Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4884 от 24.08.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1283/2023
Вид
Решение № 4884
Подписан
24.08.2024
В сила
26.08.2024
Състав
Петър Любомиров Сантиров, ГЕОРГИ СТОЕВ, Ивета Антонова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4884 гр. София, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100501283 по описа за 2023 година

С Решение № 20069529 от 30.11.2020 г., постановено по гр. дело № 76190/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 30-ти състав, са уважени предявените от „ЧЕЗ Електро България“ АД срещу И. А. М., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е прието за установено, че И. А.

М. дължи на ищеца сумата от 655, 15 лв., представляваща стойността на ползвана електрическа енергия за периода от 20.05.2017 г. до 17.02.2018 г. за имот, находящ се в гр.

София, ул. ****, ведно със законната лихва за периода от 04.04.2018 г. до изплащане на вземането и сумата от 17, 18 лв. – законна лихва за забава за периода от 26.08.2017 г. до 29.03.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 22443/2018 г. по описа на СРС.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК сумата от сумата от 755, 00 лв. - разноски в заповедното и исковото производство.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника, чрез назначения му особен представител – адв. А. А., в която са изложени оплаквания за неправилност на същото, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа се, че е необоснован изводът на първоинстанционния съд за дължимост на процесните суми, тъй като ответникът не е използвал електрическа енергия на сочения адрес, а в допълнение на това – при констатирано неплащане на задължения за електрическа енергия в срок най-малко до три 1 месеца абонатът е следвало да бъде изключен и да се преустанови захранването му с електрическа енергия. Моли съда да отмени решението и да отхвърли изцяло предявените искове.

Въззиваемият ищец – „ЧЕЗ Електро България“ АД, чрез процесуалния си представител – адв. Т. Я., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал в срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения. Счита, че първоинстанционното решение е правилно, в пълно съответствие с установените фактически обстоятелства и законови разпоредби, поради което моли съда да потвърди същото и да присъди направените по делото разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като същата е подадена от особен представител, който не дължи държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Съгласно изслушаното в производството пред СРС заключение на съдебносчетоводната експертиза, изводите на което съдът възприема за обективно и достоверно дадени и кредитира с доверие, неоспорено от страните, в счетоводството на ищеца е регистрирана партида с клиентки номер 300013515262 на името на ответника И. М. за имот, находящ се в гр. София, ул. ****. В тази връзка следва да бъде направен извод, че при условията на пълно и главно доказване, ищецът е установил, че именно ответникът И. М. е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявения иск в качеството му на потребител на електроенергия в процесния имот, като ирелевантно е обстоятелството дали 2 облигационното правоотношение на ответника с ищцовото дружество произтича от качеството му на собственик, вещен ползвател или държател на имота.

От представеното заключение на СЧЕ се установява още и че за процесния период от 20.05.2017 г. до 17.02.2018 г. по партидата на ответника в редовно воденото на ищцовото дружество счетоводство са издадени 3 броя фактури – фактура № 0223964333/27.06.2017 г. за сума в размер на 244, 49 лв. за консумирана електрическа енергия за периода 20.05.2017 г.

– 12.06.2017 г., фактура № 0235610408/26.01.2018 г. за сума в размер на 202, 78 лв. за консумирана електрическа енергия за периода 19.12.2017 г. – 18.01.2018 г. и фактура № 0237201185/25.02.2018 г. за сума в размер на 207, 88 лв. за консумирана електрическа енергия за периода от 19.01.2018 г. до 17.02.2018 г., като общият размер на дължимите суми по процесните фактури е 655, 15 лв.

Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЧЕЗ Електро България“ АД, които са общоизвестни и съгласно чл.

98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на електрическа енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумирана електрическа енергия, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането му – същото става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. По делото не са представени доказателства за извършено плащане от страна на ответника, в чиято тежест е установяване на извършено плащане на процесните задължения, а от заключението на вещото лице се установява, че в счетоводството на ищцовото дружество липсват документи, които да удостоверяват извършено плащане. Поради което и съдът намира, че към момента на депозиране на исковата молба вземанията на ищеца са били ликвидни и изискуеми, но същите не са били заплатени от страна на ответника.

Неоснователно в тази връзка е наведеното във възиввната жалба възражение за недължимост на процесните суми с аргумент, че при неплащане на задължения за електрическа енергия за срок най-много до три месеца дружеството доставчик на електрическа енергия е следвало да изключи абоната и да преустанови захранването му с електрическа енергия. Това е така, тъй като потребителят дължи заплащане на потребената електрическа енергия и доколкото вземанията на ищеца за минал период са изискуеми, то същите следва да бъдат заплатени независимо от това дали продължава да съществува облигационна обвързаност между страните занапред, респективно дали е преустановено или не захранването с електрическа енергия, тъй като това е само правна възможност.

При съобразяване на изложеното, настоящият състав намира, че предявените от ищеца искове за вземания в размер на 655, 15 лв., представляваща главница за доставена, но незаплатена електрическа енергия, са доказани по основание и размер.

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. От представеното по делото заключение се установява, че размерът на законната лихва за забава върху сумите по отделните фактури от настъпване на изискуемостта на задълженията по всяка от трите 3 фактури до 29.03.2018 г. е в размер на 17, 18 лв., за която сума е изцяло основателна и предявената от ищеца акцесорна претенция за заплащане на мораторна лихва за забава.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания включително и относно размерите на уважените обективно съединени установителни искове, и поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции по повдигнатите в жалбата оплаквания, то обжалваното решение следва да се потвърди.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК на въззиваемият следва да се присъди сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство в производството пред СГС.

С оглед на възприетото в т. 7 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд и сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса за образуване на въззивното производство.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20069529 от 30.11.2022 г., постановено по гр. д. № 76190/2018 г. по описа на СРС, I г.о., 30-ти състав.

ОСЪЖДА И. А. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****3 да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК 175133827, със седалище и адрес гр. София, бул. ****, „БенчМарк бизнес център“ на основание чл. 78, ал. 1, и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата 100, 00 лв. – представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството пред СГС.

ОСЪЖДА И. А. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****3 да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 25,00 лв., представляваща държавна такса за образуване на въззивно производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4