Решение № 353 от 09.06.2025, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. Силистра, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Т. В. Д. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20253420100181 по описа за 2025 година

Ищецът Н. Я. Я. твърди, че се намирал в договорни отношения с ответника, възникнали по силата на три договори за аренда, а именно:

-договор за аренда, сключен на 08.05.2020 г., вписан в СВ – С. под № 12, т. 5 по описа за 2020 г., с предмет отдаване под аренда на конкретно посочени земеделски имоти в землището на с. К. с обща площ от 8977 кв.м. Този договор бил сключен между арендатора „А. – Н.“ ООД и арендодателя Н. Я. Н., който впоследствие починал, а неговите наследници прехвърлили имотите, предмет на договора, в полза на ищеца чрез НА за покупко – продажба № 141, т. 10 по описа на СВ – С. за 2023 г.;

-договор за аренда, сключен на 08.05.2020 г., вписан в СВ – С. под № 13, т. 4 по описа за 2020 г., с предмет отдаване под аренда на конкретно посочени земеделски имоти в землището на с. К. с обща площ от 44596 кв.м.

-договор за аренда, сключен на 08.05.2020 г., вписан в СВ – С. под № 16, т. 4 по описа за 2020 г., с предмет отдаване под аренда на конкретно посочени земеделски имоти в землището на с. К. с обща площ от 26102 кв.м.

При сключването на договорите страните уговорили арендно плащане в размер на 85 лв. на декар, платимо в срок от 30 дни след приключване на стопанската година, а срокът на договорите бил фиксиран до 01.10.2026 г.

През м. ноември 2024 г. ответникът превел на ищеца частично плащане по договорите, съответстващо на рента в размер на 65 лв. на декар с обяснението, че поради лошата година и реализираните загуби, той редуцира задължението си до този размер.

1

Поради изложените причини ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати следните суми:

-сумата от 179,54 лв., представляваща неизплатена част от рентата за стопанската 2023/2024 г. по договор за аренда, сключен на 08.05.2020 г., вписан в СВ – С. под № 12, т. 5 по описа за 2020 г.;

-сумата от 891,92 лв., представляваща неизплатена част от рентата за стопанската 2023/2024 г. по договор за аренда, сключен на 08.05.2020 г., вписан в СВ – С. под № 13, т. 4 по описа за 2020 г.;

-сумата от 522,04 лв., представляваща неизплатена част от рентата за стопанската 2023/2024 г. по договор за аренда, сключен на 08.05.2020 г., вписан в СВ – С. под № 16, т. 4 по описа за 2020 г.

-заедно със законната лихва върху главницата от датата па подаване на исковата молба в съда – 06.02.2025 г., до окончателното плащане.

Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „А. – Н.“ ООД оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен. Признава сключването на трите договора за аренда при посочените в исковата молба условия, както и размера на извършеното плащане по тях, но твърди, че за стопанската 2021/2022 г. той заплатил на ищеца рента, надхвърляща дължимата с 1711,39 лв., а за стопанската 2022/2023 г. – рента, надхвърляща дължимата с 398,38 лв., с които суми бил погасил задълженията си и за стопанската 2023/2024 г. При отхвърляне на исковете претендира направените по делото разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 8, ал.1 ЗАЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Между страните не се спори, че помежду им съществуват договорни отношения, възникнали по силата на три договора за аренда, а именно:

-договор за аренда, сключен на 08.05.2020 г., вписан в СВ – С. под № 12, т. 5 по описа за 2020 г., с предмет отдаване под аренда на конкретно посочени земеделски имоти в землището на с. К. с обща площ от 8977 кв.м. (приравнени декари към трета категория земя);

-договор за аренда, сключен на 08.05.2020 г., вписан в СВ – С. под № 13, т. 4 по описа за 2020 г., с предмет отдаване под аренда на конкретно посочени земеделски имоти в землището на с. К. с обща площ от 44596 кв.м. (приравнени декари към трета категория земя);

-договор за аренда, сключен на 08.05.2020 г., вписан в СВ – С. под № 16, т. 4 по описа за 2020 г., с предмет отдаване под аренда на конкретно посочени земеделски имоти в землището на с. К. с обща площ от 26102 кв.м. (приравнени декари към трета категория земя);

2

Тези обстоятелства се потвърждават и от представените по делото писмени доказателства, от които също така се установява, че първият от договорите (договор за аренда, сключен на 08.05.2020 г., вписан в СВ – С. под № 12, т. 5 по описа за 2020 г.) е сключен между арендатора „А. – Н.“ ООД и арендодателя Н. Я. Н., към момента покойник, а ищецът встъпил в арендното правоотношение в качеството си на арендодател, придобивайки правото на собственост върху арендуваните имоти чрез НА за покупко – продажба № 141, т.

10 по описа на СВ – С. за 2023 г., сключен с наследниците на починалия собственик.

Договорите били сключени за срок от шест стопански години, изтичащ на 01.10.2026 г., при уговорена арендна вноска в размер на 85 лв. за един приравнен декар, платима в срок от 30 дни след приключване на стопанската година (т.е. до 30 октомври). Между страните не се спори, че за стопанската 2023/2024 г. арендаторът заплатил на своя съконтрахент рента по трите договора в общ размер от 5178,90 лв., определена на база 65 лв. за един приравнен декар, вместо общо дължимата сума от 6772,38 лв. откъдето следва, че по договор за аренда от 08.05.2020 г., вписан в СВ – С. под № 12, т. 5 по описа за 2020 г., е останала неиздължена сума в размер на 179,54 лв., по договор за аренда от 08.05.2020 г., вписан в СВ – С. под № 13, т. 4 по описа за 2020 г. - неиздължена сума в размер на 891,92 лв. и по договор за аренда от 08.05.2020 г., вписан в СВ – С. под № 16, т. 4 по описа за 2020 г. - неиздължена сума в размер на 522,04 лв.

По делото също така не е спорно, че по трите договора за аренда ответникът заплатил на арендодателя рента за стопанската 2021/2022 г. в размер на 8483,76 лв., както и рента за стопанската 2022/2023 г. в размер на 7170,75 лв., които плащания надхвърлят уговорената рента за първата стопанска година със сумата от 1711,38 лв., а за втората – със сумата от 398,37 лв. Тези надплатени суми се явяват предмет на направеното от ответника възражение за прихващане.

Съдът намира горното възражение за неоснователно поради следните причини:

Договорът за аренда по дефиниция се сключва за немалък период от време (според чл. 4, ал.

1 ЗАЗ минималният срок е пет години), през който настъпват промени в икономическите условия в страната и протичат инфлационни процеси, касаещи и пазара на земеделските имоти и наемните или арендни плащания за земеделски земи. За арендатора е резонно за заплаща на аренодателите си пазарната за съответната стопанска година рента за ползването на земеделските им земи с оглед продължаване на договорните си отношения с тях след изтичане на първоначалния срок на действие на арендните договори. Отделно от това е оправдано от гледна точка на пазарната логика арендаторът да заплаща еднаква рента за всички ползвани от него земеделски земи от сходно качество и категория, без оглед давността на сключените арендни договори и уговореното в тях арендно плащане, което при най старите от тях е на най – ниска стойност, ако договорът не предвижда механизъм за индексация. В този смисъл решението на арендатора да индексира задължението си за предходните две стопански години е съобразено с интереса на страните по договора и при положение че плащането е прието от съконтрахента води до увеличение на арендната цена за съответната стопанска година, постигнато по неформален ред и необвързващо арендатора 3 занапред. Макар същото да се явява недължимо платено от гледна точка на договорните клаузи, то не подлежи на възстановяване на основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД с оглед изключението по чл. 55, ал. 2 ЗЗД, който гласи, че не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг. Неформалното съгласуване на по – висока рента за някоя стопанска година не обвързва юридически страните в правоотношението и по – конкретно арендатора, но в тази ситуация задължението му запазва смисъла си на морален дълг, който в ситуация на извършено плащане добива правно значение, тъй като платеното не подлежи на възстановяване. В предвидените от закона случаи формата е предпоставка за правната валидност на постигнатата уговорка, като нейното неспазване лишава поетото задължение от юридически гаранции за изпълнение, но не отменя моралния ангажимент, произтичащ от постигнатото между страните съгласие. В конкретния случай не се твърди, че по – високите арендни плащания за предходните две стопански години се дължат на допусната счетоводна грешка, а от платежните нареждания е видно, че основанието за извършването им е именно погасяване на задължението за рента, поради което съдът счита, че надплатените суми не следва да бъдат върнати от облагодетелстваното лице, нито могат да послужат за прихващане на последващите задължения на арендатора спрямо него.

С оглед на изложените аргументи предявените искове се явяват основателни и следва да се уважат, като на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендираните суми следва да присъдят заедно със законната лихва от датата па подаване на исковата молба в съда – 06.02.2025 г., до окончателното им плащане. На основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД ответникът следва да възстанови на насрещната страна направените по делото разноски в размер на 50 лв. за държавна такса и 510 лв. за адвокатски хонорар, а собственото му искане за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА „А. – Н.“ ООД с ЕИК ......... и адрес на управление: гр. С., ул. „О.“ № ........, представлявано от Д. Б. Н., да заплати на Н. Я. Я. с ЕГН ********** -сумата от 179,54 лв. (сто седемдесет и девет лв. и 54 ст.), представляваща неизплатена част от рентата за стопанската 2023/2024 г. по договор за аренда, сключен на 08.05.2020 г., вписан в СВ – С. под № 12, т. 5 по описа за 2020 г.;

-сумата от 891,92 лв. (осемстотин деветдесет и един лв. и 92 ст.), представляваща неизплатена част от рентата за стопанската 2023/2024 г. по договор за аренда, сключен на 08.05.2020 г., вписан в СВ – С. под № 13, т. 4 по описа за 2020 г.;

-сумата от 522,04 лв., представляваща неизплатена част от рентата за стопанската 2023/2024 г. по договор за аренда, сключен на 08.05.2020 г., вписан в СВ – С. под № 16, т. 4 по описа за 2020 г.

-заедно със законната лихва върху главниците от датата па подаване на исковата молба в 4 съда – 06.02.2025 г., до окончателното им плащане,

-както и направените по делото разноски в размер на 50 лв. (петдесет лв.) за държавна такса и 510 лв. (петстотин и десет лв.) за адвокатски хонорар.

ОТХВЪРЛЯ искането на „А. – Н.“ ООД с ЕИК ........... и адрес на управление: гр. С., ул. „О.“ № ......... , представлявано от Д. Б. Н., за присъждане на направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

5