Решение № 639 от 21.05.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 639 гр. П., 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20265220100302 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявен от Д. П. П., ЕГН ********** и Г. К. К., ЕГН **********, и двете с адрес: с. С., ул. „Д.“ № 1, против „Е. М.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление и кореспонденция: гр. С., район „В.", квартал „М. д.”, ул. „Р.

П. - К.” № 6, сграда „М. Т.“, ет.6, иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 14407,03 лева, предмет на принудително изпълнение по ИД № 649/2011 г. по описа на ЧСИ-Д. М., peг. № 828, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 31.03.2011 г. по ч.гр.д. № 1311/2011 г. по описа на Районен съд П..

В исковата молба се излагат обстоятелства, че срещу ищците имало образувано и прекратено изпълнително дело № 649, по описа на ЧСИ - Д. М., с peг. № 828, с район на действие ОС П., по молба на първоначалния кредитор „Б. Д.” ЕАД, въз основа на изпълнителният лист издаден от PC П. по ч.гр.д. № 1311/2011 г. по описа на съда. Като длъжници посочва, че са лицата И. П. И., ЕГН **********; И. П. И., ЕГН **********; П. Д.

П., ЕГН ******; Г. К. К., ЕГН ********** и Д. П. П., ЕГН **********. Задълженията по изпълнително дело били следните - сумата от 14407,03 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление, мораторна лихва в размер на 1639,65 лева, сумата от 621 лева за сторените съдебно-делови разноски, сумата от 150 лева, представляваща платени авансови такси от взискателя по ТТРЗЧСИ, сумата от 252 лева, представляваща дължими неплатени такси по ТТРЗЧСИ, както и сумата от 1491,78 лева касаеща - такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, в полза на първоначалният кредитор и взискател „Б.

Д.“ ЕАД.

Твърди, че на 06.06.2011 г. са изпратени покани за доброволно изпълнение на всички 1 длъжници.

Посочва какви действа са били предприети по изпълнително дело, а именно - на 06.06.2011 г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника П. Д. П. получавано в „Д. Т." АД. На 14.06.2011 г. от длъжника И. П. И. постъпила молба за разсрочено плащане. На 14.07.2011 г., на основание чл.458 ГПК била присъединена държавата като взискател за сумата от 74,93 лева - задължение на длъжника И. П. И.. С постановление от 12.09.2012 г. бил конституиран нов взискател - „ОТП Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК 201058040. На 04.01.2019 г. постъпила молба от взискателя за предприемане на изпълнителни действия. На 28.01.2019 г. бил наложен запор върху банковите сметки в „У. Б.“ АД и върху трудовото възнаграждение на длъжника П. Д. П. в „Б.“. ЕООД. На 28.01.2019 г. бил наложен запор върху банковите сметки в „У. Б.“ АД, на длъжника Г. К. К.. На 28.01.2019 г. бил наложен запор върху банковите сметки в „У. Б.“ АД, на длъжника Д. П. П.. На 28.02.2019 г. постъпила молба от взискателя за предприемане на изпълнителни действия.

Посочва, че от наложеният запор на длъжника П. Д. П. за периода 08.07.2011 г. до 10.01.2017 г. ежемесечно са постъпвали суми от ТЗЛ „Д. Т. П.“. На 15.02.2019 г. постъпила сума от длъжника П. Д. П.. Сочи, че общо постъпилата сума от длъжника П. Д. П. е в размер на 15 967,64 лева.

Заявява, че изпълнителното дело било прекратено на 25.06.2021 г. на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК.

Твърди, че на 14.12.2021 г. бил сключен договор за цесия между „Е. М.“ ЕООД „ОТП Ф.“ ЕАД, по силата на който вземането по Договор за кредит за текущо потребление от 26.11.2007 г., сключен между И. П. И. и „Б. Д.“ ЕАД и Договор за поръчителство към него от 16.11.2009 г., заедно с всички обезпечения и привилегии, считано от 14.12.2021 г. кредитор по задължението се явява именно ответното дружество „Е. М.“ ЕООД.

Излага твърдения за проведена комуникация между страните и ЧСИ.

Ищецът излага подробни съображения за допустимостта на предявената искова претенция.

Посочва, че давността е била прекъсната с предприемане на действия за принудително изпълнение за първи път чрез наложения на 28.01.2019 г. запор върху банковите сметки, открити в „У. Б.“ АД. След тази дата - на 28.02.2019 г. са поискани, но не са осъществени, респективно няма - извършени валидни изпълнителни действия изграждащи съответния изпълнителен способ, годни да прекъснат погасителната давност за процесното вземане. Предвид обстоятелство, че вземането по делото произтича от договор за кредит приложима разпоредбата на чл.110 ЗЗД за общата 5-годишна погасителна давност за главницата и кратка 3-годишна давност за лихвите. Ето защо счита, че след като давността за вземането е започнала да тече от 28.01.2019 г. то същата е изтекла към 28.01.2024 г..

Смята, че вземанията за разноски и акцесорните вземания са погасени също, на основание чл.119 ЗЗД, според която разпоредба с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания.

2

Претендира разноски. Ангажира доказателства.

В проведеното съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат Л. К. от АК П., който моли съда да уважи исковата претенция в цялост.

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна депозира отговор на исковата молба, с който излага доводи за допустимост и неоснователност на исковата претенция.

Оспорва предявения иск. Счита, че същият е недопустим, тъй като на дружеството било цедирано вземане в размер на 7810,17 лева, т.е. за претенцията над този размер ищците нямали правен интерес. На следващо място посочва, че производството е недопустимо и поради липса на правен интерес от страна на ищцовата страна, тъй като към настоящия момент не е налице висящо изпълнителното производство. Не са предприемани действия, както по принудително изпълнение, така и към доброволно такова след 28.01.2019 г, като както е посочено в исковата молба и представените писмени доказателства изпълнителното дело било прекратено на 25.06.2021 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

По основателността заявява, че не са предприемани действия от кредитора накърняващи правната сфера на ищците, нито чрез принудително изпълнение, нито чрез извънсъдебни действия. Не се твърди и не са представени доказателства длъжникът по задължението да се е позовал пред кредитора на изтекла давност.

На следващо място заявява, че следва да се има предвид че съобразно господстващото становище в правната теория и задължителната съдебна практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено.

Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение чл.118 ЗЗД Твърди, че в настоящия случай, „Е. М." ЕАД, в качеството на частен правоприемник на процесното вземане не е дало повод с процесуалното си поведение за завеждане на иск.

Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Направеното от ответника възражение, че предявеният иск е недопустим, поради липса на правен интерес у ищеца от воденето му, с оглед обстоятелството, че изпълнителното производство е прекратено, съдът намира следното:

Измежду общите абсолютни положителни процесуални предпоставки за допустимост на предявен отрицателен установителен иск за недължимост на вземане са наличието на активна процесуална легитимация и правен интерес. Правният интерес от воденето на отрицателен установителен иск в такъв случай следва да е обоснован от ищеца, отричащ спорното право в отношенията между субектите на правоотношението, с твърдения, позволяващи да се приеме, че евентуално положително за него решение би постигнало 3 определения, целен от него, правен резултат, защитавайки непосредствено правната му сфера. За наличието на правен интерес от предявеният иск съдът следи служебно както към момента на предявяването на същия, така и в течение на процеса.

Отделено като безспорно е между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е кредитор на ищеца за вземането по издадения срещу последния изпълнителен лист. Вземането му произтича от сключен от ищеца договор за кредит от 26.11.2007 г. с третото неучастващо по делото лице – дружеството „Б. Д.“ ЕАД, което вземане е прехвърлило на ответника с договор за цесия от 14.12.2021 г.. Не е спорно между страните, че ищецът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията, поради което договорът за цесия е породил действието си и спрямо него, съответно ответникът се явява кредитор на ищеца по посочения договор за кредит, за вземанията по който е издаден процесният изпълнителен лист от 31.03.2011 г. по ч.гр.д. № 1311/2011 г. по описа на РС П., въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК.

По делото не е спорно, че ищецът не е възразил в срока по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, поради което същата е влязла в сила. С оглед на това се е преклудирала възможността му да оспори вземането по реда на чл.422 ГПК, а доколкото липсват основанията по чл.424 ГПК, единствената му възможност да оспори вземането е по реда на чл.439 ГПК, при наличие на нови обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което и издадено изпълнителното основание, каквото е наведеното в настоящото производство – погасяването на вземането, поради изтекла давност.

Съдът намира, че наличието на изпълнителен титул и изходящите от страна на ответника изявления, че не приема направеното извънсъдебно възражение от ищеца за изтекла погасителна давност по отношение процесното вземане, свидетелстват за правния интерес от предявяване на отрицателния установителен иск. В настоящия случай ищците оспорват вземанията като се позовават на нови факти - погасителна давност, изтекла след влизане в сила на заповедта за изпълнение, поради което съдът намира предявения иск за допустим. Неоснователни са възраженията на ответника за недопустимост на настоящото производство, поради липса на правен интерес у ищците, доколкото било безспорно, че изпълнителното производство е прекратено от съдебния изпълнител и към настоящия момент нямало образувано ново изпълнително дело срещу длъжниците, а ответникът не предприемал действия за принудителното им събиране. Съображенията за това са следните:

При заведен отрицателен установителен иск, независимо от липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането, към момента на предявяването му, правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени права. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство, независимо 4 че и в хода на същото би могъл да предяви иска си, доколкото в тази последната хипотеза и за препятстване на изпълнителните действия следва да предприеме и обезпечаване на иска си, съответно да поеме риска на евентуален отказ за обезпечаване, все действия обективно засягащи правната му сфера.

Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 50041/10.05.2023 г., постановено по т.д. № 20/2022 г. по описа на I ТО на ВКС, съобразно която правен интерес от предявяване на иска по чл.439 ГПК е налице, когато съществува изпълнителен титул в полза на кредитора - ответник, въз основа на който последният може да поиска образуване на изпълнително производство във всеки един момент, независимо дали е налице влязло в сила постановление за прекратяване изпълнително производство или не. Това е така, доколкото при уважаване на отрицателния установителен иск за съдебния изпълнител възниква задължение да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.7 ГПК, съответно взискателят вече няма право да инициира ново изпълнително производство. Доколкото в настоящия случай изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и кредиторът все още разполага с изпълнителен лист, въз основа на който отново може да образува ново изпълнително производство, то за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска по чл. 439 от ГПК, доколкото с изрично волеизявление ответникът не е приел направеното извънсъдебно възражение от ищеца за изтекла погасителна давност по отношение процесните вземания. В този смисъл е и Решение № 60282/19.01.2022 г. гр. д. № 903/2021 г., III ГО на ВКС, в което е прието, че длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете.