Протоколно определение № 192 от 14.04.2025, Окръжен съд - Видин

ПРОТОКОЛ

№ 192 гр. Видин, 14.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ при участието на секретаря НЕЛИ ЦВ. КЮЧУКОВА

Сложи за разглеждане докладваното от ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ Частно наказателно дело № 20251300200183 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 15:30 часа се явиха:

В ЗАЛАТА СЕ НАМИРА С. И. Д. – преводач от български език на турски език и обратно.

ПРЕВОДАЧЪТ Д. – Аз съм носител на турски език, който ми е майчин език. Владея го писмено и говоримо. В България съм завършил средно религиозно образование.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАЗНАЧАВА С. И. Д. като преводач от български на турски език и обратно.

Снема самоличността на преводача, като следва:

С. И. Д.: на 44 години, без родство.

На преводача С. И. Д. се напомни отговорността по чл.290, ал.2 от НК и преводача обеща да даде верен превод.

Преводачът встъпи във функцията си.

За Окръжна Прокуратура - Видин се явява прокурорът МИРОСЛАВ КОСТОВ.

Обвиняемият А. К. /А.К./, турски гражданин се явява лично, доведен от Ареста от органите на ОЗ „Охрана“ – Видин, като обвиняемият се явява и със защитник – адв. П. П., с пълномощно от ДП.

1

На страните се разясниха правата по чл.274 и чл.275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Моля, да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи. По отношение на доказателствата моля, да приемете Разпореждане на ВОС, с което е одобрен протокол за претърсване и изземване на наркотичното вещество, ведно с препис на Протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи, с последващо съдебно одобрение от 11.04.2025 г.

Адв. П.: Моля, да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи. По отношение на доказателствата, представям и моля да приемете, медицинска документация, видно от която моят подзащитен страда от диабет тип 2, както и относно предписаната му терапия, и договор за наем на недвижим имот.

ОБВИНЯЕМИЯТ А. К. /чрез преводача/: Моля, да се даде ход на делото. Поддържам казаното от моя адвокат относно доказателствата и отводи.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА: Досъдебно производство №615/2025 год. на ТД Митница Русе; Свидетелство за съдимост на обвиняемия К.; Ссправка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Р България, относно неприключили наказателни производства срещу обвиняемия К.;

Разпореждане на ВОС от 11.04.2025 г. за одобрение, ведно с Протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи, с последващо съдебно одобрение от 11.04.2025 г.; Медицинска документация, относно обвиняемия К. и Договор за наем от 14.04.2025 г. на недвижим имот.

Снема самоличността на обвиняемия, както следва:

А.К./А. К./ турски гражданин, роден на 04.04.1970 г., в KEMALPASA-

Измир, Р Турция, с персонален Id.№........ и номер на паспорт U33378707, издаден на 25.04.2024 г. в Р Турция, без адресна регистрация в Република България, осъждан, женен, работи като шофьор на ТИР в турска фирма.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам направеното искане. Няма да представям доказателства.

АДВ.

П.: Оспорвам направеното искане за

2 вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Няма да соча други доказателства.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ХОД ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н окръжен съдия, ще Ви моля, да се произнесете с определение, с което да вземете мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на А. К.. Установено е, че същият на влизане в страната през Дунав мост 2 Видин-Калафат и управлявайки товарен автомобил марка „Волво“, в кабината е пренесъл 91,605кг вещество, което е хашиш. Експертната справка показва, че се касае за наркотично вещество хашиш, което е високорисково и съобразно постановление на МС №106/2023 г. хашишът по цени на това постановление е 12 000 лева за килограм, което означава, че стойността на наркотичното вещество е над 1 милион лева. На този етап считам, че са събрани достатъчно доказателства, че К. е автор на деянието, в което е обвинен, а именно по чл.242, ал.2 от НК. За същото се предвижда наказание от 10 до 15 години лишаване от свобода и съответно глоба, което от своя страна сочи, че е тежко умишлено престъпление, съобразно чл.93, т.7 от НК и води последици от опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление, което се извежда от разпоредбата на чл.63, ал.2, т.3 от НПК, именно защото санкцията е висока. Обвиняемият няма адрес в страната. Действително, днес представи договор за наем, но считам, че този договор не би бил достатъчна гаранция обвиняемият да не се отклони от наказателно преследване, поради което ще Ви моля, да вземете мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия А. К..

АДВ. П.: Уважаеми окръжен съдия, аз Ви моля, да оставите без уважение искането на ОП-Видин за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на моя подзащитен. Считам, че до настоящия момент от ДП няма категорични доказателства относно вината на моя подзащитен и по-конкретно, относно обстоятелството, че той е осъзнавал, че превозва наркотични вещества. Той е поел ангажимент да превози до Турция багаж, което не е необичайна практика. Има редица случаи на автобуси, пътуващи между държавите, които пренасят багажи на различни лица и в конкретния случай той не се е усъмнил нито за момент, че има нещо подозрително или 3 притеснително. В подкрепа на това е и обстоятелството, че наркотиците са намерени в кабината на водача до неговия личен багаж. Той е международен шофьор с дългогодишен опит, многократно е пътувал и преминавал през България, отлично е запознат с граничния контрол и проверките и считам, че ако е осъзнавал какво пренася, най-малко нямаше да си го остави в кабината до него.

На следващо място считам, че не съществува реална опасност да се укрие или извърши друго престъпление. Наистина няма адресна регистрация в Р България, затова е представен договор за наем на имот в гр. Видин, на който той да остане, докато срещу него тече наказателно производство и да бъде на разположение на органите на ДП. Моля също така, да вземете предвид здравословното му състояние. Подзащитният ми страда от диабет тип 2.

Ежедневно е необходимо да приема не малко лекарства, както и да следи показанията на кръвна захар. Необходимо е също така, да спазва строга диета, което считам, че в ареста не би било възможно и неговото здраве и живот биха били подложени на сериозна опасност. Ето защо Ви моля, да вземете спрямо него мярка за неотклонение „Домашен арест“, която да търпи на адреса, посочен в представения договор.

ОБВИНЯЕМИЯТ А. К. /чрез преводача/ в лична защита: Поддържам изцяло това, което каза моят адвокат. Откакто съм задържан не си ползвам лекарствата както трябва. Това, което ми дават като храна, също не е подходящо за мен и съжалявам, че се явявам по този начин пред Вас.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:

ОБВИНЯЕМИЯТ А. К. /чрез преводача/: Искам прошка от всички.

Моля, да ми бъде наложена по-лека мярка.

Желая писмен превод на настоящия протокол на турски език.

Съдът счете делото за изяснено и се оттегли на тайно съвещание.

След проведено тайно съвещание съдът обяви определението си, ведно с мотивите, в присъствието на страните, като им разясни реда и срока за обжалване и протестиране.

Съдът, след като изслуша страните и взе предвид събраните по делото 4 доказателства, намира следното:

Производството е по чл.64, ал.1 и следв. от НПК.

Делото е образувано по искане на Окръжна прокуратура Видин за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо обвиняемия А.К./А. К./ турски гражданин, роден на 04.04.1970 г., в KEMALPASA, Р Турция, с персонален Id.№........ и номер на паспорт U33378707, издаден на 25.042024 г. в Р Турция, без адресна регистрация в Република България.

Досъдебно производство № 615/11.04.2025г., по описа на ТД на Митница Русе, е образувано за извършено престъпление по чл.242, ал.2 предложение първо от НК, за това, че на 10.04.2025 г., около 23:16 часа, на ТИР Терминал Видин, находящ се в гр. Видин, Северна промишлена зона, след селектиране за проверка на влизаща в страната товарна композиция, състояща се от влекач марка „Volvo“, модел „VTA3T“, peг. № 33 АКТ 95 и полуремарке марка „FRUEHAUF“, модел „СА“, с peг. № 33 CYK89, управляван от А.К. /А. К./, турски гражданин, роден на 04.04.1970 г. в KEMALPASA, Р Турция, с персонален Id.№ ........ и паспорт № U33378707, изд. на 25.04.2024 г. в Р Турция, е установено, че в кабината на влекача е пренесъл през границата на страната, без надлежно разрешително 91,675 килограма вещество, реагиращо на полеви наркотест на хашиш, разпределен в 94 пакета, на неустановена до момента стойност, с което е осъществен състава на престъпление по чл.242, ал.2 от НК.

С постановление за привличане на обвиняем от 11.04.2025г., А.К. /А. К./ е привлечен като обвиняем по посоченото ДП, за престъпление по чл.242, ал.2, предложение първо, във връзка с ал.1 от НК.

За престъплението, за което обвиняемият е привлечен като такъв, е предвидено наказание „лишаване от свобода” от 10 до 15 години и „Глоба“ от 100 000 лева до 200 000 лева, т.е. престъплението е „тежко” по смисъла на чл.93,т.7 от НК.

Хашишът е високорисково наркотично вещество, съгласно Постановление №106/02.08.2023 г. на Министерски съвет /л.35 от ДП/, като цената за 1 килограм е 12000 лв.

От събраните до момента доказателства на ДП съдът намира, че може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Този извод се налага от следните доказателства: протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 11.04.2025 г. и фотоалбум към него; свидетелски показания на И.К.М. и Г.П.Г.; експертна справка № 43/11.04.2025г.

Няма противоречие между визираните доказателства.

Предвид горното съдът намира, че са налице предпоставките на чл.63, 5 ал.1 от НПК, респективно, налице е обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е привлечен като обвиняем, което престъпление се наказва с „лишаване от свобода“, както е посочено погоре. Съдът намира, че е налице и последната предпоставка на чл.63, ал.1 от НПК, т.е. съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. В тази насока следва да се има предвид, че обвиняемият няма местоживеене в Република България, а професията му предполага мобилност извън границите на страната. Съдът счита, че обвиняемият К. е осъждан, тъй като не са налице данни, че наложеното му с предишно осъждане /видно от справката за съдимост/ наказание „глоба“, ведно с наказание „лишаване от свобода“, е изпълнено. Понастоящем на обвиняемия не е наложена „забрана за напускане пределите на Република България“. Освен това, налице е хипотезата на чл.63, ал.2, т.3 във вр.с чл.63, ал.1 от НПК, при която реалната опасност по смисъла на чл.63, ал.1 от НПК е налице при липса на доказателства, от които да се установява противното.