Определение № 2747 от 22.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2747 гр. София, 22.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20248002901031 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца ОБЩИНА ГЛАВИНИЦА против решение № 779/15.12.2023 г. по в.т.д.

№ 558/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 260141/27.03.2023 г. по т.д. № 2362/2020 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-16 състав, за отхвърляне на предявените от настоящия касатор срещу “ГАЛЧЕВ ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, ЕИК 200678992, “ФАРМВИЛ” ЕАД, ЕИК 202834251, и “ИНФРАСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, ЕИК 838178157, като участници в обединение “Спорт Главиница 2014” иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за солидарното им осъждане за сумата от 280 390,78 лева, частично от иск в пълен размер от 2 579 740,99 лева, представляваща подлежащо на връщане авансово заплатено възнаграждение по развален поради неизпълнение договор за обществена поръчка № 327/19.02.2015 г. за строителство на обект “Реконструкция и изграждане на спортен център в гр. Главиница, община Главиница, обл.

Силистра”, и при условията на евентуалност частичен иск по чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 82 ЗЗД за същата сума като подлежаща на възстановяване от трите търговски дружества поради установена нередност по смисъла на чл. 17, ал. 7 от гореописания договор.

С касационната жалба са въведени оплаквания за нищожност и недопустимост, както и за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 1, т. 2 и съответно т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Счита се, че постановените първоинстанционно и въззивно решение са неправилни, базирани на заключения на вещи лица по строително-технически експертизи, без да са съобразени наведените твърдения за неистинността на строителната документация на процесния обект. Изтъква се, че в случая не е налице забава на кредитора предвид създадените неверни писмени доказателства 1 строителни книжа. Релевира се непълнота на мотивите на въззивната инстанция. Сочи се, че направените в заключенията на СТЕ изчисления се базират на спорна документация, която е доказано неистинска в свързаното наказателно производство, както и въз основа на предположения относно скритите строителни работи, за които няма представени никакви доказателства в първоинстанционното производство. Изтъква се, че въззивният съд не е ценил снимковия материал към заключенията. Добавя се, че липсва обсъждане на обстоятелството, че постановените заключения на вещите лица влизат в пряко противоречие с установените факти и най-вече констатираното при извършените проверки от страна на ДФ “Земеделие” и обективирано в неоспореното от ответната страна писмено доказателство Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-0800/760#2 от 2017 г. Акцентира се, че с представения по делото Акт образец 10 от 08.12.2015 г., който според касатора не е надлежно съставен и подписан от страна на възложителя, не се установява извършената и приета работа на обекта.

Посочва се, че при наличен Акт обр. 15 за пълна завършеност на строежа, подписите на представителите на изпълнителя по който са оспорени неуспешно, издаването на акт за спиране на строежа е в нарушение на законовите изисквания. Излагат се подробни аргументи относно развалянето на процесния договор за обществена поръчка, вкл. неизпълнението му от страна на ответниците в договорените срокове, както и за отговорността им за връщане на авансово платените суми по него.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се претендира допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1 ГПК, като е поставен следният въпрос: “В какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно решение?”.

По така формулирания въпрос се поддържа, че е налице задължителна практика на касационната инстанция - TP № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и константна такава, намерила израз в решение № 59/14.04.2015 г. по гр.д. № 4190/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение № 27/ 28.06.2017 г. по т.д. № 2430/2015 г. на ВКС, I т.о., решение № 715/2010 г. по гр.д. № 139/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 283/2014 г. по гр.д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение № 101/2015 г. по т.д. № 1740/2014г. на ВКС, I т.о., решение № 50140/14.03.2023 г. по т.д.№ 1658/2021 г., I т.о.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се претендира допуск до касация и поради очевидна неправилност на обжалваното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, като се навеждат доводи, че възприетата дължимост на ДДС не попада в компетентността на вещите лица строителни инженери и същите не могат да съобразят Постановление № 8 за изпълнение на бюджета на Република България за 2015 г., който не разрешава начисляването на ДДС в разглеждания случай.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация - “ГАЛЧЕВ ИНЖЕНЕРИНГ”

ЕООД,

“ФАРМВИЛ”

ЕАД и “ИНФРАСТРОЙ

ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, възразяват по основателността на искането за достъп до касационен контрол и оспорват жалбата като неоснователна.

2

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

В случая въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел, че същото е валидно и допустимо. Намерил е, че първоинстанционният съдебен акт е правилен. Споделил е изцяло мотивите на обжалваното решение и на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях.

Изложил е допълнителни съображения, че от приетия като доказателство по делото Договор за обществена поръчка № 327/19.02.2015 г. се установява, че между страните е бил сключен договор за изработка, по силата на който изпълнителят Обединение “Спорт Главиница 2014”, в което участват трите ответни дружества, се е задължил да извърши строително-монтажни работи с предмет “Реконструкция и изграждане на спортен център в град Главиница, община Главиница, обл. Силистра”, осъществявяван с финансовата помощ на Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г., мярка 321, съгласно Договор за финансиране с номер № 19/321/01276/27.11.20212 г., на свой риск и съгласно предлаганото в офертата, в пълно съответствие с изискванията на инвестиционния проект– фаза технически, техническата спецификация на възложителя срещу заплащане на уговореното възнаграждение. Съгласно чл.

7, ал. 1 и чл. 9 от процесния договор за изпълнението на уговорените строително-монтажни работи се е дължало възнаграждение в размер на 6 290 347,56 лева с ДДС, от която сума авансово се заплащали 30 %, съответно 20 % били дължими като междинни плащания за действително извършени СМР и се дължало окончателно плащане в размер на 50 %, но до размера на действително извършените СМР. Не е спорно и се установява, че от страна на възложителя са извършени две плащания в полза на изпълнителя - авансово по фактура № 1/09.06.2015 г. в размер на 1 572 586,89 лева и междинно съгласно сметка-опис № 1, фактура № 2/01.09.2015 г. в размер на 1 007 154,10 лева. Посочил е, че в случая не е спорно, а и се установява, че Акт обр. 2, стартиращ по смисъла на договора началото на изпълнението, е подписан от страните на 08.06.2015 г. и крайният 180-дневен срок за изпълнение е настъпил на 08.12.2015 г. Съобразил е, че на 11.06.2015 г. участниците в строителния процес, между които и възложителят и изпълнителят на строителството, са подписали Акт обр. 10, с който е спряно изпълнението на възложените строително-монтажни работи поради причина, че в зоната на строежа съществуват сгради и съоръжения, които подлежат на премахване и за което е обявена от възложителя община Главиница отделна обществена поръчка, като в същия е отразено, че съществуващото строителство представлява пречка за окончателното изпълнение предмета на договора.

Изтъкнал е, че към датата на подписване на договора - 19.02.2015 г. и съставянето на Акт обр. 2 на 08.06.2015 г. възложителят следвало да е наясно, 3 че възложените на ответниците строително-монтажни работи е нямало как да бъдат изпълнени, докато не се отстранят сградите и съоръженията, подлежащи на събаряне, находящи се на територията на спортния комплекс.

Не е спорно между страните, че възложителят е предприел действия за това едва на 24.04.2015 г., когато е проведена процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет “Строителство: Премахване на строежи на територията на спортен комплекс в гр. Главиница”, и възложителят към този момент трябва да е знаел, че завършването на дейностите по цитираната поръчка са абсолютно необходими за изпълнението на възложените работи по процесния договор и че ги предхождат по последователност и е разполагал с обективна възможност да ги премахне още преди сключването на договора, но до този момент не е предприемал никакви действия за това. При тези данни апелативният съд е стигнал до извод, че невъзможността за започване на строителство веднага след подписването на Акт обр. 2 се дължи преди всичко на лошата организация на възложителя и невъзможността му да осигури своевременно строителна площадка, която да е освободена от старите постройки. Допълнил е, че се установява, че тази пречка за продължаване на строителния процес е продължила да съществува и след формалното възобновяване на строителството с подписване на акт обр. 11 през м. юли 2015 г., като с протокол обр. 10 с дата от 08.12.2015 г. изпълнението на строежа е било окончателно спряно. Видно от удостовереното в протокола, като основни пречки за продължаването на строителния процес са посочени наличието в зоната на строежа на подлежащи на събаряне съоръжения, които все още не са премахнати от възложителя, поради което продължаването на изпълнението на СМР по “трибуни, каси и санитарен блок” е технологично невъзможно, както и липсата на проект за укрепване на насип за подход към сграда “каса и трибуни”, поради което и изпълнението на подхода и обратния насип е технологически невъзможно и следва да бъде преустановено.

Въззивният съд е приел, че акт обр. 10/08.12.2015 г. е съставен при спазване на процедурата разписана в разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, съгласно която ако представител на поканената страна не се яви до 24 часа след определения в поканата срок, актът или протоколът се подписват от явилите се страни. За неоснователен е намерен доводът на жалбоподателя, поддържан от него и в производството пред първата инстанция, че съставеният акт обр. 10 е бил недействителен поради това, че бил предхождан от акт обр. 15, в който преди това било удостоверено, че всички строително-монтажни работи били изпълнени съгласно договора. Подчертано е, че от данните по делото се установява, че този протокол е признат за неистински удостоверителен документ, съставен единствено с цел възложителят да усвои финансовите средства по договора с оглед изтичането на срока за финансиране на обекта, за което и на кмета на община Главиница е била ангажирана и наказателна отговорност. Съставът на САС е приел, че протоколът обр. 10/08.12.2015 г. като съставен по предвидения в чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3 ред, има характер 4 на официален удостоверителен документ и докато материалната му доказателствена сила не бъде надлежно опровергана, установява по обвързващ за съда и страните начин съществуването на удостоверените в него факти и обстоятелства. Независимо от това за пълнота на изложението е посочено, че фактическите констатации в него се потвърждават и от заключенията на приетите по делото основна, допълнителна и тройна СТЕ, изводите на които не само потвърждават констатациите в протокола, но и установяват, че пречките за строителството продължават да съществуват и към момента. Съдът е отбелязал, че представените от ищеца жалбоподател във въззивното производството писмени доказателства - договор № 366 за изпълнение на строителство, фактури, протокол № 1/10.07.2015 г. и заменителна таблица към този протокол, са преценени като преклудирани и не са приети, тъй като ищецът е страна по този договор и е участвал при съставените във връзка с изпълнението му актове, следва да е разполагал с тях и е можел да ги представи своевременно в процеса. Допълнил е, че жалбоподателят преди това не е твърдял, че е предприел своевременни действия за отстраняване на пречките за продължаване на строителството, доказателства за това не са сочени и представяни както в производството пред първата инстанция, така и в самия процес по съставяне на актове и протоколи по време на строителството, където възложителят е могъл да се позове на тяхното съществуване. Изтъкнал е и обстоятелството, че документите, на които жалбоподателят се позовава, че е отстранил още към лятото на 2015 г. съществуващите пречки за строителния процес, са в противоречие с констатациите на акт обр.10/08.12.2015 г., както и на изводите на вещите лица в приетите по делото експертизи. При така установените факти апелативният съд е преценил, че поведението на възложителя е станало основната непосредствена причина изпълнителят да не може да изпълни в срок задълженията си по договора. Налице е безспорно установения факт на неоказване на дължимото съдействие от страна на възложителя за изпълнение на дължимия резултат, намиращ израз в липса на фронт за работа, което е породило и забавата на длъжника и е станало непосредствена и основна причина за невъзможността за изпълнение на договора в уговорения срок.