Решение № 79 от 09.07.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. М., 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Кузманова

Членове:

О. Софрониев

Костадин Живков при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева в присъствието на прокурора О. Ив. Д. като разгледа докладваното от Костадин Живков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251600600375 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл.325 и сл. от НПК.

С присъда,постановена на 10.ІХ.2025 г. по НОХД № 92 по описа му за 2025 г. Районен съд-гр. М. е признал за виновен Т. М. Т. в това,че за периода 11.ІV.2024- м.септември 2024 г. в с.Е.,обл. М.,при условията на продължавано престъпление чрез 11 бр. отделни деяния не изпълнил заповед за незабавна защита № 4 от 10.ІV.2024 г.,постановена от Районен съд-М. по гр.д.№864 по описа му за 2024 г. и заповед за защита от домашно насилие № 6/29.ІV.,постановена от Районен съд-М. въз основа на решение № 212/29.ІV. по гр. д.№864 по описа му за 2024 г.. престъпление по чл.296,ал.1, във вр. с чл.26,ал.1 от НК,поради което и на основание чл.54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца,което да изтърпи ефективно,.Против така постановената присъда е подадена жалба от Т. М. Т.,в която се поддържа да бъде отменен атакувания съдебен акт поради неправилност и незаконосъобразност. В хода на въззивното производство не са 1 ангажирани нови доказателства,които да обуславят преценката им във въззивно съдебно следствие,като фактите по делото се установяват от доказателствата,оценявани от първия съд при проведеното в производството пред него съдебно следствие,а при техния анализ в цялост и логическо единство съставът на въззивния съд констатира следното.

Жалбата е депозирана в законовия срок от оправомощено лице с правен интерес от обжалване,поради което е процесуално допустима,а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА с оглед на следните съображения:

Първият съд е положил необходимите процесуални усилия в подбора и разбора на доказателствата,чрез които се установява безпротиворечива и последователна фактическа обстановка,съответстваща на характеристиките на възведеното обвинение,съответно решаващият съд е постигнал целите на наказателното производство,зададени в рамките на НК и НПК-след като по надлежния изискуем в тези закони несъмнен и безспорен начин се установява чрез приобщените и анализирани доказателства,че лицето е осъществило състава на престъплението,в което е обвинено по чл.296,ал.1, във вр. с чл.26,ал.1 от НК,то и първият съд му е наложил наказание в рамките на предвиденото в санкционната част на посочения законов текст,което по вид и размер отговаря на възложените от закона цели-да осъществи генерална (да въздейства възспиращо на останалите членове на обществото),а също и специална превенция(да подейства превъзпитателно на извършителя на деянието).Релевираните с жалбата доводи и възражения също са преценени и обсъдени от решаващия съд в мотивите към постановения от него и обжалван в настоящото производство акт.Така първият съд е елиминирал основното възражение в жалбата,че от гласните доказателства-показания на разпитаните свидетели-не се установява,като никой от тях,включая полицейските служители не посочва да е забелязал жалбоподателя-подсъдим Т. в близост или на територията на жилищния имот домът и дворното място на своята майка-свид.Атанасова,където е валидна нарушената заповед за защита от домашно насилие,но последната е потвърдила пред отзовалите се на нейното повикване служители на полицейски участък-Бойчиновци,че именно сина й,подс.Т.,за пореден път я е притеснявал с опита си да влезе в дома й въпреки нейното нежелание и в нарушение на посочената съдебна заповед.Това обстоятелство сочи за несъстоятелност на защитната теза за липса на гласни 2 доказателства,като посоченото такова категорично установява обвинението в съчетание с положителната съдимост и лошите характеристични данни които указват за системна употреба на алкохол,доказан катализатор на противоправно поведение,като установената при лицето болестна зависимост не снема отговорността за деянието му-системно притесняване на майка му за пари с цел снабдяване с такъв въпреки,че е наясно за постановената спрямо него заповед за защита от домашно насилие,като с това си поведение съвсем осъзнато при наличие на пряк умисъл я е нарушил.При така анализираните от първия съд посочени доказателства се изяснява фактическа обстановка,съответна на възведеното обвинение,както правилно е преценил решаващият съд,който напълно законосъобразно е изпълнил процесуалното си задължение да определи наказание в рамките на предвиденото в санкционната част на нормата,като настояшият състав на въззивния съд приема,че така наложеното такова е в състояние да достигне възложените му от закона цели,а именно обща превенция като въздейства възспиращо на останалите членове на обществото,както и специална превенция-да въздейства превъзпитателно на самия извършител на престъплението.От изложеното е видно,че постановения от първия съд и обжалван в настоящото производство съдебен акт е процесуално изряден като правилен по резултат и законосъобразенпостановен съобразно изискванията,които наказателния закон следва,с оглед на което по разбирането на настоящия състав на въззивния съд следва да бъде потвърден,а жалбата против него като неоснователна да бъде оставена без уважение,като с оглед така гореизложеното и на основание чл.338 вр. чл.334,т.6 НПК Окръжен съд-М.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда,постановена на 10.ІХ.2025 г. по НОХД № 92 по описа за 2025 г.на Районен съд-гр. М..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. М., 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Кузманова

Членове:

О. Софрониев

Костадин Живков при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева в присъствието на прокурора О. Ив. Д. като разгледа докладваното от Костадин Живков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251600600375 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл.325 и сл. от НПК.

С присъда,постановена на 10.ІХ.2025 г. по НОХД № 92 по описа му за 2025 г. Районен съд-гр. М. е признал за виновен Т. М. Т. в това,че за периода 11.ІV.2024- м.септември 2024 г. в с.Е.,обл. М.,при условията на продължавано престъпление чрез 11 бр. отделни деяния не изпълнил заповед за незабавна защита № 4 от 10.ІV.2024 г.,постановена от Районен съд-М. по гр.д.№864 по описа му за 2024 г. и заповед за защита от домашно насилие № 6/29.ІV.,постановена от Районен съд-М. въз основа на решение № 212/29.ІV. по гр. д.№864 по описа му за 2024 г.. престъпление по чл.296,ал.1, във вр. с чл.26,ал.1 от НК,поради което и на основание чл.54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца,което да изтърпи ефективно,.Против така постановената присъда е подадена жалба от Т. М. Т.,в която се поддържа да бъде отменен атакувания съдебен акт поради неправилност и незаконосъобразност. В хода на въззивното производство не са 1 ангажирани нови доказателства,които да обуславят преценката им във въззивно съдебно следствие,като фактите по делото се установяват от доказателствата,оценявани от първия съд при проведеното в производството пред него съдебно следствие,а при техния анализ в цялост и логическо единство съставът на въззивния съд констатира следното.

Жалбата е депозирана в законовия срок от оправомощено лице с правен интерес от обжалване,поради което е процесуално допустима,а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА с оглед на следните съображения:

Първият съд е положил необходимите процесуални усилия в подбора и разбора на доказателствата,чрез които се установява безпротиворечива и последователна фактическа обстановка,съответстваща на характеристиките на възведеното обвинение,съответно решаващият съд е постигнал целите на наказателното производство,зададени в рамките на НК и НПК-след като по надлежния изискуем в тези закони несъмнен и безспорен начин се установява чрез приобщените и анализирани доказателства,че лицето е осъществило състава на престъплението,в което е обвинено по чл.296,ал.1, във вр. с чл.26,ал.1 от НК,то и първият съд му е наложил наказание в рамките на предвиденото в санкционната част на посочения законов текст,което по вид и размер отговаря на възложените от закона цели-да осъществи генерална (да въздейства възспиращо на останалите членове на обществото),а също и специална превенция(да подейства превъзпитателно на извършителя на деянието).Релевираните с жалбата доводи и възражения също са преценени и обсъдени от решаващия съд в мотивите към постановения от него и обжалван в настоящото производство акт.Така първият съд е елиминирал основното възражение в жалбата,че от гласните доказателства-показания на разпитаните свидетели-не се установява,като никой от тях,включая полицейските служители не посочва да е забелязал жалбоподателя-подсъдим Т. в близост или на територията на жилищния имот домът и дворното място на своята майка-свид.Атанасова,където е валидна нарушената заповед за защита от домашно насилие,но последната е потвърдила пред отзовалите се на нейното повикване служители на полицейски участък-Бойчиновци,че именно сина й,подс.Т.,за пореден път я е притеснявал с опита си да влезе в дома й въпреки нейното нежелание и в нарушение на посочената съдебна заповед.Това обстоятелство сочи за несъстоятелност на защитната теза за липса на гласни 2 доказателства,като посоченото такова категорично установява обвинението в съчетание с положителната съдимост и лошите характеристични данни които указват за системна употреба на алкохол,доказан катализатор на противоправно поведение,като установената при лицето болестна зависимост не снема отговорността за деянието му-системно притесняване на майка му за пари с цел снабдяване с такъв въпреки,че е наясно за постановената спрямо него заповед за защита от домашно насилие,като с това си поведение съвсем осъзнато при наличие на пряк умисъл я е нарушил.При така анализираните от първия съд посочени доказателства се изяснява фактическа обстановка,съответна на възведеното обвинение,както правилно е преценил решаващият съд,който напълно законосъобразно е изпълнил процесуалното си задължение да определи наказание в рамките на предвиденото в санкционната част на нормата,като настояшият състав на въззивния съд приема,че така наложеното такова е в състояние да достигне възложените му от закона цели,а именно обща превенция като въздейства възспиращо на останалите членове на обществото,както и специална превенция-да въздейства превъзпитателно на самия извършител на престъплението.От изложеното е видно,че постановения от първия съд и обжалван в настоящото производство съдебен акт е процесуално изряден като правилен по резултат и законосъобразенпостановен съобразно изискванията,които наказателния закон следва,с оглед на което по разбирането на настоящия състав на въззивния съд следва да бъде потвърден,а жалбата против него като неоснователна да бъде оставена без уважение,като с оглед така гореизложеното и на основание чл.338 вр. чл.334,т.6 НПК Окръжен съд-М.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда,постановена на 10.ІХ.2025 г. по НОХД № 92 по описа за 2025 г.на Районен съд-гр. М..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4