Решение № 3066 от 15.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3066 гр. Пловдив, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330116785 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът по настоящото гр.д. № 16785/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХV гр.с., е сезиран с искова молба подадена от А. А. М., ЕГН **********, с адрес ******, чрез пълномощника адв. Д. Б., против „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, с която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на първия ответника да заплати на ищцата сумата от 5,11 евро, с левова равностойност от 10 лева, недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № ****** от ******, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане; както и за осъждане на втория ответник да й заплати сумата от 5,11 евро, с левова равностойност от 10 лева недължимо платена по клауза за възнаграждение на гарант по договор за предоставяне на гаранция № ****** от ****** ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

С Определение № 2301/23.02.2026 г. е присъединено гр.д. № 16807/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІV гр.с. към настоящото гр.д. № 16785/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХV гр.с., за разглеждането 1 им в едно производство под общ номер.

Присъединеното гр.д. № 16807/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив,ХІV гр.с., е образувано по искова молба на А. А. М., против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на първия ответника да заплати на ищцата сумата от 5,11 евро, с левова равностойност от 10 лева, недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № ******, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане; както и за осъждане на втория ответник да й заплати сумата от 5,11 евро, с левова равностойност от 10 лева, недължимо платена по клауза за възнаграждение на гарант по договор за предоставяне на гаранция № ****** ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

По реда на чл. 214, ал. 14 ГПК е допуснато изменение на всяка от осъдителните претенции чрез увеличаване на размера на иска както следва:

- изменение на предявените осъдителни искове срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез увеличаване размера на иска за неоснователно платена сума по клауза за възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № ****** от ****** от 5,11 евро (10 лева) на 86,61 евро, с левова равностойност 169,39 лева, както и чрез увеличаване размера на иска за неоснователно платена сума по клауза за възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № ****** чрез увеличаване размера на същия от 5,11 евро (10 лева) на 75,41 евро, с левова равностойност 147,49 лева.

- изменение на предявените осъдителни искове срещу „Файненшъл България“ ЕООД чрез увеличаване размера на иска за заплащане на сума, неоснователно платена по клауза за възнаграждение за гарант по Договор за предоставяне на гаранция № ****** от ****** от 5,11 евро (10 лева) на 421,07 евро, с левова равностойност 823,54 лева, и чрез увеличаване размера на иска за сумите, неоснователни платени по клауза възнаграждение за гарант по Договор за предоставяне на гаранция № ****** от 5,11 евро (10 лева) на 283,71 евро, с левова равностойност 554,89 лева.

Предвид ноторния факт за смяна на националната валута в Република България на дата 01.01.2026 г. от лева в евро и с оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всички суми, присъдени с настоящото решение са посочени в евро. За прецизност и с цел осъществяване на връзка с начина на формулиране на претенциите в исковата молба и параметрите на иска, с който съдът е сезиран, то навсякъде в мотивите, както и в диспозитива на настоящото решение, 2 търсените суми ще се отразяват освен в евро, но и в левовата им равностойност.

Ищцата твърди, че между нея и „Изи Асет Мениджмънт“ АД са сключени договор за потребителски кредит № ****** от ****** за заемна сума от 1750 лв./894,76 евро, при ГЛП от 35 % и ГПР – 40,70 %, при посочена обща дължима сума от 1919,32 лв./981,33 евро, както и договор за потребителски кредит № ****** за сумата от 2500 лв./ 1278,23 евро, при ГЛП от 45 % и ГПР – 56,43 %, при посочена обща дължима сума от 2860,05 лв./ 1462,32 евро. Допълнително по всеки договор било договорено и обезпечение, като за целта бил сключен съответен договор за предоставяне на гаранция с дружеството „Файненшъл България“ ЕООД, на което се дължало възнаграждение от 823,68 лв./ 421,14 евро по първия договор и 1354,95 лв./ 692,77 евро – по втория, за предоставеното поръчителство. Сочи, че сумите по договорите за кредит и тези за предоставяне на поръчителство били изплатени изцяло от ищцата съгласно съответния погасителен план по всеки от договорите за кредит. Твърди се, че договорите за кредит са потребителски по смисъла на чл. 9 ЗПК и същите били недействителни основание чл. 22 от ЗПК поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Във всеки от договорите не бил посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите и липсвала яснота относно начина на формиране на същия, респ. на общо дължимата сума по съответния кредита. Нищожна била и клаузата за възнаграждение на поръчителя поради противоречия с добрите нрави и прекомерност. Клаузата за поръчителство била недействителна още заради това, че с нея се създавали задължения, обхванати от ГПР и по този начин се надвишавал лимита чл.19, ал.4 ЗПК - ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. С оглед на недействителността процесните сделки се иска връщане на неоснователно платите суми по клаузите за възнаградителната лихва на дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД и по клаузите за възнаграждение на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили аналогични отговори по всяка искова молба от „Изи Асет Мениджмънт” АД, с които се взима становище за нередовност на исковата молба, а по същество счита иска за неоснователен, като се изразява несъгласие с твърденията в исковата молба за недействителност на кредитната сделка. Поддържа, че процесният договор за потребителски кредит отговаря на всички императивни изисквания на ЗПК, вкл. относно тези за неговото съдържание и коректно изчисляване и посочване на отделните параметри на сделката, в това число ГЛП и ГПР.

Развити са подробни съображения в подкрепа на тезата, поддържана от ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт” АД, че процентът на разходите по настоящия кредит е правилно и законосъобразно изчислен, без същият да надвишава лимитът, заложен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази връзка се оспорва позицията на ищеца, че при изчисляването на ГПР следва да се включва и възнаграждението за поръчителя, поради което и сочи, че разходите по обезпечаване на вземането са изключени от формирането на процента на годишно оскъпяване. Оспорва да са налице други пороци на кредитната сделка. Предвид изложеното, от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД се 3 моли за прекратяване на делото или за отхвърляне на иска срещу него.

В законоустановения срок са постъпили аналогични отговори по всяка искова молба и от „Файненшъл България” ЕООД, в който се излагат аналогични възражения за нередовност на исковата молба. Изразява се становище за неоснователност на предявената установителна искова претенция. Договорът за поръчителство не попадал в приложното поле на ЗПК, доколкото въз основа на него не се предоставял кредит. Оспорват се твърденията в исковата молба, обосновавани недействителност на договорът за поръчителство, вкл. и че тези за нищожност на същия предвид нищожността на договора за кредит, както и за нарушаване на принципите за добросъвестност и справедливост. Развиват се подробни съображения от правна страна в подкрепа на тезата за валидност на гаранционната сделка.

Поради изложеното се моли делото да се прекрати, а по същество исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно в настоящото производство, че между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД са сключени Договор за потребителски кредит № ****** от ****** и Договор за потребителски кредит № ******, както и че са сключени между А. М. и „Файненшъл България” ЕООД съответно Договор за предоставяне на гаранция № ****** от ****** и Договор за предоставяне на гаранция № ******, при параметрите на четирите сделки посочени в исковата молба.

В тази връзка по делото е представено и копие от процесните договори за потребителски кредит. С първия - Договор за потребителски кредит № ****** от ****** на ищцата е предоставен паричен заем размер от 1750 лв./894,76 евро, при фиксиран ГЛП по заема – 35 %, и посочено ГПР от 40,70 %. Срокът на договора е 26 седмици. При втория Договор за потребителски кредит № ****** е отпусната в заем сумата от 2500 лв./ 1278,23 евро, при ГЛП от 45 % и ГПР – 56,43 %. Срокът на договора е 30 седмици. В останалата си част договорите за кредит са с идентично съдържание. Включително всеки договор съдържа клауза – чл. 4, при което кредитополучателят е задължен в тридневен срок след сключване на договора да представи едно от посочените в договора обезпечения – две физически лица поръчители или одобрен от кредитора гарант, които предоставя поръчителство по гаранционни сделки.

Представени по делото са и Договор за предоставяне на гаранция № ****** от ****** и Договор за предоставяне на гаранция № ******, сключен между А. М. и „Файненшъл България“ ЕООД, с които дружеството се е задължило срещу възнаграждение съответно от 823,68 лв./ 421,14 евро и от 1354,95 лв./ 692,77 евро да стане поръчител респективно по Договор за потребителски кредит № ****** от ****** и Договор за потребителски кредит № ****** В останалата си част договорите за предоставяне на гаранция са с идентично съдържание. Уговорено е по всеки договор, че възнаграждението на гаранта е платимо разсрочено на вноски, дължими на 4 падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът „Изи Асет Мениджмънт” АД е овластен да приема вместо поръчителя плащанията.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от договорите за поръчителство, ако поръчителят изпълни задълженията по договора за заем, то същият има право да поиска от потребителя/заемателя да му възстанови платена за погасяване на задълженията по кредита сума.

Представена е справка от „Изи Асет Мениджмънт” АД, която се цени съобразно разпоредбата на чл. 175 ГПК. От същата е видно, че длъжникът по кредитите е заплатил за погасяване на своите задължения сумата от общо 981,37 евро по първия договор, от които 86,61 евро за възнаградителна лихва, а останалото за главница. По втория договор с № ****** са платени общо 1353,61 евро, от които 75,41 евро за възнаградителна лихва и останалото за главница, като се сочи, че е налице дължим остатък от лихвата. Налице е и аналогична справка от страна на „Файненшъл България“ ЕООД, в която се сочи, че дружеството е получило сумата от 421,07 евро по Договор за предоставяне на гаранция № ****** и 238,71 евро – по Договор за предоставяне на гаранция № ******.