Решение № 3700 от 14.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3700 гр. Пловдив, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330113919 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове от Н. Н. В., ЕГН **********, с адрес: ****, против М. И. И., ЕГН **********, с адрес: ****, с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за осъждането му да заплати на ищцата сумата от 5000 лева – обезщетение в общ размер за неимуществени вреди, от които:

4 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – психически и морални болки и страдания, изразяващи се в претърпян ужас и страх, психически стрес, продължителна уплаха от отправена закана за убийство за евентуалното й осъществяване, тревожност, нарушен сън, треперене на тялото, унижение, злепостяване пред съселяни, близки и познати, вследствие на извършено от ответника престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, за което има влязла в законна сила присъда по НОХД № 2025/2020 г. по описа на ПРС, ХХV н.с., с която е признат за виновен, че на 29.07.2018 г. в ***** се е заканил с убийство на Н. Н. В. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му и 1000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – изразяващи се в причинени физически болки и страдания – причинени кръвонасядания по двете седалищни области, зачервяване и отток на едната страна на лицето й, кръвонасядания по десния горен крайник, охлузвания по гърба и в поясната област, вследствие на нанесен й силен удар с длан по лицето от ответника и бутането й върху стълбите, с които си действия той е подкрепил отправената към ищцата словесна закана за убийство, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.09.2022 г. до окончателното им погасяване. Претендират се разноски.

В исковата молба ищцата твърди, че е леля на ответника, както и, че на 29.07.2018 г., ответникът е предизвикал с неправомерното си поведение, непредизвикан от нея инцидент в ****, в имота, обитаван от ищцата на ****. Твърди, че при този инцидент, ответникът й отправил пряка и недвусмислена закана за убийство, чрез думи и действия, като я заплашил с думите „Боклуци, ще ви унищожа, ще ви откъсна главата, ще ви изтребя“, както и употребил и допълнителни обидни думи спрямо нея. Тези си закани, ответникът придружил 1 и с нанасяне на силен удар в лицето на пострадалата В. и с блъскането й върху стълбите на къщата, обитавана от нея. При това блъскане, извършено с цел да подсили ефекта от словесните си закани, тя паднала върху стъпалата и получила кръвонасядания по двете седалищни области, както и по десния горен крайник, а също и охлузвания по гърба и в поясната област. От силния удар в областта на лицето имала отток и зачервяване в областта на бузата. Веднага, след блъскането на ищцата от ответника, се намесила съпругата на ответника, която го извикала да си тръгнат от мястото на инцидента. Преди това, ищцата извикала за помощ, разпискала се и се разплакала, които писъци и плачът й били чути от нейна съседка К., намираща се в имот, близък до този, в който живее ищцата. Излизайки от входната врата на имота, обитаван от ищцата, на улицата отпред, ответникът повторил словесните си закани за убийство, изричайки отново по неин адрес високо думите:

„Боклуци, ще ви унищожа, ще ви откъсна главата, ще ви изтребя“, чути от нейна позната С.К., която идвала към дома на В..

Твърди, че ищцата възприела на сериозно отправените й словесни агресивни закани, придружени и подкрепени и от физическа агресия, като изпитала още на момента силен страх от евентуалното осъществяване на заканата за убийство. Уплашена от противоправните думи и действия на ответника, тя приела поканата на нейната позната К. да отиде с нея до дома й, за да се поуспокои. Този страх от престъпното деяние на ответника, обаче продължил за ищцата дълго време след инцидента и тя променила начина си на живот. Започнала да се заключва в дома си при смрачаване, избягвала да минава по улицата пред дома на ответника (наследствен имот от неговия баща), бил нарушен съня й за дълго време след случката, станала тревожна и неспокойна. Инцидентът станал достояние на много хора от селото, което допринесло за допълнително накърняване психическото равновесие и доброто й име, която била заплашена и бита от собствения си племенник.

Твърди още, че след инцидента и отправената й тежка закана за убийство, чрез словесна и физическа агресия, тя потърсила медицинска помощ. Започнала да приема успокоителни и болкоуспокояващи лекарства и препарати за облекчаване на страданията й от понесените психическа и физическа травма от думите и действията на ответника. Било й предписано санаториално лечение за травмите в областта на гърба, кръста и в седалищната й област. Последиците за ищцата от извършеното спрямо нея престъпление – закана с убийство продължили около 6 месеца. Ответникът, въпреки образуваното срещу него наказателно производство, продължил с агресивните си действия срещу ищцата и имотът, обитаван от нея.

Сочи, че с влязла в законна сила присъда по НОХД № 2025/2020 г. по описа на ПРС, ХХV н.с., ответникът е признат за виновен, че на 29.07.2018 г. в ***** се е заканил с убийство на Н. Н. В. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, като му е наложено наказание.

Предвид изложеното, предявява настоящите осъдителни искове за осъждането на ответника да й заплати сумата от 5000 лева – обезщетение в общ размер за неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.09.2022 г. до окончателното им погасяване.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенциитe по основание и размер и моли за отхвърлянето им като неоснователни.

Възразява, че в конкретния случай, не са налице всички кумулативни предпоставки, съдържащи се в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, поради което счита, че предявените искове са неоснователни.

Навежда доводи, че ищцата претендира неимуществени вреди, произтичащи от деяние, за което ответникът е осъден, което датира от 29.07.2018 г. Излага, че дори да се приеме, че непосредствено след инцидента, ищцата е изпитвала дискомфорт от случилото 2 се, то към 2022 г. /т.е. 4 години по-късно/, това положение се е променило и подобрило.

Твърди, че с изтичането на посочения от самата ищца 6-месечен период от инцидента през м.юли 2018 г., е настъпил моментът на преодоляването на страданията или окончателното стабилизиране на състоянието й. В тази връзка сочи, че липсват доказателства, които да сочат, че след присъдата на съда до предявяването на исковата молба, за ищцата са настъпили съществени промени по отношение на здравословното и психическото й състояние. Твърди, че напротив, предвид преклонната й 77-годишна възраст, напълно естествено и нормално е да изпитва определени болки в различни области на тялото, вкл. и в областта на раменната област. Счита, че тези болки, обаче, по никакъв начин не са повлияни от инцидента през 2018 г. В тази връзка навежда доводи, че видно от данните, които се съдържат в амбулаторния лист от 25.11.2019 г., Н. В. паднала и ударила ляво рамо. Твърди, че на 20.09.2017 г. /година преди инцидента/, по отправена молба за помощ от ищцата до ответника, последният лично я откарала за преглед при лекар, тъй като по време на бране на гроздето, ищцата паднала от стълбата и започнала да го моли за помощ. Тогава той се намирал в къщата в ****, разположена в непосредствена близост до тази на ищцата. Твърди, че именно той откарал пострадалата ищца до УМБАЛ „Свети Георги“ на 20.09.2017 г., където след извършения й личен преглед, била поставена мека имобилизация. Сочи, че съгласно данните от анамнезата, отразена в Амбулаторния лист № **** г., било посочено, че оттогава периодично получава болки в рамото; от години с периодични болки в дясната тазобедрена става, силна през нощта и при натоварване; Реданни за десностранна коксертроза.

Навежда доводи, че в случая липсват доказателства, поведението на ответника да е довело до накърняване психическото равновесие и доброто име на ищцата.

Оспорва и наличието на причинно – следствена връзка между установените заболявания /остеопороза, първична артроза – раменна област/, при които е възможно появата на болка при физическо натоварване и при промяна на времето, от една страна и поведението на ответника. От друга страна, твърди, че след процесната дата на деянието, многократно е сезирал различни органи и институции, упражнявайки по законосъобразен начин правата си, което от своя страна било обстоятелство, изключващо отговорността му в настоящото производство.

На следващо място, сочи, че ответникът и семейството му, живеят в гр. П., като посещават къщата в селото, единствено през уикендите, като те не излизали от къщата. В тази връзка възразява, че било голословно твърдението, че ищцата все още изпитвала страх.

Напротив, твърди, че за разлика от ответника, ищцата спокойно се разхождала по улиците на селото, отсядала в кафе-заведение и събеседвала с различни хора. Коментари около воденото и приключило НОХД, ответникът не бил правел, за да се излагат твърдения, че по този начин е допринесъл за уронване името на ищцата. Твърди, че името на ищцата в селото не е спрягало с добро.

Оспорва твърдените и преживени от ищцата физически болки и страдания.

Твърди още, че след 29.07.2018 г. ищцата се отнасяла изключително лошо към ответника, като не проявява никакво уважение към него. Именно ищцата, със своето поведение е провокирала ответника да реагира по начин, че да се стигне до ескалация на отношенията им през 2018 г., поради непрестанните й опити да завладее една част от имота на ответника в ****, заявявайки собственически претенции към тази спорна част. В тази връзка, сочи, че с влязло в законна сила на 09.04.2021 г., Решение № 260503/06.11.2020 г. по в.гр.д. № 91/2021 г. по описа на ПОС, спорът е разрешен окончателно в полза на ответника.

Последвала нотариална покана за освобождаването на тази реална част от имота, която отново била без резултат. Твърди и, че по повод влязлото в законна сила съдебно решение, ответникът е поискал от компетентните органи предприемане на действия по отмяна на ****, с която е бил одобрен проект за изменение на *** по плана на ****. Отново, без да се 3 саморазправя, през 2020 г., ответникът предприел необходимите действия за премахване на различни отпадъци и съоръжения, поставени на места, различни от регламентираните за това.

Предвид изложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Евентуално, прави искане за намаляване размера на претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в психически и морални болки и страдания, вследствие на деянието по чл. 144, ал. 3 НК, като за разликата над 300 лева до 4000 лева, счита исковата претенция за неоснователна.

По отношение на иска, в частта за обезщетяване на неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически болки и страдания в претендирания размер от 1000 лева, моли същият да се отхвърли като неоснователен. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

За успешното провеждане на главния иск, ищецът следва да докаже положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, т.е. положителните елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние; причиняване на описаните в исковата молба неимуществени вреди; пряка и непосредствена причинна връзка между деянието и вредите, а също и размера на претендираното обезщетение.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да установи такива положителни факти, които да изключват, унищожават, намаляват или погасяват претендираното вземане, като при установяване на горните елементи от ищеца – следва да докаже, че е погасил търсената сума.