Решение № 531 от 20.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 531 гр. Варна, 20.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110205058 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Н. К. К. против Електронен фиш серия К № 7882348 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182 ал.1 т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

С депозираната жалба се навеждат твърдения, че управлението на процесния автомобилq на посочените в електронния фиш дата и часq не е осъществено от въззивника. Последният сочи, че на цитираната дата е предоставил за управление собственото си моторно превозно средство на две лица, които е наел въз основа на устен граждански договор за извършване на строително-ремонтна дейност в апартамента му, след като се е уверил, че притежават свидетелство да управление на МПС. Навежда довод, че административно-наказателната отговорност е лична и следва за конкретното нарушение да отговаря извършителят на деянието, като съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината се прилага общата част на НК. Излага становище, че необосновано е ангажирана административнонаказателната му отговорност предвид извършеното управление на процесното МПС от други лица.

В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

След многократното отлагане на производството, предвид депозирани молби в посочения смисъл от въззивника, с оглед твърдени от същия служебни ангажименти, 1 съдът е указал на лицето, че следва своевременно да организира защитата си за поредното насрочено първо съдебно заседание по делото. Постъпилата последваща молба с идентично искане съдът е оценил като злоупотреба с права от страна на жалбоподателя и го е уведомил, че намира искането му за отсрочване на съдебното заседание за неоснователно.

В тази връзка, съгласно съдебната практика многократното искане за отлагане на делото поради идентични причини, които не се отнасят до заболяване на страна в процеса, установено по надлежен ред, е индиция за процесуално шиканиране и злоупотреба с права, с оглед на което, предвид принципа на равнопоставеност на страните, визиран в разпоредбата на чл.12, ал.2 от НПК, и в изпълнение на изискванията на чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи за справедлив процес, включващ и разумен срок на провеждане на съдебното производство, съдът който констатира такава злоупотреба следва да откаже да уважи молбата за отлагане на делото и да разгледа същото по същество. Според съдебната практика, няма съмнение, че правото на защита е регламентирано като основен принцип в разпоредбата на чл. 15 от НПК и правото на обвиненото лице да се защитава лично и чрез избран защитник, е един от елементите на ”справедлив съдебен процес”, но недобросъвестното процесуално поведение, изразено в неуважително отсъствие или на неоправдано бездействие, сочещи на шиканиране на процеса, също са недопустими. С оглед на изложеното практиката изисква във всеки конкретен случай да се направи преценка за съществуване на такова поведение. / В този смисъл са:

Решение № 374/ 21.10 2014г. на ВКС, ІІІ н.о. по н. д. № 1055/ 2014 година/ Решение № 546/08.12 2010 г. на ВКС, І н.о. по н.д. № 542/2010 година и др. / В конкретния случай, като е съобразил, че въззивникът е редовно уведомен на 29.01.2024 г. за съдебното заседание, насрочено за 28.02.2024 г., и предвид значителния период от време от информирането му за датата на насрочване на делото до съдебното заседание, съдът е констатирал, че жалбоподателя е имал възможност да организира защитата си. В тази връзка по отношение на последния не е била налице невъзможност за явяване поради особени непредвидени обстоятелства, съотв. сочената от лицето причина, свързана със служебна ангажираност е предвидимо и преодолимо такова.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от процесуалния представител на същата – юк Л., в което се сочи, че административно-наказателното производство е проведено правилно и законосъобразно, като при издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения и неговото съдържание съответства на изискванията на чл. 189, ал. 4 изр. 2 от ЗдвП. Твърди се, че нарушението е описано по време, място, посока на движение и констатирано превишение на скоростта. Твърди се, че е приспадната в електронния фиш допустимата техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя и е индивидуализирано в пълна степен техническото средство. Сочи се, че нарушението не са отличава с по-ниска степен на обществена опасност с сравнение с други такива нарушения, поради което липсва основание за прилагане нормата на чл. 28 б. а. от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено заплащането от жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение.

Като взе предвид, че жалбата е депозирана в законоустановения срок от наказаното лице, съдът я прие за разглеждане като допустима.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

2

С електронен фиш серия К № 7882348 е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за това, че на 07.07.2023 г. в 16.51 ч. в гр. Варна, по бул. „Княз Борис І“, до автобусна спирка "Акациите, в посока на движение към бул. „Цар Освободител“ е управляван л.а. Ауди А6 с ДК № *** със скорост от 82 км/ч. при допустима за населеното място скорост от 50 км/ч. След като е установено, че автомобилът е собственост на въззивника, на последния е съставен процесния електронен фиш за управление на моторното превозно средство със превишение на допустимата скорост за населено място от 32 км/ч. В хода на административно-наказателното производство не е постъпила декларация, изходяща от същия, с посочване имената на друго лице, осъществявало управлението на автомобила на посочената дата.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – преписката по АНП, разпечатка със снимка от измервателното средство, удостоверение за одобрен тип, протокол за премината първоначална проверка. Чрез посочените доказателства по безспорен начин се установява гореописаната фактическа обстановка.

Съдът, предвид становището на жалбоподателя и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Съдът намира, че в хода на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В електронния фиш се съдържа надлежно описание на извършеното нарушение, касаещо обстоятелства досежно съставомерни признаци на същото, както и реквизитите, които същия следва да съдържа, съгласно нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: "териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане". Посочен е и съответния контролен орган, издал електронния фиш, а именно – ОД на МВР- Варна, което кореспондира на изискването на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, според който електронния фиш се издава от овластените контролни органи.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

От спецификата на ЕФ се изхожда и при преценката относно приложимостта на сроковете по чл. 34 от ЗАНН в производството по издаване и обжалване на ЕФ за нарушения на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В тази връзка разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН няма как да намери приложение по отношение на ЕФ. Тя е свързана само и единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН. Доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давност за погасяване на административно-наказателното преследване (извън сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП), предвид указанията, дадени с Тълкувателно постановление на ВАС 3 и ВКС № 1/27.2.2015 г., в производството по издаване и обжалване на ЕФ, следва да намерят приложение текстовете на чл. 80 и чл. 81 от НК. В случая, съгласно чл. 80, ал.

1, т. 5 от НК, обикновената давност е три години, а абсолютната - 4 години и половина.

Видно от датата на извършване на нарушението – 07.07.2023 г., към настоящия момент не е изтекъл нито един от двата срока.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на посочените в НП дата и час е установено управление на процесното МПС, с превишаване на допустимата за населено място скорост от 50 км/ч.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за извършеното нарушение се издава елeктронен фиш на собственика на МПС, като според нормата на ал. 5 от същия член, лицето може в 14-дневен срок от връчване на фиша да представи декларация за лицето, което е управлявало превозното средство. По делото е установено, че собственик на превозното средство е жалбоподателя, като същият не се е възползвал от възможността да представи декларация за лицето, което е управлявало превозното средство. Поради изложените съображения, правилно е ангажирана отговорността на лицето именно на посоченото основание въз основа на установените чрез процесното техническо средство стойности на скоростта на управлявания автомобил.

Видно от приложената към АНП снимка, изготвена от процесното техническо средство, същата съдържа отбелязване на датата и часа на извършеното нарушение, съотв. са регистрирани от процесното техническо средство при извършеното измерване.

Същевременно, видно от отбелязаната върху снимката засечена скорост от техническото средство, а именно – от 85 км/ч, е съобразено възможното отклонение от 3 км/ч при извършеното измерване, доколкото в електронния фиш е отразена скоростта от 82 км/ч.

От приобщените по делото доказателства с АНП се установява, че техническото средство, с което е извършено заснемането и установяването на нарушението е автоматизирано техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 5126, което е одобрен тип средство за измерване, видно от приложеното по делото копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, подписано от И.Д. Председател на БИМ и на което е извършена метрологична проверка на 24.03.2023 г. със срок на валидност 1 г. /видно от приобщеното с АНП копие на протокол за проверка № 032-СГ-ИСИС/24.03.2023 г./.

Съгласно трайната съдебна практика, с оглед уредбата на условията и реда за използване на АТСС в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните работи / обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /, нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да бъдат установявани и с мобилни автоматизирани технически средства или системи. Това е така, доколкото въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТТС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган /извън включването и изключването на АТТС/, според правилата на чл. 9 от Наредбата, отговарят на изискванията на ТР № 1/2014 г. на ВАС.

Разпечатката съдържа 29 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5a291828-6689-463a-96f5-cc8df08da657