Решение № 22 от 02.02.2026, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. гр. Добрич, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20253200500677 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№4106/20.08.2025 год. на С. Т. Д., ЕГН **********,от *** срещу решение рег. №130 /29.07.2025 год. по гр.д.№24/2024 год. на Районен съд Б.,с което е отхвърлен предявения от него срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че Държавата не е собственик на 2 234 кв. м. ид. части, обособени в реална част, от поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на гр. Б, одобрени със Заповед № 300-55/04.02.2004 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Б., *** – юг, целия с площ 4117 кв. м., вид собственост: частна, вид територия: урбанизирана, при граници: ПИ №№ ***, ***, ***,

2508.5.64, ***, *** и ***.

С доводи за недопустимост на обжалвания съдебен акт ,се претендира 1 той да бъде обезсилен, а производството по делото прекратено,респ.делото върнато на БРС за ново разглеждане ,а с доводи за незаконосъобразност се настоява за отмяната му ,като въззивният съд постанови нов за уважаване на исковата претенция.

Посочено е ,че с оглед направените от първоинстанционният съд фактически констатации и правни изводи,че въззивникът не е собственик по давност на процесната реална част от имота е следвало да приложи постановките на тълкувателно решение № 8/27.11.2013 год. по тълкувателно дело № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС и да прекрати производството по делото ,а не да постановява акт по съществото на спора.Обжалваното решение било недопустимо и по причина ,че БРС не се е произнесъл по предмета на делото,очертан от обстоятелствената част и петитума на исковата молба за право на собственост на придобита по давност реална част от имот ,а е разгледал непредявен иск за право на собственост на реална част от имот,попадаща в рамките на заявен от ищеца за реституция имот.Страната счита ,че е доказала правото си на собственост на основание придобивна давност, текла в периода 01.06.1996 год.-31.05.2006 год. и изтичаща на 31.12.2017 год.,като незаконосъобразни били изводите на БРС по приложението института на придобивната давност касателно вещите ,съставляваща частна държавна или общинска собственост ,които са завладяни преди влизане в сила на изменението на чл.86 от ЗС,ДВ бр.33 от 1996 год. ,поради неточното приложение на законовите разпоредби за началото ,спирането и края на течението на давностния срок - §1 от ДР на ЗС,§2 от ЗР на ЗИЗС и решение № 3/24.02.2022 год. по к.д.№ 16/2021 год. на Конституционния съд.

При данни ,че съдебният акт е бил връчен на дата 05.08.2025 год., жалба рег.№4106/20.08.2025 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , от активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение, предвид разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера чрез отхвърляне на исковата претенция и е процесуално допустима.

Държавата счита ,че решението на БРС не страда от пороци и настоява подадената срещу него неоснователна жалба да не бъде уважавана.Излага доводи,че притежаван от наследодателя на ищеца земеделски имот на площ 2 от 8 000 кв.м. е бил одържавен и впоследствие ,части от него реституирани на ищеца в стари реални граници , а други пък не поради проведени мероприятия. Липсвали данни ищецът да е владял спорната необособена реална част от имот с обща площ от 4 117 кв.м. и заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,която реална част на площ от 2 234 кв.м. никога не е била в очертанията на одържавения имот, както и че за начало на евентуално давностно владение може да се счете приключването през 2013 год. на реституционна процедура касателно имот с площ 1 883 кв.м.,възстановен в стари реални граници и до завеждане на делото,срокът по чл.79 ал.1 от ЗС не бил изтекъл.

Обжалвания съдебен акт е постановен въз основа на искова молба рег.№ 215/12.01.2024 год. ,нередовностите на която във връзка с процесуалната легитимация на страни, обстоятелствата,на които се основава претенцията, нейният предмет и отправеното до съда искане , са били отстранявани с молби рег.№№ 663/07.02.2024 год.,1248/12.03.2024 год.,3413/24.07.2024год. и 4998/18.10.2024 год. и е била вписана в Службата по вписванията с вх.рег.№ 832/01.04.2024 год.,АКТ № 152,т.І.

С нея С. Т. Д. е заявил срещу Държавата , представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство , отрицателно установителен иск за отричане на правото й на собственост на 2 234 кв.м. ,съставляващи реална част от поземлен имот с идентификатор *** , в *** , по КККР одобрени със заповед № 300-5-5/04.02.2004 год. която реална част е защрихована в жълто на скица, приложение на исковата молба (л. 39 от делото),при граници на имота ПИ №№ ***; ***, ***, ***,

***,***, целият с площ 4 117 кв.м.

Искът е основан на твърдения , че ищецът владее поземлен имот с идентификатор *** в ***,целият с площ от 4 117 кв.м. повече от 25 години,от който по силата на нотариален акт № 428/1923 год. и наследство от Т. Д. С. е придобил 1 883 кв.м. Установил фактическа върху разликата от 2 234 кв.м. чрез ограждане на имота през 1996 год. от всички страни (така уточнителна молба рег.№ 663/07.02.2024 год.) В съдебното заседание от дата 08.10.2024 год. е посочено ,че владението е започнало още през 1992 год., когато ищецът подал молба за реституция.Излагани са твърдения, че имотът ,съставляващ част от почивни бази в района е бил изоставен доброволно от 3 предишния му владелец, респ. пловдивска фирма доброволно предала на ищеца владението на имота,оцветен в жълт цвят на скицата на л.101 от делото.За имот, оцветен в червено на посочената скица ,ищецът имал сключен договор за наем с ДЗИ.В съдебното заседание от дата 15.04.2025 год., ищецът е посочил ,че Почивна база предала на ищеца всичко,което било оградено ,а той съборил къщичките, които били доста амортизирани ,както и разчистил площадките на целия двор.Във въззивната си жалба ищецът е посочил,че твърденията му са били,че целият имот с площ от 4 117 кв.м.

,съставляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Б. е бил ползван от някакво социалистическо предприятие за почивна база, като в него е имало изградени бунгала.Вероятно предприятието е било закрито след 1991 год.,защото е преустановено ползването на имота, а ищецът установил фактическа власт върху целия имот след 1991-1992 год.,когато иницирал реституционна процедура за част от него на площ от 1 883 кв. ,която фактическа власт продължава и понастоящем.

В имота имало полуразрушени постройки,които през 1996 год. започнали да се срутват и ищецът ги съборил/разчистил ,като в хода на делото е сочел това да е сторил през 2002 , 2005 год. и 2006 год.През годините няколкократно рязъл и почиствал дървета.Имотът бил ограден от всички страни,имало поставена портална врата и ключът от нея бил в държане на ищеца.Към момента имотът бил обрасъл в растителност -самозалесили се дървета и храсти , тъй като в ход била процедура по снабдяване с нотариален акт за собственост.Ищецът бил възрастен,живеел в С. ,поради което имотът не се почиствал, което било и икономически нецелесъобразно.Имотът щял да бъде почистен при започване на бъдещо строителство. За да придобие частта от имота в размер на 2 234 кв.м., ищецът иницирал процедура по снабдяване с нотариален акт по давност, при което Областна администрация гр.Д. е издала удостоверение от дата 09.02.2023 год., в което е посочено, че за 2 234 кв.м. не е съставен акт за държавна собственост, но те са държавна собственост по смисъла на чл.2 ал.3 от ЗДС.

Липсвало каквото и да е правно основание , държавата да е придобила недвижимия имот- същият не бил коопериран в ТКЗС,ДЗС или друга селскостопанска организация, не е бил предмет на правна сделка или придобиван по давност.Поземлен имот с идентификатор *** , в *** по одобрени със заповед № 300-5-5/04.02.2004 год. КККР не съставлявал земя от 4

ДПФ , тъй като местонахождението му е в урбанизирана територия.Ако имотът е бил в селищна територия , не е подлежал на връщане на предишния му собственик и не му е възстановен,то той бил станал общинска , а не държавна собственост по силата на § 7 ал.1 т.3 от ПЗР на ЗМСМА.Ако е представлявал невъзстановена земеделска земя или такава ,която не принадлежи на друг правен субект ,то отново би преминал в собственост на Община Б. по силата на разпоредбите на чл.19 и чл.25 ЗСПЗЗ.

Даже имота да бил частна държавна собственост, при съобразяване действалия през годините мораториум за придобиване на имоти държавна и общинска собственост и решение на Конституционния съд от 24.02.1922 год. по конституционно дело № 16/2021 год. , то на основание владението му в периода 01.06.1996 год.-31.05.2006 год. и от 08.03.2022 год. и понастоящем ,ищецът го бил придобил по давност.

Отправено е искане да бъде установено по отношение на Държавата,представлявана от Министъра на регионалното развитие е благоустройство,че не е собственик на 2 234 кв.,обособени в реална част от поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на гр. Б, одобрени със Заповед № 300-5-5/04.02.2004 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Б., *** – юг,вид собственост –частна,вид територия – урбанизирана , целия с площ 4117 кв. м. , при граници: ПИ №№ ***, ***, 2508.5.64, ***, *** и ***,която реална част е защрихована в жълто на скицата,приложена към исковата молба .

С първоначално подаден отговор рег.№ 2263/20.05.2024 год. , преди отстраняване нередовностите на исковата молба , както и такъв с рег.№ 5618/28.11.2024 год. ,след отстраняване на всички нередовности, Държавата оспорва иска ,като заявява твърдения ,че спорната реална част в размер на 2 234 кв.м. от поземлен имот с идентификатор №*** е нейно притежание , придобит на основанието по чл. 6 от ЗС ,като безстопанствен и по отношение на който с оглед характеристиките му, не са били налице предпоставките на § 7 от ПЗР на ЗМСМА и § 42 от ПЗР на ЗОС да премине в собственост на Община Б..Собствеността върху 1 883 кв.м. от имота в съществуващи (възстановими ) стари реални граници била възстановена през 2013 год. на ищеца ,като наследник на Т. Д. С. с решение по чл.18ж ал.1 и чл.18з ал.1 от ППЗСПЗЗ на Общинската служба земеделие гр.Б.,т.е. не би 5 могъл да придобие спорната част от поземления имот с владение в периода 01.06.1996 год. -31.05.2006 год. и от 08.03.2022 год. , а за най-ранния момент на установяване на владение следвало да се счете датата на реституиране на част от имота с площ от 1 883 кв.м.-18.03.2013 год. С оглед действалия през годините мораториум то към завеждане на делото 10 годишния срок по чл.

79 ал.1 от ЗС не бил изтекъл.

Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и правни доводи както следва:

Ищецът по делото е единствен наследник по закон-низходящ от първа степен на починалия на дата 22.11.1974 год. Т. Д. С.-така удостоверение за наследници № 76/12.10.2004 год. на Община гр.Б. и удостоверение за наследници изх.№ 549/Н/БЧ от 11.10.2012 год. на Община гр.С..

Т. Д. С. е притежавал 8 дка земеделска земя,придобити по силата на договор за покупко-продажба от 14.06.1923 год.,вписан под № 428/1923 год. в Секретариата на Румънския окръжен съд ,с който е закупил от П. Н. място за лозе с площ от 8 дка /8000 кв. м. в чертите на гр. Б, местността „***“.

І. Земеделски имот с площ от 8 дка е бил заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и във връзка с реституирането му за него водени съдебни дела, както следва:

Като наследник на Т. Д. С., ищецът е подал заявление вх.

№БВ14/24.02.1992 год. ,да му бъде възстановено правото на собственост върху лозе с площ от 1.656 кв.м. в местността“***“ и овощна градина от 8.00 дка, намираща се в землището на гр.Б.,местността“***.