Решение № 41 от 08.03.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Разлог, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20231240200645 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по повод жалба от "Х.С.Б."ЕООД, ЕИК*, с адрес: с.Б., о.Р., у."В."№43, представлявано от Я.Д.К., чрез адв. М.Г.П. от САК, със съд. адрес: г.С., б."В.Л."№138, е.5, против НП №609339-F613125 от 04.11.2021 г. на Н-к о."ОД"-С. в ГД„ФК“ в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.31, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, му е наложена "имуществена санкция" от 500, 00 лв.

Жалбоподателят счита обжалваното НП за постановено в нарушение на материалните норми и процесуалните правила. Намира констатациите на НО за необосновани и неправилни.

Счита за недоказани фактическите констатации в акта. При условията на чл.28 от ЗАНН, привежда доводи за маловажност на случая. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло НП.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява, не се явява и процесуален представител. Процесуалният представител – юр. М.Ц.-З., оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение, а НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Представя писмено становище, в което навежда довод, че нарушението е безспорно установено, както и че не са налице основанията за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Претендира разноски.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена от легитимирана страна – наказаното ФЛ, в преклузивния 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от фактическа страна следното:

На 03.05.2021 г., в 12: 41 часа е извършена проверка на обект по смисъла на §.1, т.41 от ДР на ЗДДС - хот. рецепция в с.Б., о.Р., у."В."№43, стопанисван от "Х.С.-Б."ЕООД, ЕИК*.

При проверката е установено, че на 14.03.2021 г. е издаден фискален касов бон №*/12.03.2021 г. на стойност 460.00 лв. Същият е сторниран със сторно бележка с №*/14.03.2021 г., от кочан с ръчни касови бележки "сторно", наименование на стоката/услугата за което е "корекция на документ".

1

Съгласно чл.31, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез ел. магазин, издадена от МФ сторно операция при рекламация или връщане на стока, при операторска грешка или при намаление на данъчната основа, след приключена сметка на клиента, се документира чрез издаване на документ от ФУ или ИАСУТД.

Въз основа на горното, сторно операцията е следвало да се направи чрез регистрираното от лицето и налично в ТО ФУ най-късно до 07.04.2021г., а не чрез издаване на бележка от кочан с ръчни касови бележки „сторно“, с което е нарушена разпоредбата на чл.31, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез ел. магазин, издадена от МФ, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

Като доказателство за резултатите от извършената проверка е съставен протокол за извършена проверка №0455196/03.05.2021 г. на основание чл.110, ал.4, вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК. С връчването на протокола е връчена и покана, инкорпорирана в същия, за явяване на представител на дружеството на 20.05.2021 г. в г.С., у."Х.Б."№17, за съставяне и връчване на АУАН.

На 25.05.2021 г. за дружеството-жалбоподател в офиса на НАП се явил упълномощен представител на дружеството Г.Б. и в нейно присъствие е съставен АУАН №F613125/25.05.2021 г. за нарушение по чл.31, ал.1 от Наредба 18/13.12.2006 г., във вр. с констатациите на проверяващите Ба. е подписала акта без възражение.

Въз основа на АУАН №F613125/25.05.2021 г. е издадено атакуваното НП №*/04.11.2021 г. на Н-к о."ОД"-С. в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание "имуществена санкция" от 500.00 лв., за нарушение по чл.31, ал.1 от Наредба Н18/13.12.2006 г. на МФ.

Тази фактическа обстановка се потвърждава и от разпита на свидетеля Т.С. – свидетел на проверката и акта, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства. Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него НП, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от АНО санкционна норма.

Жалбата срещу НП е допустима. Същата е подадена в срок от лице легитимирано да обжалва НП. Разгледана по същество е основателна.

Актът за установяване на адм. нарушение е съставен в 3-месечния срок от откриване на нарушителя, но не по-късно от 1 г. от нарушението, а издаденото въз основа на него НП е в предвидения от закона 6-месечен срок от компетентен орган, оправомощен с представената по делото заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. (л.20 от делото).

Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити. В акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както в акта, така и в НП са посочени датата и мястото на нарушението. Като дата на нарушението е посочена датата на проверката, когато същото е констатирано. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено адм. нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. АНО е дал правилна квалификация на 2 извършеното деяние.

Съгласно нормата на чл.31, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез ел. магазин, издадена от министъра на Ф., сторно операция при рекламация или връщане на стока, при операторска грешка или при намаление на данъчната основа, след приключена сметка на клиента, се документира чрез издаване на документ от ФУ или ИАСУТД. Срокът за изпълнение на това задължение е регламентиран в четвъртата алинея на цитираната норма, според която сторно операцията при операторска грешка следва да се извършва до 7о число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката. Сторно операция при връщане или рекламация на стока или при намаление на данъчната основа се документира в момента на възстановяване изцяло или частично в брой на заплатената от клиента сума.

Когато възстановяването на сумата се извършва чрез предоставяне на ваучер или други заместващи парите платежни средства, се извършва сторно операция, след което се отразява продажбата на ваучер или заместващите парите платежни средства. Предвид горецитираните разпоредби на наредбата сторно операцията е следвало да се направи чрез регистрираното от лицето ФУ"DATECS FP-2000", а не с ръчни касови бележки "сторно".

Доказателствата по делото сочат, че на описаните в АУАН и НП дата и място, дружествотожалбоподател формално не е имало възможността да ползва тази функционалност на системата "К.C.S.". Видно от представената по делото кореспонденция между дружеството жалбоподател и "К.C.S." (софтуерен продукт), е че версията на софтуера, която се ползва от дружеството-жалбоподател (C.P.-3.5.59.57 и C.E.8-7.2.1.53) не поддържа функционалността за издаване на строно фискални бонове, съгласно Наредба Н18/13.12.2006 г. на МФ.

Горното се потвърждава и от нарочно изисканата справка от НАП, съгласно която версията на софтуера, използван от дружеството-жалбоподател не е включена в публичния ел. списък по чл.118, ал.16 от ЗДДС.

От изложеното съдът намира, че формално неизпълнение на задължението в чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г., не е било осъществено по обективна причини. Видно от материалите по делото, макар формално да не е отразено на ФУ сторно операцията, тя е отразена посредством сторно бележка от кочан, сочеща сторнирана сума от 460,00 лв. Горните действия са извършени преди установяване на нарушението от наказващите органи и са били известни още в хода на проверката за наличие на основания за регистрация по ЗДДС.

Макар нарушението да е формално, не без значение за индивидуализацията му е и фактът, че по делото не са налице доказателства, а и твърдения относно извършвани други нарушения от дружеството от същия вид. Поради горните съображения съдът счита, че в случая е налице хипотезата на чл.93, т.9 от НК, тъй като без съмнение липсват вреди и вредните последици, налице са смекчаващи обстоятелства и то изключителни, като нарушението е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид.

Предвид горните доводи извършеното от жалбоподателя деяние не осъществява състав на адм. нарушение и НП като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Предвид изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от него съдебни разноски. Трябва да се посочи, че така заплатеният адв. хонорар не е съобразен с предвидените размери, регламентирани в Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която според чл.7, ал.2, т.1 за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1`000.00 лв., възнаграждението е 400.00 лв. От представения договор за правни услуги е видно, че жалбоподателят е заплатил сумата от 800,00 лева, но предвид фактическата и правна сложност на делото и продължителността на съдебното производство, следва размера да бъде редуциран на 400,00 лева. Отделно съдът дължи произнасяне и за разноски направени във въззивна инстанция по НАХД №570/2021 г. и по КНАХД 462/2023 г., като за двете 3 инстанции определя размер на адвокатско възнаграждение от 800,00 лева общо на основание чл.8, във вр. чл.7, ал.2, т.1, Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №609339-F613125 от 04.11.2021 г. на Н-к о."ОД"-С. в ГД„ФК“ в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя "Х.С.-Б."ЕООД, ЕИК*, с адрес: с.Б., о.Р., у."В."№43, представлявано от Я.Д.К., за извършено нарушение по чл.31, ал.1 от Наредба Н18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, му е наложена "имуществена санкция" от 500,00 лв..

ОСЪЖДА ЦУ на НАП-С. да заплати на "Х.С.-Б."ЕООД, ЕИК*, с адрес: с.Б., о.Р., у."В."№43, сумата от 1`200,00 лева, сторени разноски за адв. възнаграждение.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4