Частно наказателно дело № 20245330202929 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243 ал.5 от НПК.

Образувано е по жалба на С. И. Г., против Постановление на Районна прокуратура гр. Пловдив от 08.05.2024г. по пр. пр. № 7073/2020г. по описа на същата прокуратура за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 656/2020 г. по описа на 03 РУ при ОДМВРПловдив образувано и водено за престъпление по чл.209, ал. 1 от НК.

Съдът след като се запозна с доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, като съобрази и мотивите на прокурора, изложени в обжалваното постановление, и изложените в жалбата възражения, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок – обжалваното прекратително постановление е връчено на 18.05.2024г., а жалбата е постъпила в РП-Пловдив на 21.05.2024г.(поради техническа грешка на входящия номер е изписан четвърти месец, но с оглед на обстоятелството, че постановлението е съставено на 08.05.2024г. и с оглед другите отбелязвания върху жалбата с месец май, няма съмнение, че правилната дата е 21.05.2024г.).

Жалбата изхожда от лице, попадащо в кръга на лицата, очертани в нормата на чл.243 ал.4 от НПК, имащи право да обжалват постановление за прекратяване на наказателно производство – пострадало лице, съгласно постановлението за образуване на досъдебно производство, видно от което ДП е образувано във връзка с въвеждане в заблуждение и причиняване на имотна вреда на жалбоподателя. Само за пълнота следва да се посочи, че в хода на производството са събрани доказателства, че процесната вреда е причинена на ощетено юридическо лице „Риф България“ ЕООД, на което жалбоподателят се явява управител и едноличен собственик на капитала, но с оглед връчването на прекратителното постановление на него и подаването на жалбата в срок се явяват охранени правата и на ощетеното юридическо лице. Заради това и 1 жалбата се явява допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Досъдебното производство е образувано и се води за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК за това, че на 15.06.2018г. в гр. Пловдив, с цел набавяне на имотна облага, жалб. Г. е бил въведен в заблуждение и с това му е била причинена имотна вреда – престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. В хода на разследването по делото под наказателна отговорност не е привлечено лице в качеството му на обвиняем за престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК или друго престъпление от общ характер.

В прекратителното постановление прокурорът е приел от фактическа страна, че жалб. Г. притежавал недвижим имот с идентификатор ***** по КККР на гр. Пловдив, който прехвърлил на управляваното от него дружество „Риф България“ ЕООД и за който имот по изготвените инвестиционни проекти захранването с вода било предвидено от сондаж. За нуждите на изграждането на водозахранващ източник жалбоподателят сключил договор с „Водоканапроект“ АД, като преговорите и параметрите по договора били уговорени със св. Н. – началник отдел „Геоложки проучвания“ към „Водоканапроект“ АД. Били фиксирани три етапа – изготвяне на документация за издаване на разрешително за водовземане; изграждане на тръбен кладенец с дълбочина 44 метра и изготвяне на екзекутивна техническа документация, обработка на опитно-филтрационни хидравлични тестове, при уговорена цена от 10600 лв. В изпълнение на първия етап било издадено Разрешително от Басейнова дирекция – Източнобеломорски район. Поради изпадане в неплатежоспособност на „Водоканапроект“ ООД и стартирана процедура по ликвидация, св. Н. препоръчал на св. Г. проектът да бъде финализиран от друга фирма, за което св. Г. се съгласил и подписал нов договор с дружество „Водоканалгеотех“ ЕООД, с който било уговорено извършване на етап 2 и 3, в частност изграждането на тръбен кладенец с дълбочина 44 метра. От страна на изпълнителя било изпълнено изграждането на кладенеца, като предаването било извършено с писмен протокол за предаване и приемане, който бил подписан без възражения. Впоследствие възникнали противоречия по договорните отношения, като било образувано гражданско дело.

В рамките на производството по чл. 243 от НПК, съдът следва да прецени обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, като държи сметка и за конституционно установените правомощия на прокурора да предприеме или да откаже наказателно преследване срещу определено лице.

При проверка дали едно постановление за прекратяване е обосновано, трябва да се изследва въпросът дали фактическите положения, установени по делото, обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал. В случая, изложеното и прието от фактическа страна съответства на събраните в хода на процеса доказателства във връзка със сключените от св. Г. договори. Изводите на прокурора почиват на верен и пълен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на 2 смисъла им или превратно тълкуване.

Така на първо място, съгласно оферта изх. № 168/08.06.2017г. от „Водоканалпроект“ АД (л. 37 и сл., т. 1 от ДП), първоначалното предложение е било изграждането на кладенец с дълбочина поне 44 метра, за което св. Г. който твърди, че е лице, което няма специални познания в съответната област, се съгласило и подписало съответния договор.

На 12.06.2017г. бил сключен договор П-I-40 REEF Bulgaria/2017г. за извършване на проучвателни и проектни работи и изграждане на тръбен кладенец между Риф България ЕООД, представлявано от св. Г., и Водоканалпроект АД, представлявано от св. А. (л. 40, т. 1 от ДП). В договора било уговорено в етап 2 – изграждане на тръбен кладенец с дълбочина 44 метра. В първия етап е следвало изпълнителят да изготви техническа документация за издаване на разрешително за водовземане от нов водоизточник, включваща хидрогеоложки доклад с проект за ново водовземно съоръжение.

В изпълнение на първи етап, бил изготвен технически документ, озаглавен „Обосновка за водовземане“ от Водоканалпроект АД, в който е било предвидено изграждането на тръбен кладенец с дълбочина 25,0 метра (л. 141 – л. 154, т. 1 от ДП). Същият бил предаден от изпълнителя „Водоканалпроект“ АД на св. Г. като представител на възложителя „Риф България“ ЕООД на 27.06.2017г. (л. 20, т. 2 от ДП)

Видно от издаденото Разрешително за водовземане от подземни води, чрез нови водовземни съоръжения № 31591114/26.09.2017г. (л. 48 и сл., т. 1 от ДП), разрешението е било издадено за кладенец с дълбочина до 25 метра.

Разрешението е издадено по заявление вх. № ПВ-101/27.06.2017г. от св.

Г. в качеството му на управител на Риф България ЕООД (л. 116-л.119, т. 1 от ДП). В заявлението от св. Г. изрично е посочено, че се иска издаване на разрешение за изграждане на съоръжение за подземни води, предназначено за водовземане, с дълбочина на съоръжението 25 метра. Разрешителното било получено лично от св. Г. на 26.09.2017г. (л. 92, т. 1 от ДП).

Впоследствие бил подписан договор за изграждане на тръбен кладенец и изготвяне на техническа документация от 15.06.2018г. между Риф България ЕООД, представлявано от св. Г., и Водоканалгеотех ЕООД, представлявано от св. Г. (л. 65 и сл., т. 1 от ДП). В договора било уговорено изграждането на тръбен кладенец с дълбочина 44 метра.

На 22.06.2018г. било предадено и прието изграждането на тръбния кладенец с дълбочина 44 метра от двамата свидетели Г. и Г..

При проверката за законосъобразност съдът трябва да установи съответствието на постановлението с материалния и с процесуалния закон.

Настоящият състав намира, че не е налице несъответствие с материалния закон, като изводът в обжалваното постановление, че не е извършено престъпление, напълно се споделя от настоящия състав, доколкото не се установява престъпно поведение.

3

Изводът на прокурора, че се касае за неуредени граждански отношения, съдът намира за правилен. Видно е, че по първоначалния проект предложението е било за изграждане на кладенец с дълбочина от 44 метра, като впоследствие след изготвяне на техническата документация, изпълнителят на проекта е приел, че следва кладенецът да бъде изграден с дълбочина 25 метра. Управителят на възложителя, св. Г., лично е входирал в БД „ИБР“ заявление с искане за изграждане на кладенец именно с тази дълбочина от 25 метра. Издаденото разрешение за кладенец с дълбочина от 25 метра впоследствие е било получено лично от възложителя, при това на 26.09.2017г., т.е. значителен период преди сключването на новия договор за изграждане на кладенец с дълбочина от 44 метра с новото дружество „Водоканалгеотех“ ЕООД от 15.06.2018г. При така посоченото, възложителят „Риф България“ ЕООД и в частност св. Г., е бил напълно наясно с параметрите на издаденото разрешително, но въпреки това впоследствие е сключил новият договор за изграждане на кладенец от 44 метра, какъвто и е бил изграден, без да е поискал от изпълнителя изграждането на кладенец с по-малка дълбочина и в съответствие с разрешителното. Прокурорът правилно е изследвал и развилите се между дружествата граждански отношения, включително предмет на граждански дела пред РС-Пловдив и ОС-Пловдив, като е достигнал до правилния извод, че неизпълнение по договорите е имало включително от страна на "Риф България" ЕООД, в каквато връзка са и приложеното по досъдебното производство влязло в сила решение на съда (л.

43-л.44, т. 3 от ДП).

Прокурорът е изследвал и въпроса за евентуално престъпление по чл.

353ж от НК, като се е обосновал, че такова липсва с оглед възможността да бъде направено изменение на разрешението и кладенеца да бъде въведен в експлоатация, каквато възможност в действителност е предвидена в Раздел III от Закона за водите. В тази връзка съдът съобрази и че изменението може да се извърши служебно от органа по чл. 52, ал. 1 от Закона за водите или по молба на лицето, в полза на което разрешението е предоставено, което лице в случая се явява „Риф България“ ЕООД, а не някое от дружествата, с които същото е имало търговски взаимоотношения.

Не е налице и несъответствие с процесуалния закон, тъй като не са били налице съществени процесуални нарушения, допуснати при събирането и проверката на доказателствения материал, при осигуряването на средствата за защита и при изготвяне на постановлението за прекратяване. Следва да се отбележи, че проведеното разследване е било обективно, всестранно и пълно.

Въз основа на гореизложеното, обжалваното постановление се явява обосновано и законосъобразно, поради което и същото следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 243 ал. 6, т. 1, вр. ал. 5 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районна прокуратура Пловдив от 4

08.05.2024г. по пр. пр. № 7073/2020г. по описа на същата прокуратура за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 656/2020 г. по описа на 03 РУ при ОДМВР-Пловдив образувано и водено за престъпление по чл.209, ал. 1 от НК.

Определението подлежи на обжалване и протест в седмодневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ПОС.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и на РППловдив.

След влизане в сила на определението досъдебното производство да се върне на РП Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5