Решение № 63 от 19.06.2024, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Девин, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20235410100418 по описа за 2023 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

Производството е по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, ал.1 т.9, т. 10, т. 11, вр. с чл. 19 ал.1 от ЗПК. Предявени са насрещни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 26, чл.

86 от ЗЗД; при условие на евентуалност - иск чл. 55 ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД; чл.82 ЗЗД, чл. 79 ЗЗД.

В исковата молба ищеца твърди, че на на 09.03.2023г. ищеца е сключил Договор за кредит № OL00076* с дружеството „К.” ЕООД, с ЕИК:

*********. Предмет на договора е отпускане на паричен заем в размер на 500.00 лева, със срок от 30 дни. Съгласно условията по договора, лихвения процент на кредита е 0.00 %, а годишния процент на разходите /ГПР/ е 0.00%.

Дължимата обща сума по договора е в размер на 610.00 лева, което само по себе си прави договора недействителен, тъй като е посочен ГПР 0.00%, а в същото време дадената в заем сума от 500 лева не съответства на общата стойност на плащанията на кредита от 610.00 лева. В договора била включена като дължима от ищеца сумата от 110.00 лева, представляваща такса за експресно разглеждане. Счита, че договорът за кредит е недействителен, тъй като не са спазени редица разпоредби от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Съображенията му в тази насока са следните: 1. Сумата от 110.00 лева, 1 представляваща такса за експресно разглеждане е недължима на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като касае за услуги, които са свързани с усвояване и управление на кредита, а законът е забранил изискването за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Счита, че същото не се дължи и на основание чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като в договора няма конкретно описание на вида, размерът и действието, за което е начислено възнаграждението за т.нар. такса за експресно разглеждане; 2. Счита, че в договора е посочен ГПР 0,00%, като общата сума дължима от потребителя е по-висока от дадената в заем сума, което поставя потребителя в заблуда чрез посочването на грешен ГПР още изначално при сключване на договора за кредит. Така посочения годишен лихвен процент /ГПР/ от 0.00 е нереален. Ищеца твърди, че от всичко изложено е видно, че е налице некоректно посочване на годишния процент на разходите по кредита, с което е нарушена императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В този смисъл е Решение № 79 от 15.01.2019 г. по в. гр. д. № 1780/2018 г. на XIV състав на Окръжен съд - Пловдив; Решение № 691/29.05.2019г. постановено по в.гр.д. № 755/2019г. на Окръжен съд - Пловдив, VII гр. състав. Счита, че е нарушен чл.19, ал.1 от ЗПК. Ищеца твърди, че в конкретния случай в ГПР по сключения договор за кредит, не е включена дължимата такса за експресно разглеждане на документи, неустойката. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, предвиждаща че годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Посочената разпоредба е създадена за защита на икономическите интереси на потребителя като по- слабата страна в правоотношението при сключване на договор за потребителски кредит и целта на същите е да не допуснат той да заплати за предоставения му кредит необосновано високо възнаграждение на кредитора. Счита, че това несъответствие на посочения в договора с действителния годишен процент на разходите, се дължи на обстоятелството, че в него не е включен разходът за заплащане на такса за бързо разглеждане на искането на кредитополучателя за отпускане на кредит. Според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което се налага изводът, че същите се отнасят за действия по усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК забранява събиране 2 на такси и комисионни от кредитора. При това положение целта на посочената договорна клауза - за заплащане от кредитополучателя на такса за бързо разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит, е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави /принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения/ и с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Счита, че при сключване на договора за кредит е налице именно такава хипотеза, тъй като е уговорено задължение за потребителя да заплати на заемодателя такса, която не е взета предвид при изчисляване на посочения в договора годишен процент на разходите, в резултат на което последният не съответства на действителния такъв, определен съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Ищеца твърди, че съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. При сключването на договора за потребителски кредит е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита, а посочения в договора размер на годишния процент на разходите не съответства на действително уговорения такъв и е нищожна. От изложеното се налага изводът, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК се явява нищожен. В този смисъл е Решение № 121 от 02.02.2022г. постановено по гр.д. № 3010/2021г. на Окръжен съд Пловдив, VII гр.с. Счита, че освен горното клаузата по от договора за паричен заем, според която се дължи погасяване на кредита с по-високи погасителни вноски, включващи и неустойка с месечен размер от 256 лв. се намира в пряко противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено 3 в чл.16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит.

Моли съда да признае за установено по отношение на „К.” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., 14** р-н Т., бул.

„В.“ № **, ет. *, ап. **, представлявано от Р. Н. Т., че Договор за кредит № OL00076* от 09.03.2023г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК и чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В условията на евентуалност, моли съда да обяви за недействителна клаузата на чл. 5 от Договор за паричен заем № OL00076* от 09.03.2023г, претендира за разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който намира иска за допустим, като подаден от лице с правен интерес, но счита исковата молба за нередовна. Счита, че с иска се твърди, че между ищеца и ответника е сключен Индивидуален договор за потребителски кредит /ИДПК/ № OL00076* от 09.03.2023г. в изпълнение на който от дружество „К.“ ЕООД е отпуснало в полза на ищеца В. потребителски кредит в размер на 500.00 лева. Срокът, в който В. е следвало да върне кредита е 30 дни. Твърди се, че според сключения договор, ищецът дължи такса експресно разглеждане в размер на 110 лв., която клауза се счита за нищожна, понеже е сключена в нарушение на нормите на чл.10а, чл. 11, чл.

10 от ЗПК. Твърди се, че ГПР е нереален, понеже е посочен че е 0,00%, но се дължи добавка от 110 лв„ която надхвърля стойността на ГПР съгл. чл. 19 от ЗПК. Допълнително се релевира, че клаузата по договора за паричен заем, е по-високи погасителни вноски, включващи и неустойка е месечен размер от 256 лв.е сключена в нарушение на Директива ЕО 2008/48, -транспонирана в ЗПК. Счита, че твърдението няма никаква връзка с фактите по делото, така неустойка или каквато и да било нито е уговаряна, нито фигурира в документ, подписан между страните, поради което намира подобно поведение за акт на недобросъвестност, доколкото се цели подвеждане на съда и страните в спора. Изразява становище по иска, както следва: 1./ Намира иска за допустим, като подаден от лице е правен интерес от търсената защита, но счита исковата молба за нередовна. Не става ясно кой е този чл. 5 от Договор № OL00076* от 09.03.2023г., чиято нищожност се иска да бъде прогласена от 4 съда. Чл. 5 се намира на стр. 11/56 в раздел „Предмет на договора“ и гласи: чл. 5 случай на направено частично плащане сумите се погасяват в следния ред: разноски, лихва главница; 2./Счита, че обстоятелствената част на твърденията от ИМ нямат връзка е цитираното позоваване в текста. Поради изложеното не става ясно всъщност коя разпоредба от договора се иска да бъде прогласена за недействителна и на какво основание. Предвид изложеното намира, че съдът е сезиран с единствено искане за прогласяване на нищожност на целия договор за индивидуален потребителски кредит /Договор № OL00076* от 09.03.2023г./ на основанието, визирани от ищеца в т.1 на стр. предпоследна от подадената от него ИМ; 3./ Ищецът по същество признава иска за частично основателен /само досежно текста на точка 5/пет/ на стр.1-ва от договора: „Такса експресно разглеждане: 110 лв., макар и не „а заявеното от ищеца основание- чл. 26, ал.1 предл. 3-то от ЗЗД. т к. от редакцията на чл. 26 от ЗЗД се вижда, че, цитира: чл. 26. „Нищожни са договорите, кои противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.“; 3.1. Счита, че видно от текста на изложението на ИМ, че се визира противоречите императивни норми на ЗПК, регламентиращи максималния размер на ГПР, други твърдения свързани е третото предложение на ал.1 на чл. 26 /визирана в текста на ИМ/ не са изложени. Респ. явно се има предвид наличие на основанието „заобикаляне на закона“, като хипотеза, релевираща нищожност на сочения договор; 3. 2.

ИДПК № OL00076* от 09.03.2023г., сключен от страните при условията, описани в исковата молба, за които факти, не спори и моли съда да ги определи за безспорни с доклада по чл. 146 от ГПК, в т. 5 на заглавната страница и в Приложение № 1 - Погасителен план към чл. 27, ал.1 от този договор е уговорено от страните, че заемът общо в размер на 610 лв., в т.ч.

500 лв.- главница и 110 лв. такса бързо разглеждане, ще бъдат издължени от ищеца еднократно /1 вноска/ в срок до 30 дни или датата на падежа е:

08.04.2023 г. /чл. 35 от ИДПК/. От изложеното в първия абзац на ИМ, че дължимата сума от 610 лв. води до несъответствие на определения ГПР, които действително е уговорен на 0.00%, т.е. явно се визира нищожност именно на тази уговорка от договора; 3.3. Счита, че ако изложеното в т.3.2. съвпада с тезата на ищеца, намира този иск на посоченото правно основание за основателен и го признава именно на това основание и в тази му част.

5

Предвид факта, че дружество „К.“ ЕООД, обаче не е дало никакъв повод за завеждане на делото, счита че следва да се приложи и моли да бъде приложена разпоредбата на осн. чл. 78, ал.2 от ГПК, като разноските в производството по този иск се оставят в тежест на ищеца.

Предявен е насрещен иск от „К.“ ЕООД срещу Д. М. В., респ. няколко обективно кумулативно съединени за общо разглеждане насрещни иска, за следното: 1. Иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.