Решение № 130 от 26.04.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. гр. Хасково, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20225640200312 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от ЯС. Я.. ЯН. от град Хасково срещу Наказателно постановление № 21-1253-002918 от 08.02.2022 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл.

53 от ЗАНН, и по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания: „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Твърди се от жалбоподателя, че в хода на производството било допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 8 ЗАНН, налагащо отмяна на наказателното постановление на процесуално основание, поради това, че се е стигнало до необоснованост на наложеното административно наказание. Счита, след подробно описание на установените 1 фактически положения и анализ на собственото му поведение, че в случая, с оглед конкретното основание за дерегистрация на превозното средство липсвало проявление на вина, което пък изключвало административно – наказателната отговорност, тъй като вмененото му административно нарушение не било извършено. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален представител – адв. В.Ч. от АК - Хасково заявява, че поддържа подадената жалба, а в хода по същество развива конкретно доводи за нейната основателност и в подкрепа на искането си за отмяна на наказателното постановление. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган – Началник Сектор ПП при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, като в съпроводителното писмо изразява становище по жалбата като моли наведените с нея доводи да не бъдат вземани предвид и същата да бъде оставена без уважение. При условията на евентуалност, отправя и възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 26.11.2021 г. свидетелите ИВ. Р. М. и Р. Б. Т., двамата на длъжност „мл. инспектор“ в РУ на МВР - Хасково били на работа и установени със служебен автомобил на МВР в град Хасково. В около 21:40 часа възприели по бул. „Никола Радев“, до блок № 1 движение в посока към с. Минерални бани на моторно превозно средство - автомобил марка „******“, модел „****“ с рег. № *************, което спрели за извършване на проверка. В хода на проверката било установено, че за превозното средство, управлявано от ЯС.

2

Я.. ЯН. и негова собственост, било със служебно прекратена регистрация от дата 23.11.2021 г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тъй като не била налице валидна и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С оглед тези констатации, на същата дата, срещу жалбоподателя, на място и в негово присъствие, бил съставен от свид. ВЛ. СТ. Д., командир на отделение в РУ на МВР - Хасково Акт за установяване на административно нарушение серия АA № 542385 за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, който жалбоподателят ЯС. Я.. ЯН., подписал, а в графата за обяснения и възражения срещу съставения акт вписал, че няма такива, като бил уведомен за правото да подаде възражения в 3 – дневен срок от връчване на акта. Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок от връчването му, осъществено на дата 26.11.2021 г., според отразеното в приложената разписка. С извършване на действието по съставяне на акта за установяване на административно нарушение били иззети Контролен талон към СУ на МПС № 2812729600, СРМПС, част II № 004380622 и два броя регистрационни табели № *************.

С резолюция на наказващия орган, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, административнонаказателното производство за нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП било прекратено, поради това, че деянието съставлява престъпление, а материалите били изпратени на РП – Хасково по компетентност.

С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 03.02.2022 г., прокурор в РП – Хасково, след като приел, че деянието е осъществено от обективна страна и има признаците на престъпление по чл.

345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, отчел, че поради своята малозначителност, деянието се характеризирало с явно незначителна степен на обществена опасност и това, на основание чл. 9, ал. 2 НК, изключвало определянето му като престъпление, отказал образуването на ДП и прекратил образуваната пр. пр. № 415/2022 г. по описа на РП – Хасково. Разпоредено било препис от постановлението, ведно с преписката да се изпратят на Началника на КАТ на МВР – Хасково.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и наложил процесната санкция, вписвайки, че издава наказателното постановление на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 03.02.2022 3 г., прокурор в РП – Хасково, представляващо пр. № 415/2022 г. по описа на РП – Хасково.

Междувременно, видно от приложената по преписката справка, след извършване на процесната проверка – 26.11.2021 г., на 29.11.2021 г. за моторното превозно средство била сключена валидна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/22/121003387594/29-112021/00088550.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира най – напред показанията на свидетелите ВЛ. СТ.

Д., ИВ. Р. М. и Р. Б. Т. относно фактите, възприети от тях при извършването на процесната проверка – пряко, а така също и тези касаещи процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение като логически последователни и вътрешно безпротиворечиви. Съвсем отделен е въпросът дали са достатъчни да обосноват състоятелността на обвинителната теза и като цяло за тяхната юридическа оценка.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, в редакцията, относима към датата на деянието, изм. ДВ бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. По силата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от закона за наказуемо.

4

В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимото съдържание, за визираното нарушение, макар и лаконично, е описано в достатъчна степен ясно откъм всички, характеризиращи го от обективна страна признаци, по начин да бъде обезпечено правото на защита на жалбоподателя в пълен предоставен от закона обем. И най – вече в аспекта да е в състояние да разбере всички факти от състава на нарушението, за което е привлечен към административно наказателна отговорност, за да може да организира защитата си. Още повече, предвид хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, съставянето на акт за установяване на административно нарушение не е било и необходимо.

На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, но в процеса на реализиране на отговорността, при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка е необходимо да бъде отбелязано, че сам наказващият орган с резолюция е прекратил административнонаказателното производство, отпочнато на 26.11.2021 г. със съставяне на акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя ЯС. Я.. ЯН., на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, поради това, че деянието съставлява престъпление, а материалите били изпратени на РП – Хасково по компетентност.

Такова прекратяване на административнонаказателното производство по отношение на описаното в процесния АУАН нарушение е било необходимо, поради реализиране на основанието по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и конкуренцията между наказателната и административно наказателната отговорност в аспекта на спазване на принципа non bis in idem и съобразяване на примата на наказателната отговорност. Впрочем тъкмо това, законосъобразно е приел и наказващият орган и пристъпвайки към издаване на наказателното постановление в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на постановление за отказ да се образува ДП, доколкото същата към момента на произнасянето е успешно реализирана и поради липсата на конкуренция с висящо наказателно 5 производство, административнонаказателното е реализирано без нарушаване на принципа non bis in idem.

При преценка в рамките на осъществявания контрол за законосъобразност на санкционния акт относно деянието, квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, настоящият съдебен състав намира за уместно да отбележи и следното:

Както вече бе отбелязано по – горе, с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 03.02.2022 г., прокурор в РП – Хасково, след като приел, че деянието е осъществено от обективна страна и има признаците на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, отчел, че деянието, поради своята малозначителност се характеризирало с явно незначителна степен на обществена опасност и това, на основание чл. 9, ал. 2 НК, изключвало определянето му като престъпление. Преценката на прокурора за доказаност от обективна и субективна страна и за степента на обществената опасност на деянието не обвързва наказващия орган, нито пък съда, но всеки от решаващите органи следва да прецени наличието на деяние, неговата обществена опасност, авторството и вината на привлеченото към отговорност лице. В случая, издавайки наказателното постановление, наказващият орган неправилно е преценил, че от материалноправна страна се установява осъществяването на деяние. Действително, на пръв поглед формално извършеното консумира признаците от обективна страна на състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, както иначе правилно би било квалифицирано, доколкото служебната дерегистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, обосновава тезата, че превозното средство не е било регистрирано по надлежния ред след тази дата, в който момент действително е осъществено и процесното управление. Това деяние е наказуемо по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, която би била подбрана от наказващия орган в съответствие с описаните факти, но при преценка на материалноправните предпоставки за реализиране на отговорността е следвало, още на етапа на привличане на жалбоподателя със съставяне на акта за установяване на административно нарушение, а след това и при реализирането й - с издаване на наказателното постановление, да бъде отчетена в необходимата конкретика цялостната фактология по случая и всички обстоятелства в тяхната взаимовръзка. Тогава щеше да бъде изначално 6 ясно, че моторното превозно средство все пак в предходен момент е било регистрирано по надлежния ред и същото е било с регистрационни табели, поставени на съответното място, а жалбоподателят е възможно да е бил наясно, че не е заплащал съответните вноски за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, но по никакъв начин не е бил наясно, нито е можел да бъде /в контекста на възприетото в Решение № 140 от 2.03.2022 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 1166/2021 г. относно формата на вината за този вид нарушение/, че към момента на осъществяване на процесното управление това ще бъде в нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, каквото изрично законово изискване е поставено тъкмо в диспозицията на тази норма. Изискване, което очевидно не е било изпълнено в конкретната хипотеза, и без значение от вида на въздействащите фактори и причините за това, то те водят до също така обективния резултат да не бъде изпълнено насрещното законово задължение за уведомяване на собственика на превозното средство в лицето на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация, за да е наясно той, че предприемане на управление след тази дата, ще бъде в нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Оттук се изключва и тезата за наличие на негово виновно поведение, което да може да бъде санкционирано на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, както необосновано е приел наказващият орган. Впрочем изначално липсват и доказателства, представени пред съда – напр. справки от информационна система на Сектор „Пътна полиция“ и др. за изпращане на уведомление от Гаранционния фонд, което да обосновава реализиране въобще на хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и в първата от изискванията на фактическия състав част, обосноваваща обективните предпоставки за служебно прекратяване на регистрацията, за да се изследва по – нататък наличието на виновно поведение на жалбоподателя.