Определение № 676 от 21.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 676 гр. София, 20.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседА.е на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Частно касационно търговско дело № 20228003902630 по описа за 2022 година Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Юробанк България“ АД срещу решението № 10083/05.08.2022г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. №1368/2017г., в частта с характер на определение, с която е оставена без уважение молбата на банката от 13.06.2022г. за изменение и допълване на решението с №10037/21.04.2022г. по делото в частта за разноските.

Жалбоподателят поддържа, че атакувният съдебен акт е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Изтъква, че както в решение №10037/21.04.2022г., така и постановеното по молбата му по чл. 248 ГПК решение №10083/05.08.2022г. не се сочат никакви мотиви по какви критерии и относими факти въззивният съд е изчислил размера на разноските. Сочи, че липсват мотиви и по довода му, че няма заплащане на адвокатското възнаграждение. С оглед горното претендира отмяна на обжалвния акт в посочената му част, уважаване на молбата му по чл. 248 ГПК и присъждане на всички направени разноски в пълен размер.

Ответниците по частната жалба - А. А. К., С. Ц. К., Т. Г. М., М. К. М. и Г. Г. Н. чрез законния му представител и негова майка - М. К. М., не изрнияват становище по частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевирА.те от стрА.те доводи, намира следното:

С решение №10037/21.04.2022г. , Софийски апелативен съд, сезиран с искове по чл. 422 от ГПК, позовавайки се на т. 9 на ТР № 4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. и на ТР 8/02.04.2019г. по т.д.№8/2017г. , двете на ОСГТК на ВКС, е приел, че съгласно чл. 235 от ГПК претенцията следва да бъде уважена за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на СПН.

1

Въззивният съд е отменил частично решението на СГС за сумата от 1592,18 евро и е признал за установена дължимостта й, като е потвърдил решението в останалата част за отхвърляне на исковете до пълния предявен размер . С решението САС е посочил, че разноски се следват на двете стрА. съобразно изхода на спора, счел е, че съотношението уважена/отхвърлена част от исковете е 0,02/0,98, намерил е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно с оглед характера на делото и броя проведени заседния пред въззивната инстанция и е осъдил банката да заплати на ответниците допълнително сумата от 849,76 лв. – разноски в производството.

Въззивният съд в производството по чл. 248 ГПК е приел, че няма основА.е за изменение на решението в частта за разноските, поради което с допълнително решение №10083/05.08.2022г. е оставил без уважение искането по чл. 248 от ГПК от банката –ищец, като е посочил в мотивите, че съдът е съобразил направените от стрА.те разноски, както в първоинстанционното, така и в заповедното производство.

Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Съдът намира за неоснователен поддържния от касатора в жалбата довод, че неправилно въззивният съд не е възприел възражението му, че адвокатско възнаграждение не е заплатено. В случая от ответниците са представени и пред СГС, и пред САС договори за правна защита, в който е изрично отразено, че сумата е платена в брой, т.е. те служат и като разписка за платеното адвокатско възнаграждение, като няма изискване предвид размера му /3912лв./, плащането да е единствено и само по банков път.

СтрА.те са представили списъци на разноските по чл. 80 от ГПК и пред първата инстанция, и пред САС. Банката –ищец е посочила сумата от 2952,13 лв., представляваща разноски по заповедното производство, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и за първоинстанционното - сумата от 3042,13 лв., представляваща депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение по приложено платежно и фактура.

Ответниците са представили списък, включващ сумата от 3912 лв. – адвокатско възнаграждение и 150 лв. –депозит за експертиза, като за адвокатското възнаграждение е представен и договор за правна защита по образец, под № 475352, в който уговорената сума от 3912 лв. е посочено, че е платена в брой.

Общо за двете инстанции по представените документи ответниците са направили разноски в размер на сумата от 9074 лв., а ищцовата банка – в размер на 8082,13 лв., като за заповедното производство разноските й са в размер на 2 952,13 лв., или общо 11 034, 26 лв. Претенциите на банката с постановеното въззивно решение са уважени за сумата от 1592,18 евро, ведно със законната лихва, което спрямо общия размер на търсени главници и лихви по процесното заявление и искова молба, възлизащи на 62 432,01 евро, е 2,55%. Съобразно уважения размер на исковите претенции с оглед 2 произнасянето от въззивния съд на банката са се следвали разноски в размер на 281,37 лв. На ответниците с оглед произнасянето от САС са се следвали разноски съобразно отхвърлената част на претенциите или 97,45% от същите, т.е. сумата от 8 842,61 лв., а при компенсация на насрещните вземния за разноски, такива биха се следвали само на ответниците в размер на сумата от 8561,24 лв. В случая САС е присъдил допълнително 849,76 лв., която сума ведно с присъдените от СГС разноски в размер на 4062 лв., възлиза общо на сумата от 4911,76 лв., което е под общия горепосочен размер, но няма основА.е за изменение на акта, тъй като съдът е обвързан от диспозитивното начало. При положение, че от ответниците не е подадена частна жалба срещу решението с характер на определение, постановено по молбата им по чл. 248 от ГПК, съдът не може да изменя решението в частта за разноските, които им се следват и да влоши положението на жалбоподателя. Следващите се разноски на ответниците не са в по-малък размер от присъдените от двете инстанции, а на банката е прието, че не се присъждат поради компенсация, поради което частната жалба се явява неоснователна.

Разноските за производството по отношение на допуснатата до касационно обжалване част подлежат на разпределение съобразно окончателния изход на спора. Разноски на банката – частен касатор не следва да се присъждат допълнително, тъй като размерът на присъдените от САС разноски не надхвърля дължимата сума и при частичното уважаване на касационната жалба. Присъждането на сумата от 2550,60 евро на ищцовата банка променя съотношението между уважени и отхвърлени искови претенции /общо уважени за сумата 4 124,78 евро, спрямо претендирА., но отхвърлени главници и лихви по процесното заявление и искова молба, възлизащи на 62 432,01 евро/, но от направените общо за двете предходни инстанции и заповедното производство разноски на банката в размер на 11 034, 26 лв. се следват 729,36 лв., а на ответниците, при измененото съотношение между уважен и отхвърлен размер - сумата от 8 258,11 лв., като при компенсация, отново се следват разноски само на ответниците, и то в размер над присъдения им от САС.

С оглед гореизложените мотиви съдът намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалвният акт, постановен по реда на чл. 248 ГПК, да бъде потвърден. Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ т.о.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 10083/05.08.2022г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. №1368/2017г., в частта с характер на определение, с която е оставена без уважение молбата на „Юробанк България“ АД по чл.

248 ГПК от 13.06.2022г. за изменение и допълване на решението с №10037/21.04.2022г., постановено по делото, в частта за разноските.

3

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4