Решение № 1488 от 27.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1488 гр. София, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20221100508696 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 19.10.2021 год., постановено по гр.дело №67527/2017 год. по описа на СРС, ГО, 123 с-в, е признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Г.

В. К. срещу Н. А. Т. иск с правно основание 535 ТЗ, че ответницата дължи на ищеца сумата от 3 649 лв. – дължима по запис на заповед, издаден на 30.09.2016 год. и с падеж 30.10.2016 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.11.2016 год. до окончателното й изплащане, за която сума е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз онова на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело №63323/2016 год. по описа на СРС, ГО, 155 с-в и ответницата е осъдена да заплати на ищеца на основание чл.

78, ал. 1 ГПК направените разноски в исковото производство в размер на 572.98 лв., както и направените разноски в заповедното производство в размер на 516.98 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответницата Н. А. Т.. Жалбоподателката поддържа, че изготвеният доклад по делото бил непълен, първоинстанционното решение било немотивирано, като неправилно СРС бил приел, че процесният запис на заповед бил редовен от външна страна и удостоверявал подлежащо на изпълнение вземане на ищеца срещу издателя /ответницата/, както и че върху записа на заповед не били направени отбелязвания за осъществено плащане. Ответницата не дължала претендираната сума, тъй като не била подписвала записа на заповед. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – отхвърлен.

1

Ответникът по жалбата Г. В. К. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.

Поддържа, че първоинстанционният съд бил изготвил пълен доклад по делото, решението било мотивирано, като не съществувало пречка същото да бъде постановено в открито съдебно заседание. Правилно СРС бил приел, че процесният запис на заповед бил редовен от външна страна. Въпреки откритото по реда на чл. 193 ГПК производство по оспорване истинността /авторството/ на записа на заповед/, ответницата не се явила в първото съдебно заседание, за което била редовно призована, като не била предприела и никакви процесуални действия, респ. не направила каквито и да било доказателствени искания, с оглед възложената й доказателствена тежест. Ответницата формално отричала дължимостта на сумата по записа на заповед. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 535 ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Записът на заповед е разновидност на менителницата, опростена форма на менителницата, при която участват две лица – издател и поемател, липсва приемател, поради което чл. 537 ТЗ препраща към уредбата на менителницата, доколкото разпоредбите, които я регламентират, са съвместими с естеството на записа на заповед. При записа на заповед издателят не нарежда на трето лице да заплати определена сума, както е при менителницата, а поема сам задължението да плати сумата, като се обвързва пряко за плащането й в определен срок. От естеството на записа на заповед – обещание за плащане от страна на издателя, се налага и заключението, че той отговаря в същия размер и на същото основание, както платецът /приемателят/ по една менителница.

Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, затова не е условие и за действителност на ефект. Като формална сделка, записът на заповед трябва да има определено от закона съдържание и е валиден само, ако са налице всички елементи, предписани от закона – чл. 535 ТЗ, с изключение на посоченото в чл. 536, ал. 2, 3 и 4 ТЗ.

Прекият менителничен иск принадлежи на легитимирания кредитор срещу издателя по 2 записа на заповед за изпълнение /плащане/ на задължението по записа на заповед.

Предявяването на пряк менителничен иск не е обусловено от протест, тъй като ответник по него е прекият длъжник – издател на записа на заповед.

Съгласно т. 17 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г., ОСГТК, в производството по установителния иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, ищецът–кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.

При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение, като по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респективно несъществуването на вземането по записа на заповед.

В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че ако страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му с издадената ценна книга, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или във връзка с които е издаден записът на заповед, съдът обсъжда в мотивите на решението този въпрос. При доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя от страните е въведено в делото, съдът разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед.

Ето защо и в приложение на задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателното решение, се налага извода, че ищецът носи тежестта да установи само редовен от външна страна запис на заповед. Интерес, но не и задължение, от установяване на каузална причина за издаване на записа на заповед, ищецът би имал само с цел преодоляване на защитата на ответника, в случай, че същият би твърдял и доказвал различна от действителната каузална причина за издаване на менителничния ефект. За посочването на кауза, но недоказването й, ищецът не би могъл да се санкционира с отхвърляне на иска, основан на абстрактната правна сделка, независимо от защитата на длъжника – виж например Решение № 248 от 23.01.2015 г. на ВКС по т.дело № 3437/2013 г., І т.о., ТК, Решение № 24/20.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 2328/2013 год., І т. о., ТК, Решение № 17 от 16.02.2015 год. на ВКС по т. д. № 116/2014 год., II т. о., ТК, Решение №17 от 19.02.2015 год. на ВКС по т. д. №3385/2013 год., І т. о., ТК, Решение № 87 от 11.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 1093/2015 г., II т. о., ТК, Решение № 112 от 23.06.2016 г. на ВКС по т. д.

№ 1556/2015 г., II т. о., ТК, Решение № 69 от 9.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 1185/2015 г., II т. о., ТК, Решение № 66 от 28.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 378/2014 г., II т. о., ТК.

В разглеждания случай ответницата е релевирала абсолютно възражение –същата поддържа, че не е подписвала процесния запис на заповед, т.е. за нищожност на менителничния ефект.

С оглед спора по делото за авторството на материализираното в записа на заповед изявление за задължаване с претендираната сума, първоинстанционният съд е открил 3 производство по реда на чл. 193 ГПК. Тежестта за доказване неистинността на частен документ – какъвто е и записът на заповед, носи страната, която го оспорва, ако той е подписан от нея – правило, изведено от презумпцията за истинност на подписания документ и регламентирано в чл. 193, ал. 3, изр. второ ГПК, т.е. в частност ответницата, в който смисъл са и дадените от СРС указания с доклада по делото по чл. 146 ГПК /в т.ч. на същата е била дадена и възможност да представи доказателства/. Проверката за истинността /автентичността/ на документа съдът извършва чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или вещи лица – чл. 194, ал. 1 ГПК.

Въззивният съд счита, че при правилно приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест СРС е приел, че подписът в процесния запис на заповед е положен от ответницата и съответно е формирал положителен извод за авторството на документа, респ. неопровергана истинност на записа на заповед по отношение на неговата автентичност, доколкото ответницата не е ангажирала каквито и да било доказателства за противното.

На следващо място, настоящият съдебен състав приема, че представеният по делото запис на заповед съдържа всички установени в разпоредбата на чл. 535 ТЗ задължителни реквизити, представляващи условие за действителност на менителничното волеизявление. В него се съдържа наименованието “запис на заповед”, както в заглавието, така и в съдържанието им. Налице безусловна клауза за заплащане на определена парична сума – 3 649 лв.; падежът е уговорен на определен ден – 30.10.2016 год., каквото е изискването, визирано в нормата на чл. 537 вр. с чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ. В записа на заповед като място на издаване и плащане е определен гр.София /като е посочен и конкретен адрес; виж и чл. 536, ал. 4 ТЗ/, а като кредитор – ищецът по настоящото дело. Вписана е датата на издаване на записа на заповед и върху него е положен подписа на издателя /ответницата/. Следователно записът на заповед е породил валидно менителнично задължение.

В този смисъл предявеният пряк менителничен иск, при който и основанието и размера на претенцията се доказват със самия менителничен ефект /без да е необходимо доказване на права по каузалната сделка от страна на ищеца, за разлика от иска, основан на тези отношения – каузален иск/, се явява основателен и законосъобразно е бил уважен от първоинстанционния съд, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане – чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея решение на СРС – потвърдено, като правилно.

По отношение на разноските:

4

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателката /ответницата/ следва да бъде осъдена да заплати на ищеца действително направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 485.43 лв. Своевременно направеното от жалбоподателката възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява основателно, тъй като заплатеният от ищеца адвокатски хонорар, съответен към фактическа и правна сложност на делото, която е ниска /въззивното производство се е развило в едно съдебно заседание, като не са били събирани доказателства/, се явява прекомерен и следва да бъде намален до минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – приложима редакция – изм. и доп. ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 год./.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението от 19.10.2021 год., постановено по гр.дело №67527/2017 год. по описа на СРС, ГО, 123 с-в.

ОСЪЖДА Н. А. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Стрелбище“, ул.“****, да заплати на Г. В. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 485.43 лв.