Решение № 158 от 05.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Пловдив, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев при участието на секретаря П. В. Георгиева като разгледа докладваното от Радослав Георгиев Въззивно гражданско дело № 20255300501718 по описа за 2025 година

Подадена е въззивна жалба от П. И. М., чрез адв. Д. П. П. против Решение №2348/14.05.2025г., постановено по гр.д.№53/2024г. по описа на Районен съдПловдив, XVII гр.състав, с което е отхвърлен предявеният от П. И. М. против Т. А. К. и С. К. К. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор **** по КККР на гр.

Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр.

П., ул. „****, като премахнат монтираната в имота метална врата или предадат на ищцата ключ от нея, съответно е разпределена и отговорността за разноски по делото.

Жалбоподателят сочи, че спорът между страните бил по повод извършени неоснователни действия от съсобственик, който монтирал и заключил врата, от което се създавали пречки за другия съсобственик да упражнява правото си на собственост по отношение общата вещ. Твърди, че през 1997г. било проведено общо събрание на съкооператорите, на което се взело решение за монтиране на лека метална конструкция върху съществуваща тераса, на което ответниците основавали действията си по монтиране на вратата. Въз основа на това решение ответниците изградили врата и я заключили, като ограничили достъпа на останалите съсобственици. Не било доказано по делото, че ключ за вратата бил предоставен на жалбоподателя, в подкрепа на който извод били показанията на св. ****. Съдът извършил неправилна преценка на показанията на този свидетел, като приел, че от същите не се установявало дали вратата била постоянно заключена. Не се установявало също, че процесната врата била изградена въз основа на взетото на общото събрание през 1997г. решение. Липсвала идентичност между металната конструкция и изградената врата. Неправилно било прието за спорно между страните обстоятелството за ограничения достъп до имота, тъй като ответниците не оспорили твърденията за поставянето и заключването на 1 вратата. Погрешно били кредитирани и свидетелски показания. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение, съответно за осъждане ответните страни да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на жалбоподателя да упражнява правата си на собственост, като премахнат металната врата или предоставят ключ от нея.

По делото е постъпил и отговор от С. К. К., чрез адв. С. Й. Ц., с който се взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Не отговаряло на истината, че с поставянето на процесната врата се ограничавал достъпът на другите съсобственици.

Неоснователно било възражението на въззивната страна, че твърдението на ответниците за предоставени ключове от вратата на всички съсобственици останало недоказано. Оспорват се показанията на св. Ч*** досежно това, че ищцата искала ключ от К., който и отказал. Процесната врата била изградена въз основа на взетото през 1997г. решение на общото събрание, налице била идентичност между металната конструкция и изградената врата, в която връзка били и показанията на св. ***.

Протоколът от проведеното общо събрание бил подписан от самата жалбоподателка, което било установено в първоинстанционното производство, посредством допусната почеркова експертиза. Не отговаряло на истината твърдението на жалбоподателя, че ответниците не оспорили ищцовите твърдения за заключването на вратата. В тази връзка в проведено открито заседание К. заявил, че дал ключ на всеки един от съсобствениците, който поискал, а ищцата не поискала ключ. Отделно от това, вратата била отключена през деня, а през нощта се заключвала като мярка за безопасност.

Установило се, че вратата осигурявала достъп единствено до жилището на ответниците, а пространството зад вратата било изключително малко. Искането е за потвърждаване атакуваното решение.

Постъпил е и отговор на въззивната жалба със сходно съдържание от Т. А. К., чрез адв. С. Ц., с който също се взема становище за неоснователност на жалбата.

Първоинстанционното производство е образувано по повод искова молба с правно основание чл. 109 ЗС, предявена от П. И. М. против Т. А. К. и С. К. К., за осъждането на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост, като премахнат монтираната метална врата или предадат на ищцата ключ от вратата. Изложени са твърдения, че ищцата и ответницата Т. К. били съсобственици на поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в гр. П., ул. „***, като ищцата притежава 3/10 ид. ч., а ответницата 1/20 ид. ч. Ищцата била собственик и на трети жилищен етаж от построената в имота сграда с идентификатор ****, а ответницата била собственик на сграда с идентификатор *****.

Сочи, че достъпът до сградата на ответниците се осъществявал през стеснение между другите две сгради в имота, на което стеснение ответниците монтирали метална врата, която преди около три години заключили, по който начин ограничили достъпа на ищцата до незастроената част от двора. Ищцата твърди, че правила опити да се снабди с ключ, но насрещните страни не и осигурили такъв. По този начин М. била неоснователно възпрепятствана да упражнява правото си на собственост върху незастроената част от поземления имот, която следвало да се използва от всички съсобственици с оглед естеството си на обща част съобразно чл. 38 ЗС.

В срок са постъпили отговори от ответниците със сходно съдържание, с които се взема становище за неоснователност на иска. Излагат твърдения, че вратата била поставена в изпълнение на взето решение на общото събрание на съкооператорите и собствениците на дворното място от 1997г., което било обективирано в протокол, подписан от самата ищца, която още тогава получила ключ. Сочи се, че всички съсобственици на дворното място, както и на самостоятелните обекти в построените в имота сгради, разполагали с ключ за въпросната метална врата. По повод твърденията 2 на ищцата имало образувано досъдебно производство № 491/2021 г. на II-ро РУ на МВР – Пловдив, приключило с постановление за прекратяване от 27.03.2023 г. на РП – Пловдив.

За да постанови обжалваното решение Районният съд е приел, че П. И. М. била собственик на трети етаж от триетажна жилищна сграда с ид. ****, построена в дворно място, находящо се в гр. П., ул. „*****, както и на 3/10 ид.ч. от дворното място с идентификатор №****, а Т. А. К. била собственик на 1/10 ид.ч. от дворното място, ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор *****. От събраните по делото доказателства се установявало наличието на монтирана метална врата в процесния поземлен имот, като местоположението на същата било във вътрешността на дворното място. През тази врата се осъществявал достъп единствено до жилищната сграда, на която ответницата била съсобственик и която се обитавала от нея и съпруга и С. К.. Тази врата била монтирана въз основа на взето решение от проведено през 1997г. общо събрание на съкооператорите, живущи на ул. „К***, на което било решено да се монтира лека метална конструкция върху съществуваща тераса на дома на ул. „К*****. Предложението за поставянето на конструкцията било на А. П., която била праводател на ответницата Т. К.. За проведеното общо събрание бил съставен протокол, подписан лично от ищцата П. И. М., като от заключението по допуснатата съдебно-почеркова експертиза се установило, че подписът бил именно на ищцата. Налице била идентичност между леката метална конструкция, предмет на решението на общото събрание и изградената врата, в която насока били и показанията на св. К.. От показанията на същия свидетел ставало ясно, че вратата се заключвала само през нощта. По въпроса дали ищцата разполагала с ключ за вратата, съдът е кредитирал показанията на св. Ч., от които се установявало, че М. поискала ключ от ответника К., който и отказал. Въпреки това не се установявало процесната врата да била постоянно заключена, препятствайки достъпа на ищцата до дворното място. Доказвало се, че същата през деня била отключена, а зад вратата имало само пътека, водеща до имота на ответницата. Съдът е достигнал до извод, че действията по монтиране на вратата не били неоснователни, тъй като били предприети в изпълнение на решение на общо събрание. Не се установявало достъпът на ищцата през вратата да бил възпрепятстван, по начин по който да се ограничава правото и на собственост. По тези съображения исковата претенция е изцяло отхвърлена.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страната, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 109 ЗС. Целта на негаторния иск е да се защити правото на собственост на ищеца срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие върху обекта на правото на собственост, което пречи на собственика пълноценно да упражнява правата си и да ползва вещта според нейното предназначение. Защитата по този иск се изразява в осъждането на лицето, което извършва неоснователните действия, пречещи на собственика да упражнява правото си на собственост, да преустанови тези действия, както и осъждането на лицето, което поддържа неоснователно вече създадено състояние, което пречи на спокойното ползване на вещта, като премахне това състояние и възстанови предишното такова.

Важно е да се отбележи, че с негаторния иск може да се търси защита от един съсобственик срещу друг съсобственик, който е осъществил в съсобствения имот такива действия, с които пречи да се упражнява пълноценно правото на собственост.

За уважаване претенцията по чл. 109 ЗС нужно е да се установи, че е налице неоснователност на действията на ответниците, което създава пречки за собственика да упражнява правата си в пълен обем. Ищецът трябва да докаже не само, че е 3 собственик на имота и че ответниците са осъществили неоснователно въздействие, но и че това въздействие създава за ищцата пречки за използването на собствения й имот по-големи от обикновените. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.

Защитата на собствеността по реда на чл. 109 ЗС в отношенията между съсобственици, какъвто е настоящия случай, се характеризира с някои особености, обусловени от правата, с които всеки съсобственик разполага по отношение на ползването на съсобствената вещ. В тази връзка ще се посочи, че всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение, но по такъв начин, по който да не пречи на останалите съсобственици да си служат с вещта, съобразно правата им. Ако съсобственик със свое действие или бездействие създава за друг съсобственик пречки за ползването на съсобствения имот, които надхвърлят обичайния обем неудобства за съсобственика, засегнатият съсобственик може да защити правата си по реда на чл. 109 ЗС.

В настоящия случай съдът е сезиран с претенция за осъждане ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост по отношение на съсобствено дворното място, като предоставят ключ за монтираната в съсобственото дворно място врата, съответно за премахването на така изградената врата.

Не е спорно, а и това се установява от представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот №158, том 6, дело №2280/1982г., че ищцата П. И. М. с съсобственик на процесното дворно място, като същата е придобила от своите родители собствеността върху трети жилищен етаж от триетажна масивна жилищна сграда, същата с идентификатор ****, построена на уличната регулационна линия в дворно място, находящо се на ул. „*** **“ № *, последното с идентификатор ***, ведно с 3/10 ид.ч. от това дворно място. Правилно Районният съд е приел, че ответницата Т. А. К. е придобила собственост върху процесния недвижим имот при равни части с брат си И.