Решение № 3493 от 11.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3493 гр. Пловдив, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330121189 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. М. У., ЕГН **********, чрез пълномощник – адв. Д. С., против „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, с която е предявен главен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1159 лева – недължимо платена по недействителен Договор за потребителски кредит № ***** г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.12.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

При условията на евентуалност е предявен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1008,82 лева – недължимо платена по нищожна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, обективирана в чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ***** г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.12.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № ***** г., по силата на който на ищеца била 1 предоставена сума в размер на 1500 лева. Заемната сума следвало да бъде върната на 10 броя месечни погасителни вноски в срок до 27.11.2023 г., при фиксиран годишен лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите от 48,43 %. Общо дължимата сума по договора била в размер на 1856,99 лева, от която: 1500 лева – главница и 356,99 лева – договорна лихва.

В чл. 5, ал. 1 от процесния договор се предвиждало и предоставяне на обезпечение – поръчителство на две физически лица или банкова гаранция.

При неизпълнение от страна на кредитополучателя на задължението за предоставяне на обезпечение се начислявала неустойка в размер на 1673,01 лева, платима разсрочено, съобразно погасителния план. Твърди се, че клаузата от договора, предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, заобикаляла закона, накърнявала правата на потребителя и се явявала нищожна. Предвидената в чл. 11 от процесния договор неустойка представлявала скрито възнаграждение за кредитора, с което се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Изтъква се, че с поставянето на изисквания, за които изначално било ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът на практика целял да се обогати от тази невъзможност, а размерът на неустойката надхвърлял размера на заемната сума. Твърди се, че изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не са спазени, тъй като процесната неустойка не била включена при изчисляване на ГПР. По този начин било налице разминаване между посочения в договора размер на ГПР и действителния му размер. Според ищеца, непосочването на компонентите, формиращи ГПР, води до цялостна недействителност на договора. Това представлявало и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.

1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Твърди се, че процесната клауза не е индивидуално уговорена, а неустойката не отговаря на присъщите й функции. Предвид значителния размер на дължимата неустойка (повече от чистата стойност на предоставения финансов ресурс) се поддържа, че е налице и противоречие с добрите нрави. Ищецът твърди, че в периода 26.03.2023 г. – 26.04.2023 г. е извършил плащания в общ размер на 2659 лева, с която сума погасил изцяло кредита. Счита, че съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК не дължи платените над главницата суми в общ размер на 1159 лева (за договорна лихва в размер на 150,18 лева и неустойка в размер на 1008,82 лева). Предвид изложеното предявява осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума в размер на 1159 лева по процесния договор за кредит, а при условията на евентуалност 2 предявява осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума в размер на 1008,82 лева по недействителна клауза за неустойка при непредоставяне на обезпечение по договора за кредит. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника, с който се изразява становище за злоупотреба с процесуални права предвид наличие на висящи идентични производства между същите страни, в която насока се прави искане за съединяване по реда на чл. 213 ГПК в едно производство на настоящото дело с гр. д. № 21188/2024 г. и гр. д. № 21829/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив. В случай, че съдът не уважи така направеното искане се претендира да не се присъждат разноски на ищеца за повече от едно производство. По същество са наведени доводи за неоснователност на предявената претенция, тъй като се твърди, че договорът за кредит не е недействителен по смисъла на ЗПК. Твърди се, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на една клауза не може да влече нищожност на целия договор, още повече, че клаузата за неустойка не била част от съществените елементи на заема. Поддържа се, че неустойката не следвало да се включва в ГПР, доколкото се дължала след сключване на договора и единствено при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение. Неустойката имала обезпечителна функция и не представлявала добавък към лихвата, като потребителят предварително бил уведомен за всички възможни суми, които ще му бъдат начислени при неизпълнение на задълженията по кредита. В случая не била налице и заблуждаваща търговска практика, тъй като в договора ясно бил посочен размерът на ГПР. Изтъква се, че кредитополучателят е бил запознат с параметрите по правоотношението и е разполагал с възможност в 14-дневен срок да се откаже от договора. Твърди се, че процесната клауза е индивидуално уговорена между страните, че неустойката не противоречи на добрите нрави, че има компенсаторен характер. На потребителя бил предоставен Стандартен европейски формуляр, в който се съдържала информация за всички параметри по договора. В погасителния план към договора също били посочени изчерпателно компонентите на всяка една вноска, както при предоставяне на обезпечение, така и в случай, че такова не бъде предоставено. В подкрепа на твърдението, че длъжникът е бил наясно с финансовите последици от сделката се сочи обстоятелството, че между страните били сключени общо 11 идентични договора за кредит. Изтъква се, че вместо да упражнява добросъвестно 3 правата си още по първия договор, ищецът сключил други договори, без да изпълнява задълженията си по тях за предоставяне на обезпечение. В тази връзка се твърди, че ищецът е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД. При това положение и предвид валидното правоотношение между страните, ответникът счита, че неоснователно се претендира връщане на платени по договора за кредит суми. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между „Сити Кеш” ООД, в качеството на кредитор, и А. М. У., като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № ***** г., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 1500 лева.

Отразеният в договора фиксиран годишен лихвен процент е 40,05 %, а годишният процент на разходите е 48,43 %. Общият размер на дължимата сума възлизал на 1856,99 лева.

Съобразно чл. 5 от Договора страните са постигнали съгласие кредитът да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: 1) безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължения в размера на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2) поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на следните, кумулативно поставени изисквания: при един поръчител - същият да има осигурителен доход в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключени с кредитора; не е/са кредитополучател/и по сключени договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, 4 както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.

Съобразно чл. 11, ал. 1 от Договора при неизпълнение на горепосоченото задължение в тридневен срок, считано от сключване на договора, кредитополучателят следва да заплати на кредитора неустойка в размер от 1673,01 лева.

Представена е молба, подадена от ищеца до ответното дружество с искане за предсрочно погасяване на кредита, в която е отбелязано, че дължимата сума към 26.04.2023 г. е в размер на 2204 лева. От приложени приходни касови ордери се установява, че ищецът е внесъл при ответника следните суми: на 26.03.2024 г. – 100 лева, на 30.03.2023 г. – 355 лева и на 26.04.2023 г. – 2204 лева. Единствено на последния ордер за сумата от 2204 лева е посочено, че е по кредит № 803294.

Видно от представената по делото справка за движенията по процесния договор за потребителски кредит, ищецът е заплатил сумата в общ размер на 2559 лева, която е разпределена по следния начин: 908,82 лева – неустойка, 150,18 лева – договорна лихва и 1500 лева – главница.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по правните аспекти на спора следното:

По делото не се спори и по категоричен начин се установи , че между страните е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Съобразно разпоредба на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, 5 договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая в исковата молба са наведени доводи за недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, които следва да бъдат разгледани съвместно с твърденията за нищожност на клаузата за неустойка, доколкото са неразривно свързани. Съгласно чл. 11, ал.

1 от договора при непредоставяне в срок от страна на потребителя на обезпечение в полза на кредитора, към дължимите суми се начислява и неустойка в размер на 1673,01 лева. Разпоредбата на чл. 5 от договора, възлага в тежест за кредитополучателя да осигури едно измежду следните обезпечения: едно или две физически лица - поръчители /които следва да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания/ или банкова гаранция. Прочитът на съдържанието на клаузите на чл. 5 и чл. 11, ал. 2 от договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество „неустойката“ представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено в светлината на обстоятелството, че той търси бързо кредитно финансиране.