Решение № 134 от 19.02.2020, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 134

19.02.2020г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, седми състав, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ при секретаря Десислава Добрева и с участието на прокурора Нанка Рачева от Окръжна прокуратура - Плевен, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 120 по описа на Административен съд - Плевен за 2020 год. и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 203 и следващите от

Административно-процесуалния кодекс.

Административното дело е образувано по искова молба от Ц.В.Ц., с ЕГН ********** ***, подадена чрез адвокат Ж.Н. ***, с която е предявен иск против ОД на МВР - Плевен с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и цена 200, 00 /двеста/ лв., представляващи обезщетение за причинени на ищеца от ответника имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по а.н.д. № 1282/2019 г. по описа на Районен съд - Плевен, ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение от 02.01.2020 г. /датата на влизане в сила на отменителното решение/ до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски за настоящото производство.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца адв. Н. поддържа исковата молба по изложените в нея съображения.

Ответникът – ОД на МВР – Плевен редовно призован, не се представлява и не взема становище по исковата молба.

Прокурорът дава заключение, че исковата молба е основателна и пледира да бъде уважен предявеният иск.

Като съобрази становищата на страните, приетите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу надлежен ответник – ОД на МВР - Плевен, която е юридическо лице и пасивно легитимирана страна по иска на основание чл. 205 от АПК.

Исковата молба е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.

От приложените по делото писмени доказателства и приобщените доказателства по приложеното а.н.д.№ 1282/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен, се установява, че с решение № 647/02.10.2019 г. на Районен съд – Плевен е отменено като незаконосъобразно НП № 19-0938-001354/2019 г. на Н-к сектор ПП към ОДМВР – Плевен, с което на Ц.В.Ц. на основание 179, ал.

2, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Съдебното решение е било обжалвано и е влязло в законна сила на 02.01.2020 г.

В съдебното производство пред районния съд жалбоподателят е бил защитаван от адв. Ж.Н. ***, въз основа представено писмено пълномощно по делото от 07.06.2019 г. срещу договорено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., за която сума в договора за правна защита и съдействие е отразено, че е заплатена в брой на същата дата.

Дейността на администрацията по издаване на наказателни постановления, електронни фишове и по налагане на административни наказания е вид административна дейност по смисъла на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл са и мотивите на съвместно Тълкувателно постановление № 2/2015 г. на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, което е задължително за прилагане от съдилищата. Според него делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване са подсъдни на административните съдилища. Счита се, че дейността на администрацията по налагане на административни наказания също е вид административна дейност.

Затова в случая е налице първата предпоставка на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране деликтната отговорност на държавата – отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, което е акт на държавната администрация, в резултат на възложената й със закон административно-наказателна дейност.

Налице е и втората предпоставка – имуществена вреда, тъй като договореното адвокатско възнаграждение реално е било платено изцяло и в брой при сключването на договора за правна защита и съдействие.

Според Тълкувателно решение № 2/2009 г. на ОСК на ВАС в производството по административно-наказателни дела разноски не се дължат, защото в ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните, а съгласно чл. 84 от ЗАНН за определяне на разноски на свидетели и вещи лица, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. В НПК също не се предвижда присъждане на разноски за страните в зависимост от изхода на делото. Затова по административно-наказателни дела както пред районния съд, така и пред касационната инстанция не се присъждат разноски за страните в зависимост от изхода на правния спор. Приложимият процесуален закон – ЗАНН и НПК не предвижда репариране на направените разноски за жалбоподателя, както и не предвижда присъждане на разноски за процесуално представителство за административно-наказващия орган, когато е защитаван от юрисконсулт или адвокат. С тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че в тези производства съдът следва да установи дали е настъпил правно релевантния факт – издадено незаконосъобразно постановление, отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е заплатил хонорар и едва след това да установи неговия действителен размер. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

Тълкувателните постановления и тълкувателните решения са задължителни и обвързващи за съдилищата.

Ето защо следва да се приеме, че ищецът е претърпял имуществени вреди, в размер на платеното адвокатско възнаграждение – 200 лв., по повод обжалването на отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Тези вреди са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, защото именно неговата незаконосъобразност е станала причина ищецът да направи разноски за правна защита и съдействие, за да се защити срещу този увреждащ правата му санкционен административен акт.

Направените от страната разноски за адвокатско възнаграждение са пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, защото те произтичат от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление.

В съдебната практика, свързана с произнасяне на съдилищата по направените разноски е възприето, че отразяването в договора за правна защита и съдействие на договореното адвокатско възнаграждение като заплатено съставлява достатъчно доказателство за реално заплащане на същото, респ. основание за присъждането му. Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 200.00 лв. е в минималния предвиден размер за защита по административнонаказателни дела.

Затова предявеният на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 200, 00 лв. е основателен и доказан и следва да се уважи.

Претенцията за заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение на основание чл. 86 от ЗЗД е основателна и следва да бъде уважена. Същата се претендира считано от 02.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Следва да бъде уважена и претенцията на ищеца за присъждане на направените деловодни разноски – платена д.т. 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., които следва да се присъдят на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ с оглед изхода на делото.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш

И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Плевен, гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ №3 да заплати на Ц.В.Ц., с ЕГН ********** *** обезщетение в размер на 200,00 /двеста/ лв., ведно със законната лихва, считано от 02.01.2020 г. – датата на влизане в сила на отменителното решение, до окончателното изплащане на сумата, за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по а.н.д. № 1282/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Плевен, гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ №3 да заплати на Ц.В.Ц., с ЕГН ********** *** направените деловодни разноски по настоящото дело за адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 /триста/ лв. и д.т. – 10, 00 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

СЪДИЯ:

/п/