Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 23778 от 29.12.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 5751/2025
Вид
Решение № 23778
Подписан
29.12.2025
Състав
ПЕТЯ ПЕТКОВА СТОЯНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 23778 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20251110105751 по описа за 2025 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

29.12.2025 година

В

И М Е Т О

Н А град София

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На тридесети септември две хиляди двадесет и пета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Ася Георгиева

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 5751 по описа за 2025 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

1

Производството е образувано по искова молба на „Т.С., със седалище и адрес на управление: гр. **************, с ЕИК ********, представлявано от изпълнителните директори П.Р.П. И М.С.Ц., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против „Д., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ************************ представлявано от управителя Р.И.А.. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 20.06.2024 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за сумата от общо 1 084,46 лв., от които: сумата от 918,67 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец март 2023 г. до месец април 2023 г., сумата от 133,06 лв. - лихва за забава за периода от 01.05.2023 г. до 03.06.2024 г., сумата от 27,70 лв. главница за дялово разпределение за периода от месец юли 2022 г. до месец април 2023 г., сумата от 5,03 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2022 г. до 03.06.2024 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Предявеното от ищеца вземане е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. По повод подадено от длъжника възражение, ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответникът е ползвал топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр.

********************, с абонатен № ***** за периода от месец март 2023 г. до месец април 2023 г., но не е заплащал дължимата цена за посочения период в общ размер от 1 084,46 лв.

Излага твърдения, че изпратил уведомление до потребителите на топлинна енергия за стопански нужди за сключване на договор, но ответниците не предприели действия по сключване на договор, поради което и се обогатили неоснователно за сметка на ищеца при ползване на топлинна енергия. Също така твърди, че етажната собственост е сключила договор с „ТЛК. за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответниците цена за предоставена топлинна енергия. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на „Д., че същият дължи „Т.С. – гр. София сумата от общо 1 084,46 лв., от които: сумата от 918,67 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец март 2023 г. до месец април 2023 г., сумата от 133,06 лв. - лихва за забава за периода от 01.05.2023 г. до 03.06.2024 г., сумата от 27,70 лв. - главница за дялово разпределение за периода от месец юли 2022 г. до месец април 2023 г., сумата от 5,03 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2022 г. до 03.06.2024 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по делото разноски.

2

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество „Д., с който исковите претенции се оспорват като недопустими и неоснователни. Излагат се твърдения, че служителите на дружеството нямат достъп до наетото помещение поради прекратяване на договора за наем. Не спори, че между страните не е бил сключван договор за доставка на топлинна енергия. Моли съда да отхвърли предявените искови претенции, претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител, не ангажира доказателства.

С определение от 20.06.2025 г. „ДЯ. е конституирано като трето лице – помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.

В съдебно заседание третото лице-помагач „ДЯ., редовно призовано, не изпраща представител. По делото са депозирани доказателства.

Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 37575/2024 г. по описа на СРС, 43 състав, е видно, че на 08.07.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която „Д. е осъдено да заплати на „Т.С. сумата от 918,67 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. ********************, супермаркет, с абонатен № *****, за периода от месец март 2023 г. до месец април 2023 г., сумата от 133,06 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 01.05.2023 г. до 03.06.2024 г., сумата от 27,70 лв. - главница за дялово разпределение за периода от месец юли 2022 г. до месец април 2023 г., сумата от 5,03 лв. лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2022 г. до 03.06.2024 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, а също и направените по делото разноски в размер на 75 лв., от които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод подадено възражение на заявителя са били дадени указания за предявяване на установителен иск. В предвидения едномесечен срок заявителят “Т.С., ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск.

От представените и приети писмени доказателства от третото лице помагач се установява, че „ДЯ. е извършвало услугата дялово разпределение по отношение на процесния топлоснабдяван имот.

От представения заверен препис от договор за наем от 01.07.2023 г. се установява, че между Д.И.И., З.И.К-И., Т.Т.Т., Т.И.Г., А.П.Н. И Д.Т.С., от една страна, в качеството им на наемодатели, и от друга страна - „Д., в качеството му на наемател, е бил сключен договор, 3 по силата на който на търговското дружество е бил предоставен за временно и възмездно ползване супермаркет на адрес: гр. ********************, ведно с прилежащите складови помещения. С Решение № 812 от 20.02.2023 г. по гр.д. № 8730/2022 г. по описа на СГС, „Д. е било осъдено да предаде на наемодателите наетите супермаркет и прилежащите складови помещения, а видно от представения препис от протокол за въвод във владение от 04.05.2023 г. по изп.д. № 672/2023 г. по описа на ЧСИ Р.М., образувано въз основа на изпълнителен лист от 28.03.2023 г. по гр.д. № 8730/2022 г. по описа на СГС, е бил ограничен достъпа на „Д. до процесния имот и посочените в протокола лица са били въведени във владение на имота.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебнотехническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания, последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление, съобразно с действащите нормативни документи, като от „ТЛК., са били изготвени изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна инсталация и отопляем имот възлиза на 291,57 лв., от която: сумата от 1 214,83 лв. начислена сума по фактури и сумата от 923,26 лв. – за връщане от изравнителни сметки.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за имот с абонатен № *****, за периода от месец март 2023 г. до месец април 2023 г. са в размер на 291,57 лв. – за главница с включен изравнителни сметки и 133,06 лв. – лихва за забава.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че “Т.С. е дружество, регистрирано по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния отопляван недвижим имот, находящ се на адрес: гр. ********************, на който адрес е открита партида абонатен № *****. Не се спори, че ответното дружество е било наемател на процесния отопляван недвижим имот и че не е бил сключван договор за доставка на топлинна енергия между двете дружества. Спори се относно ограничаване на достъпа през процесния период, както и относно размера на дължимата сума за топлинна енергия.

От събраните в хода на производството пред настоящата съдебна инстанция писмени доказателства, които съдът прецени поотделно и в тяхната съвкупност, не се установи по безспорен начин наличие на договорни отношения между страните по делото.

4

Съобразно с разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закон за енергетиката продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът е канил еднократно ответника да представи подписани и подпечатани екземпляри на договор, както и е поканил ответника да сключи договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди. За съда се налага извод, че между страните не е бил сключен договор по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ. Ето защо съдът приема, че през процесния период имотът е бил ползван от ответника.

Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да заплащат топлинната енергия по съответния ред.