Определение № 83 от 04.09.2025, Районен съд - Поморие

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 83 гр. Поморие, 04.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Й. Бъчваров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева в присъствието на прокурора Д. Г. Г. като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Частно наказателно дело № 20252160200213 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.64,ал.1 от НПК.

Постъпило е искане от Районна прокуратура-гр.Поморие ,за вземане на мярка за неотклонение “Задържане под стража” по отношение на Г. А. Д. , ЕГН********** обвиняем по досъдебно производство №320 ЗМ 351/2025 г. по описа на РУ-Поморие с повдигнато обвинение по чл.194, ал.1 от НК.

Прокурорът в с.з. поддържа искането. Сочи, че обвиняемият е многократно осъждан и е налице реална опасност да се укрие или да извърши и друго престъпление. Моли за уважаване на направеното искане.

Защитникът на обвиняемия намира ,че не са налице условията за вземане на исканата от прокурора мярка. Сочи ,че обвиняемят е съдействал за разкриване на обективната истина и не е налице опасност той да се укрие или да извърши друго престъпление, а също така се сочи, че има постоянен адрес в гр.Поморие, на който живее с майка си, която е болна от онкологично заболяване и има нужда от неговите грижи. Моли за определяне на по-лека мярка .

Обвиняемият Д. моли да не му бъде налагана мярка “задържане под стража”, като сочи, че оказал съдействие за разкриване на обективната истина и има постоянен адрес, на който може да бъде открит.

Съдът като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Обвиняемият Г. А. Д., е привлечен в качеството на обвиняем обвиняем по по досъдебно производство №320 ЗМ 351/2025 г. по описа на РУ-Поморие, затова, че за периода от 23.08.2025 г. до 02. 09.2025 г. в гр.Поморие, ул.“..., от вътрешен двор на жилищна 1 кооперация, отнел чужда движима вещ- велосипед марка „CUBE NATURE“ на звят тъмно сиво-черен с извършени подобрения , на обща стойност 1032 лв. от владението на Тодор Иванов Ташев от гр.Поморие, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвови- престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

За престъплението, за което е повдигнато обвинение на обвиняемия е предвидено наказание лишаване от свобода до осем години и същото е тежко престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК.

Съгласно чл.63, ал.1 от НК, мярка за неотклонение задържане под стража се взема, когато е налице обосновано предположение,че обвиняемия е извършил престъпление наказуемо с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание и доказателствата по делото сочат ,че е налице реална опасност лицето да се укрие или да извърши друго престъпление .

В случая , от събраните до момента доказателства по делото– показанията на разпитаните по делото свидетели, протоколи за доброволно предаване, претърсване и изземване и оглед на веществени доказателства, заключение на извършената съдебно оценъчна експертиза, може разумно да се предположи, че е възможно обвиняемият д а има отношение към инкриминираното деяние, поради което може да се направи обосновано предположение за извършено престъпление по чл. 194, ал.1 от НК, за което е повдигнато обвинение на обв. Д..

Видно от приложената справка за съД.ст на обвиняемия, същият е многократно осъждан, за престъпления от общ характер свързани с отглеждане, употреба на наркотични вещества и управление на автомобил по тяхно въздействие, включително последното му осъждане със споразумение от 16.07.2025 г. по НОХД №39/2025 г. по описа на ПРС, с което му е наложено наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване не отложено за изпитателен срок от три години , поради което съдът прие, че е налице по-висока степен на обществена опасност на личността на обвиняемия. Независимо от това, от доказателствата по делото не може да се направи извод, че е налице реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление срещу собствеността. Обществената опасност на деянието, за което е повдигнато обвинение на обвиняемия е по-ниска от характерната за този вид престъпления, с оглед стойността на предмета на престъплението, която е под размера на една минимална заплата.

Що се отнася до опасността обвиняемият да се укрие, съдът намира, че такава не се установява, доколкото обвиняемия има постоянен адрес и е съдействал е на досъдебното производство за разкриване на обективната истина , а освен това се установява от представената епикриза, че майката на обвиняемия страда от онкологично заболяване и се нуждае от грижите на обвиняемия, с когото живее в едно домакинство. Също така следва да се отчете, че по делото са събрани почти всички необходими доказателства необходими за разкриване на обективната истина и няма опасност обвиняемия да попречи за провеждане и приключване на разследването . Сочената от прокурора опасност обвиняемия да се укрие с цел да се отклони от изтърпяването на отложеното наказание по цитираното по- горе НОХД, 2 е съвсем хипотетична и не намира опора в доказателствата по делото, а с оглед презумпцията за невиновност, не следва да се обсъжда евентуален изход на настоящото дело с осъдителна присъда, в който случай единствено би се наложило да търпи и предходно наложено наказание.

В съвкупност от изложеното и след като съобрази задължителните указания дадени в т.2 на ТР на ВКС № 1/25.06.2002 г. по н. д. № 1/2002 г., съгласно които НПК не допуска задължително задържане под стража, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.64 ал.4, предл.първо вр.с чл.63, ал.1 НПК за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на обвиняемия, тъй като макар и от доказателствата по делото да може да се направи обосновано предположение, че е извършено престъпление наказуемо с лишаване от свобода , включително и от вида посочен в предявеното му обвинение , доказателствата по делото не сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление.

В случая, на основание чл.64, ал.4, предл.последно НПК, на обвиняемия следва да се вземе по-лека мярка за неотклонение, съобразена с целите на мерките за неотклонение по чл.57 от НПК и с обстоятелствата по чл.56, ал.3 НК, като съдът намира, че съобразно доказателствата по делото адекватна на етапа на наказателното производство, на тежестта на повдигнато т о обвинение и характеристичните данни на и семейното положение на обвиняемия, се явява мярка за неотклонение „Парична гаранция”.

По отношение размера на гаранцията, съдът съобрази установеното от доказателствата по делото обстоятелството, че обвиняемия е в трудоспособна възраст и за него не се установяват пречки да реализира доход в размер поне на минималната работна заплата за страната, поради което прие , че размерът на гаранционната сума следва да бъде определен на 500 лв.

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на РП – Поморие, за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на Г. А. Д. , ЕГН********** обвиняем по досъдебно производство №320 ЗМ 351/2025 г. по описа на РУ-Поморие.

ВЗЕМА МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ „ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ” в размер 500 лв. (петстотин лева) по отношение на Г. А. Д. , ЕГН********** - обвиняем по досъдебно производство №320 ЗМ 351/2025 г. по описа на РУ-Поморие.

ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок за представяне на определената парична гаранция, на основание чл.61, ал.4 от НПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба или частен протест пред 3

Окръжен съд – Бургас в 3-дневен срок от днес, като в този случай делото ще се разгледа от въззивния съд на 11.09.2025 г. от 14.30 часа.

Обвиняемият подлежи на незабавно освобождаване с оглед взетата спрямо него мярка за неотклонение.

Препис от определението да се изпрати на Началника на Затвора – Бургас, за сведение и изпълнение, както и на РП – Бургас, ТО -Поморие.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 83 гр. Поморие, 04.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Й. Бъчваров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева в присъствието на прокурора Д. Г. Г. като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Частно наказателно дело № 20252160200213 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.64,ал.1 от НПК.

Постъпило е искане от Районна прокуратура-гр.Поморие ,за вземане на мярка за неотклонение “Задържане под стража” по отношение на Г. А. Д. , ЕГН********** обвиняем по досъдебно производство №320 ЗМ 351/2025 г. по описа на РУ-Поморие с повдигнато обвинение по чл.194, ал.1 от НК.

Прокурорът в с.з. поддържа искането. Сочи, че обвиняемият е многократно осъждан и е налице реална опасност да се укрие или да извърши и друго престъпление. Моли за уважаване на направеното искане.

Защитникът на обвиняемия намира ,че не са налице условията за вземане на исканата от прокурора мярка. Сочи ,че обвиняемят е съдействал за разкриване на обективната истина и не е налице опасност той да се укрие или да извърши друго престъпление, а също така се сочи, че има постоянен адрес в гр.Поморие, на който живее с майка си, която е болна от онкологично заболяване и има нужда от неговите грижи. Моли за определяне на по-лека мярка .

Обвиняемият Д. моли да не му бъде налагана мярка “задържане под стража”, като сочи, че оказал съдействие за разкриване на обективната истина и има постоянен адрес, на който може да бъде открит.

Съдът като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Обвиняемият Г. А. Д., е привлечен в качеството на обвиняем обвиняем по по досъдебно производство №320 ЗМ 351/2025 г. по описа на РУ-Поморие, затова, че за периода от 23.08.2025 г. до 02. 09.2025 г. в гр.Поморие, ул.“..., от вътрешен двор на жилищна 1 кооперация, отнел чужда движима вещ- велосипед марка „CUBE NATURE“ на звят тъмно сиво-черен с извършени подобрения , на обща стойност 1032 лв. от владението на Тодор Иванов Ташев от гр.Поморие, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвови- престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

За престъплението, за което е повдигнато обвинение на обвиняемия е предвидено наказание лишаване от свобода до осем години и същото е тежко престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК.

Съгласно чл.63, ал.1 от НК, мярка за неотклонение задържане под стража се взема, когато е налице обосновано предположение,че обвиняемия е извършил престъпление наказуемо с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание и доказателствата по делото сочат ,че е налице реална опасност лицето да се укрие или да извърши друго престъпление .

В случая , от събраните до момента доказателства по делото– показанията на разпитаните по делото свидетели, протоколи за доброволно предаване, претърсване и изземване и оглед на веществени доказателства, заключение на извършената съдебно оценъчна експертиза, може разумно да се предположи, че е възможно обвиняемият д а има отношение към инкриминираното деяние, поради което може да се направи обосновано предположение за извършено престъпление по чл. 194, ал.1 от НК, за което е повдигнато обвинение на обв. Д..

Видно от приложената справка за съД.ст на обвиняемия, същият е многократно осъждан, за престъпления от общ характер свързани с отглеждане, употреба на наркотични вещества и управление на автомобил по тяхно въздействие, включително последното му осъждане със споразумение от 16.07.2025 г. по НОХД №39/2025 г. по описа на ПРС, с което му е наложено наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване не отложено за изпитателен срок от три години , поради което съдът прие, че е налице по-висока степен на обществена опасност на личността на обвиняемия. Независимо от това, от доказателствата по делото не може да се направи извод, че е налице реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление срещу собствеността. Обществената опасност на деянието, за което е повдигнато обвинение на обвиняемия е по-ниска от характерната за този вид престъпления, с оглед стойността на предмета на престъплението, която е под размера на една минимална заплата.