Определение № 393 от 30.09.2025, Районен съд - Котел

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 393 гр. Котел, 30.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. В. Грунова като разгледа докладваното от М. В. Грунова Гражданско дело № 20242210100884 по описа за 2024 година

По ГД № 884/2024 г. по описа на РС Котел е депозирана молба с вх. № СД-02-06-2583/02.09.2025 г.

В депозираната пред съда молба се отправя искане за връщане на платени такси за особен представител на ответниците Я. и Т. Д.и.

Аргументите в молбата са сведени до твърденията, че Я. Д. се намира в с.

Градец, общ. Котел, но въпреки това на същата не й е било надлежно връчено съобщението по реда на чл. 131 от ГПК. Излагат се още и твърдения, че Я. и Т.

Д.и са заплашвани от страна на З. Д. и поради тази причина възниква финансов интерес за ищците да поискат възстановяване на внесените пред РС Котел суми за особени представители.Отправя се искане Я. и Т. Д.и да получат своите призовки чрез кмет на с. Градец, общ. Котел, или да се потърси съдействие от органите на МВР.

Съдът след като разгледа депозираната молба констатира, че същата следва да бъде оставена без уважение.

Производството по делото е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК.

Съдът е указал на ищците да заплатят по сметка на РС Котел определен депозит за назначаване на особен представител на ответниците на които в процедурата по чл. 131 от ГПК не могат да им бъдат връчени съобщенията.

Съобщенията изпратени до ответниците Я. Т. Д. и Т. Б. Д. са оформени по реда на ГПК.

С Разпорежда с рег. № 860/24.06.2025 г., съдът е дал указания към ищците да заплатят депозити в размер на 750 лева за особен представител на Я. Д. и 750 лева за особен представител на Т. Д..

След като определената сума за възнаграждение за особен представител, назначен на осн. чл.47, ал.6 от ГПК (съставляваща разноски по реда на закона), е била внесена от ищеца, то съдът е предприел последващи процесуални действия, а именно отправяне на искане към АК Сливен за избор на адвокат, който да осъществи представителство по ГД № 884/2024 г. по описа на РС Котел, както за Я. Д., така и за Т. Д.. С последващи нарочни 1 актове на РС Котел, са назначени особени представители и книжата по реда на чл. 131 от ГПК са изпратени към същите за отговор в едномесечен срок.

Внасянето на възнаграждението за особен представител на ответника е по същество предпоставка за движение на делото.

Назначаването на особен представител на ответника е процесуално действие, което следва да се извърши по силата на закона, при наличието на предпоставките за това.

То не е действие по искане на някоя от страните или по инициатива на съда /т.е. не зависи нито от волята на страните, нито от волята на съда/, с оглед на което разпоредбата на чл.77 от ГПК е неприложима. Тази разпоредба е систематично свързана с разпоредбата на чл.76 от ГПК и тълкуването им в тяхната взаимовръзка води до извода, че възнаграждението за особен представител на неоткрит ответник всъщност представлява разноски, приравняващи се на държавна такса. Разпоредбата на чл.128, т.2 от ГПК сочи, че разноски, когато такива са възложени на страната и тя следва да ги плати преди извършване на определени процесуални действия, са приравнени на държавната такса.

Последица от невнасяне на държавна такса и/или разноски, когато такива се дължат, при надлежно съобщаване за отстраняване на нередовностите, е прекратяването на производството по делото и връщане на исковата молба.

В настоящия случай исканите разноски, а именно определения от съда депозит за особени представители е постъпил по сметка на РС Котел, а в последствие е депозирана молбата, предмет на настоящото разглеждане.

Съгласно чл. 4б ЗДТ, недължимо платените такси се връщат по искане на заинтересованата страна. Това са такси по които исково или охранително производство не е било образувано, таксите са били събрани въпреки, че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надзетите такси, т. е. таксите са били платени без да е било налице основание за това по смисъла на чл. 3 и чл. 4, б. „а“ ЗДТ /в този смисъл и т. 10 от ТР № 5/2015 г. по тълкувателно дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС/, само в тези хипотези таксите следва да се приемат като недължимо платени, т. е. платени без да е било налице основание за това по смисъла на чл. 3 ЗДТ, като настоящият случай не попада в нито една от сочените хипотези.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение молба с вх. № СД-02-06-2583/02.09.2025 г., депозирана по ГД № 884/2024 г. по описа на РС Котел.

2

Препис от определението да се връчи на молителите чрез адв. Д. М. от АК Шумен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Сливен, в едноседмичен срок от съобщението.

УАЗВА на служба деловодство при РС Котел, след влизане в сила на настоящото определение, делото да се докладва за продължаване на съдопроизводствени действия по реда на чл. 140 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Котел: _______________________ 3