Определение № 46 от 20.01.2026, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 442/2025
- Вид
- Определение № 46
- Подписан
- 20.01.2026
- В сила
- 20.01.2026
- Състав
- Елеонора Петрова Серафимова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал.3, пр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.186 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 46 гр. Пазарджик, 20.01.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Елеонора П. Серафимова като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело № 20255200100442 по описа за 2025 година
Производството е по чл.140 от ГПК.
Делото е образувано по повод искова молба, подадена от П. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Р. А.“ № *, ет. *, ап. **, чрез пълномощника й адв. Т. Ж. (ПзАК) против М. В. Л., ЕГН **********, с адрес с.О., обл. П., ул.
„А. С.“ № **.
В обстоятелствената част на исковата молба са наведени следните факти и обстоятелства:
Твърди се, че на 29.12.2023 г. около 15:00-15:15 ч. на булевард „Х. Б.“ в гр. П. при теглене на пари от банкомат /АТМ/ на *** който се намира до офис на „***” в кв.Запад, ответницата Л. застанала изключително близко в гръб до ищцата и започнала да нарушава личното й пространство. Стресната от присъствието й, ищцата се обърнала към нея с въпрос дали може да й помогне с нещо, но като реакция получила грубо отношение от ответницата и обидни думи - „мърла, тъпанарка мръсна, айди ма“, „ти ли ще ми помогнеш“, „ти си ненормална“. Това поведение я накарало да не реагира и продължила с тегленето на парите. Паралелно в този момент се появила и още една жена, позната на ответницата, която застанала от другата страна на ищцата и така последната се почувствала като в капан. След като приключила с тегленето на 1000 лева ищцата се обърнала към ответницата и й казала, че ATM устройството е свободно.
След това тръгнала да пресича пътното платно на бул. „Х. Б.“, за да 1 стигне до лекия автомобил, който бил паркиран в близост до църквата „С. Г.“ пред ресторант „В.“, бул. „Х. Б.“ 17, управляван от нейн приятел. Достигайки осевата линия от пътната маркировка на пътното платно, усетила силен и пронизващ удар в гърба, зашеметила се и паднала на пътното платно, като много се изплашила. Насъбралите се хора и приятелят й се притекли на помощ, но при опитите й да стане, усетила неописуемо силни болки в дясното рамо, както и в коляното и не можела да стъпи да крака. В последствие разбрала, както от Н. Д., така и от други присъстващи, че ударът в гърба й бил нанесен от ответницата М. Л..
В резултат на уврежданията, които получила при падането, се наложило да бъде транспортирана в ЦСМП-Пазарджик на МБАЛ гр. Пазарджик – спешно отделение, където след направена рентгенова снимка се установило, че е получила фрактура в дясното рамо, счупена лопатка и увреждане на меки тъкани, както и травма на дясно коляно.
На 29.12.2023 г. била шинирана дясната й ръка, чрез поставянето на ортеза, дясно коляно също било в ортеза, придвижвала се само с инвалиден стол, болките били не стихващи - постоянни, за което приемала болкоуспокояващи. Самостоятелното й придвижване било затруднено, което довело и до нарушаване на личните й грижи.
Твърди, че острите болки в областта на дясното рамо, гърба и дясно коляно не спирали, което обусловило нуждата от постоянна три часова болкоуспокояваща терапия. Изобщо не можела да движи дясната си ръка, а при опит и за най-малко движение на коляното, усещала силна, пронизваща болка. Не можела нито да легне самостоятелно на леглото, нито да стъпи или да се изправи сама, не можела да спи нормално. С оглед на причинените й увреждания от падането на пътното платно, вследствие на бутането/блъскането от страна на ответницата, било затруднено поддържането на личната й хигиена. Не можела да се обслужва самостоятелно, дори да отиде сама ****** или пък да се преоблече, тъй като цялата й дясна страна била „блокирана“/обездвижена от болезнени натъртвания, подуване и счупвания. Изпитвала силни болки и в областта на подбедрицата на десния крак, не можела да стъпи на него, било невъзможно да стане от легло/стол самостоятелно и да се придвижва, като в това тежко здравословно състояние се наложи да посрещна новата 2024 г.
2
В резултат на това се сринала емоционално и психически, тъй като не била в състояние да подготви честването на новогодишния празник, както и да полага обичайната грижата за своя баща, който бил със **** На 07.01.2024 г. в „У. Х.“ гр. П. й бил направен ЯМР на дясна коленна става и дясна раменна става, при който се установило скъсано сухожилие на м.супраспинатус, разкъсан заден рог на латерален менискус на дясното коляно, наред с получените при падането множество охлузвания и натъртвания в областта на лявото коляно, главата и дясната подбедрица.
След проведена консултация с лекарите, лечението й продължило повече от два месеца, през които била с ортеза, както на дясна ръка, така и дясно коляно и на медикаментозна обезболяваща терапия, като за известен период от време се придвижвала с инвалиден стол. През този период търпяла силни като интензитет болки и изпитвала необходимост от грижа на близките си за обслужване на ежедневните й **** нужди.
Въпреки продължителния и болезнен период на възстановяване, отчупения франгмент бил стабилизиран и след консултация ортопедите взели решение да бъде оперирано първо дясна колянна става, за да може да ходи самостоятелно.
Така, на 28.03.2024г. била хоспитализирана в МБАЛ „У. Х.“ П. за операция на менискус в дясната подбедрица на долния крайник. На 29.04.2024 г. претърпяла и оперативна интервенция в областта на десния раменен пояс възстановяване на скъсан мускул и сухужилие в МБАЛ „У. Х.“ гр. П.. На 02.05.2024г. била изписана и транспортирана вкъщи, но въпреки усилията на медицинските специалисти, отново търпяла силни болки и била зависима от своите близки за задоволяване на ежедневните й лични нужди и грижи.
Изложени са твърдения, че в резултат на увреждането ищцата била обездвижена за дълъг период от време и това довело до нарушаване на обичайния й начин на живот. Била срината психически и емоционално. Не излизала от къщи, не се виждала с близки и познати. Започнала да изпитва ужас и панически страх, когато някой се нареди зад нея на опашка в магазин, за ***” и др., да не я бутне, да не падне и нарани отново.
Като резултат от уврежданията твърди, че и към момента физическото й състояние не е възстановено такова, каквото е било преди получаването на травмите. Преди да получи уврежданията водела активен начин на живот, 3 спортувала, ходела на походи в планината, шофирала самостоятелно личния си автомобил, а към настоящия момент, въпреки, проведеното лечение, в т.ч. и оперативни интервенции, не можела да се качва по стълби, да движи дясната си ръка свободно и в пълен обем както преди, без да изпитва болка, както и да изпълнява служебните си задължение на медицински специалист с предишната бързина и качество.
Твърди, че на 03.05.2024 г. й се родило и внуче, което не можела да гушне, поради получените травми, а здравословното й състояние попречило да помага на снаха си в първите дни от изписването на детето.
Твърди още, че за периода от 03.01.2024 г. до 01.06.2024 г. била в отпуск поради временна неработоспособност и за това и не получава трудовото си възнаграждение като медицински специалист, което било в размер на 15000 лв., а обезщетението за временна нетрудоспособност -6554,77 лв., поради което пропуснала полза в размер на 8 445,23 лв.
В резултат на увреждането претърпяла и имуществени вреди на стойност от 1375.12 лв. - разходи за проведени медицински изследвания и закупуване на лекарства.
Въведеният петитум е да се постанови решение, с което М. В. Л. бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на причиненото й от ответницата увреждане на здравето изразяващо се в трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник, на дясна подбедрица на долен крайник, както и болка и страдание, без разстройство на здравето, ведно със законната лихва считано от дата на увреждане - 29.12.2023 г. до окончателното изплащане сумата; 1375,12 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за проведени медицински изследвания и закупуване на лекарства в резултат на причиненото й от ответницата увреждане на здравето, изразяващо се в трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник, на дясна подбедрица на долен крайник, както и болка и страдание, без разстройство на здравето, ведно със законната лихва считано от дата на увреждане - 29.12.2023г. до окончателното изплащане сумата; 8445,23 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, представляваща разликата между полагащото й се брутно трудово възнаграждение и получените обезщетения за временна неработоспособност за периода от 03.01.2024 г. до 4
01.06.2024 г., вследствие на причиненото от ответницата увреждане на здравето, изразяващо се в трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник, на дясна подбедрица на долен крайник, както и болка и страдание, без разстройство на здравето, ведно със законната лихва считано от дата на увреждане - 29.12.2023 г. до окончателно изплащане на задължението.
Претендират се и разноските.
Посочени са писмени доказателства и са направени доказателствени искания - за събиране на гласни доказателства чрез разпита на трима свидетели.
По делото постъпило писмо вх. № 7203/02.07.2025 г., като изискано и приложен по реда на чл.186 ГПК заверен препис от споразумение от 27.05.2025 г. по НОХД № 726/2025 г. по описа на РС-Пазарджик, с което ответницата М. В. Л. е призната за виновна и осъдена по повдигнатото й обвинение.
В срока по чл.131 от ГПК от ответницата М. Л., чрез пълномощника й адв. Л. М. (ПзАК) е постъпил писмен отговор, в който се оспорват предявените искове. Възразява се, че претендираното в настоящото производство било прекомерно завишено. В разглеждания казус ищцата била с трайно затруднени движения на горния десен крайник около 4-5 месеца, а останалите травматични увреждания довели до болка или страдание, без разстройство на здравето, поради което и предявения иск от 40 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди от трайното затрудняване на движенията на десния горен крайник и на дясна подбедрица на долен крайник, както и болка и страдание без разстройство на здравето, били прекалено завишени. Освен това съгласно съдебномедицинското удостоверение нямало данни за трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник, както се сочело в исковата молба.
Не се възразява по направените доказателствени искания.
Съобразно така изложеното съдът намира, че следва при условията на чл.140 от ГПК да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото при спазване изискванията на чл.140, ал.3, пр.2 ГПК във връзка с чл.146 ГПК.
Правното основание на предявения иск съобразно изложеното от ищеца разпоредбата на чл.45 ЗЗД за главните искове за обезщетяване на претендираните имуществени и неимуществени вреди и чл.86, ал.1 ЗЗД за 5 акцесорния иск за лихвата. Претенциите са процесуално допустими като предявена от надлежна страна, при наличие на правен интерес за това.
Ето защо и при условията на чл.154 ГПК, както и съобразно характера на предявения иск, съдът указва на страните, че наведените от тях правопораждащи факти и обстоятелства, както и направените правопогасяващи възражения се нуждаят от доказване. Ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи всички елементи от общия фактически състав на непозволеното увреждане, а именно: противоправно деяние (действие или бездействие); претърпяна вреда; причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда и вина, която на основание чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до установяване на противното.
Ответникът от своя страна, носи доказателствената тежест за установяване правопогасяващите факти, на които позовава възраженията си.
По доказателствата:
Съдът приема за основателни направените от ищцата доказателствени искания, а именно: да се приемат представените писмени доказателства, описани в раздел „доказателства“ на исковата молба.
Основателно е искането за събиране на гласни доказателства така, както са поискани от ищцата и затова ще следва да се уважи.
На основание чл.146, ал.3 от ГПК съдът дава възможност на страните да изложат становището си във връзка с доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.