Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1612 от 29.10.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1749/2021
Вид
Решение № 1612
Подписан
29.10.2021
Състав
Жана Иванова Маркова, Тони Кръстев, Десислава Георгиева Жекова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, ал. 1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1612 гр. Варна, 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20213100501749 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид, следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 287756/19.05.2021 г. на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА“ ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33 срещу Решение № 261433/23.04.2021 г., постановено по гр.д. № 12105/2017 г., на ВРС, X с. , с което е прието за установено, че Х. Р. Р., ЕГН **********, с местожителство в гр. Варна, ул.

„********“, № 53 не дължи сумата 6552.74 лв., представляваща стойност на ползвани и неплатени ВиК услуги, за периода 17.04.2013 г. - 23.01.2017 г., по партида с аб. № 1159272, за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „********“, № 53, както и сумата 650.49 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода 28.05.2013 г. – 29.01.2017 г., на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, за които суми е била издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 1390/2017 г., на ВРС, XX с.

В жалбата се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Въззивникът излага коментар на мотивите на първоинстанционния съд и счита, че те са в резултат на неправилен анализ на събраните в хода на производството доказателства. Излага собствен анализ на събраните доказателства и извежда изводи от тях. По същество отправя искане за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявеният иск. В с.з. чрез процесуален представител поддържа въззивната жалба.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна Х. Р. Р., депозира отговор на въззивната жалба, в който счита оплакванията във въззивната жалба за неоснователни, а постановеното решение за правилно и законосъобразно. От своя страна излага анализ на доказателствената стойност на събраните в хода на производството доказателства. В с.з. не изпраща представител.

ВОС по предмета на спора съобрази следното:

Пред ВРС е бил предявен иск с правно основание и чл. 124, ал. 1 ГПК, с който Х.Р. е поискала да бъде прието за установено, че не дължи на „В и К – Варна“ ООД, сумата 6552.74 лв., стойност на ползвани и неплатени ВиК услуги, за периода 17.04.2013 г. 23.01.2017 г., по партида с аб. № 1159272, за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „********“, № 53, както и сумата 650.49 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода 28.05.2013 г. – 29.01.2017 г., за които суми е била издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 1390/2017 г., на ВРС, XX с.

Ищцата обосновава правния си интерес от воденето на иска със следните факти:

Твърди, че между нея и ответника не е налице договорно правоотношение, не е титуляр на партида с аб. № 1159272 и в този смисъл не е потребител на услугите предоставяни от ответника – „ВиК Варна“. Сочи, че не е собственик на имота, за който е открита партидата и няма учредено вещно право на ползване, не е живяла в имота през процесния период. Сочи, че количеството вода и свързаните услуги не са реално доставени, същите са произволно начислени. Оспорва техническата изправност на водомера и твърди, че същият отчита поголемо потребление от реалното, на отделно основание сочи, че устройството не е преминало последваща метрологична проверка, поради което и количествата са неточно измерени. С допълнителна молба преди първо с.з. релевира становище, че всички вземания на ответника са погасени по давност, тъй като попадат в категорията на периодичните платежи, за които приложима се явява кратката 3-годишна давност. По същество отправя искане за уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Сочи, че ищцата е закупила имота, за който е открита партида - дворно място и жилищна сграда, находящи се в гр. Варна, ул. „********“, № 53, още на 01.09.1997 г. и същия адрес се сочи от самата нея по настоящото дело и по водените предходни дела.

Тези факти обосновавали извода, че ищцата е потребител по см. на пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на Закона за регулиране на ВиК услугите. Отделно излага, че самата ищца е депозирала пред ответника молба вх. № ВП-846/16.05.2016 г., в която черпейки права от качеството си на потребител се е позовала на изтекла в нейна полза погасителна давност за задължения за периода 24.10.2003 г. – 19.04.2013 г., отчитани по процесната партида, разкрита за същия имот. Излага, че ищцата не е оспорила факта, че в имота се ползват ВиК услуги, които се отчитат по показания на монтиран в имота водомер. Видно било от представения карнет, че отчетите са извършвани в присъствие на лице, осигурило достъп до водомера и което е удостоверило с подписа си отчитането. Излага, че ищцата не била 2 упражнила правото си на възражение срещу нито една от издадените фактури, в границите на 7-дн. Срок от изтичане на срока за заплащането им, съгл. чл. 40 ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. Счита, че след като съгл. чл. 11, ал. 5 от същата наредба, доставката, монтажа, проверката, поддържането и ремонта на индивидуалните водомери са задължение на потребителите, то задължението да следи за изправността и метрологичната годност на водомера са в тежест на ищцата. По същество отправя искане за отхвърляне на предявения иск.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с Определение № 2710/30.07.2021 г., поради което жалбата подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Произнасянето на ВРС съответства на заявената за разглеждане искова претенция с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Въпросът за допустимостта на настоящият отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, при наличието на издадена заповед по чл. 410 ГПК е разрешен с Определение № 318/09.07.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 2108/2019 г., на ВКС, I V ГО, указанията в което са задължителни и за настоящата въззивна инстанция.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника, е да установи съществуване на основание за получаване на спорната сума, т. е. че е налице валидно облигационно правоотношение, както и че са настъпили юридическите факти, от които произтича задължението за заплащане процесното вземане. От своя страна ищецът, следва да установи, че липсва основание за плащане на спорната сума, или че е заплатил задълженията си към ответника.

Не е било предмет на спор между страните, че в полза на въззивника – ответник в първоинстанционното производство, по ч.гр.д. № 1390/2017 г. по описа на ВРС, XX с., е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено въззиваемата – ищца в първоинстанционното производство, да заплати сумите, чиято дължимост се отрича в 3 производството по настоящият иск.

От събраните в хода на производството писмени доказателства (справка от Служба по вписванията) се установява, че въззиваемата Р. е придобила имота, находящ се в гр.

Варна, ул. „********“ № 53, представляващ Жилищна сграда и дворно място, чрез покупкопродажба като актът е бил вписан на 01.09.1997 г. Същият имот е бил поставен в дял на Р. по силата на доброволна делба като договорът е бил вписан на 30.06.2006 г. Върху същият имот през 2010 г. е вписана възбрана. От страна на ищцата не се твърди, а и не са налице доказателства, имотът да е излизал от патримониума на ищцата. Адресът на имота е вписан в НБД като постоянен и настоящ на ищцата. Не се твърди от ищцата имотът да не е бил водоснабден или присъединяван към водопреносната мрежа. При това положение се налага извода, че ищцата с придобиването на водоснабден имот ищцата е станала и потребител по смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, за който имот е била разкрита партида с аб. № 1159272 и по която се отчитат ползваните ВиК услуги. Този извод не може да бъде разколебан и от факта, че в теста на отправеното до ответника заявление от 16.05.2016 г., ищцата е посочила погрешен абонатен номер, доколкото в титулната част на молбата е посочен адресът на имота и аб. № 1159272.

Отделно от това самата ищцата е посочила, че живее на посочения адрес.

След като въззиваемата е потребител на ВиК услуги за притежавания от нея имот, то същата има задължението да ги заплаща по реда и при условията предвидени в представените по делото ОУ, от които е обвързана.

Съобразно разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от ОУ, отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя, или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. При неосигурен достъп, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора.

Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ОУ, предвижда задължение на потребителят да осигурява свободен достъп на оператора за извършване на отчети на индивидуалните водомери. По силата на ал. 3 от същият текст, при невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя, или негов представител, потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на отчитането в удобно време в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. Ал. 4 от чл. 24 урежда, че при отказ на потребителя да осигури достъп и при неосигуряване на достъп повече от една година, длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора.

Оспорването на изправността и метрологичната годност на водомера от страна на въззиваемата, пред първата инстанция, въззивния съд намира за необосновано и в този смисъл аналогичното оплакване във въззивната жалба е основателно. По силата на чл. 5, т. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, 4 потребителите са длъжни да ползват ВиК услугите само чрез законно изградени и присъединени към водоснабдителната и канализационната системи отклонения. Това задължение кореспондира на нормата на чл. 11, ал. 5 от НАРЕДБА № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, съгласно която доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери се осигуряват от потребителите.

Съгласно чл. 32, ал. 10 от Наредбата операторът на водоснабдителната система монтира, поддържа и контролира само водомерите, монтирани на водопроводните отклонения или така наречените общи водомери. За разлика от тях индивидуалните водомери са собственост на потребителите, които носят отговорност за тяхната изправност.

От страна на въззивника не се твърди да е извършван регулярен месечен отчет на измерващото устройство в имота на въззиваемата.

За установяване отчитането на измерващото устойство в имота на въззиваемата за периода предмет на въззивна проверка 17.04.2013 г. - 23.01.2017 г., е представен карнет като от данните, съдържащи се в него и отнесени към процесния период се установява, че същият е относим само към периода 19.01.2016 г. – 23.01.2017 г.