Решение № 683 от 15.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 683 гр. Пловдив, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Г. като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20235330205678 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 781/25.09.2023г. на Зам. Кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община – Пловдив, упълномощен със Заповед 22ОА-231/01.02.2022г на Кмета на Община Пловдив, с което на В. К. Д., с ЕГН:********** от гр. *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 / двадесет / лева, на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП, за нарушение по чл. 6 т.1 от ЗДвП

Жалбоподателят В. К. Д., редовно призован не се явява в съдебно заседание.

Представлява се от адвокат М. А. Ц. – упълномощен процесуален представител. По съображения изложени в жалбата и съдебно заседание моли, съдът да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган – Зам. Кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, редовно уведомен за съдебното заседание, не изпраща представител, Същият, чрез гл. юрк. Г. взема становище по делото в депозирана до съда молба, с аргументи за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 28.06.23г. в 11.05 часа в гр.Пловдив била направена проверка от ст. полицай Н.

Х. М. на ул. Петко Д. Петков срещу № 33 и било установено нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, тъй като лек автомобил БМВ с рег.№ *** бил паркиран в нарушение на поставения на улицата знак В -27. Бил издаден фиш № 0002508903, който бил закрепен към МПС-то., било издадено и уведомление към наложената с фиша глоба в размер на 20.00 лв.

Жалбоподателят оспорил приложения фиш, поради което на 24.08.2023г му бил 1 издаден АУАН№ 004447 от ст. полицай М., при следната фактическа обстановка, за това, че на 28.06.23г около 11.05 часа в гр.Пловдив на ул. Петко Д. Петков до № 33 като водач на МПС л. а. БМВ -320 Д с рег.№ *** е извършил нарушение на чл.6 т.1 пр. 3 от Закона за движение по пътищата, тъй като в нарушение е паркирал в зоната на действие на пътен знак В -27 с допълнителна табела Т 18. Т.1, за което бил съставен фиш 0002508903/28.06.23г в отсъствие на водача. АУАН е подписан от упълномощен представител на жалбоподателя – адв. Й.Я., без възражения.

Въз основа на така съставения акт е издадено и процесното НП.

От разпита на св. Н. М. се установява, че същият поддържа изцяло съставения от него АУАН, Твърди, че на ул. Петко Д. Петков до № 33 има поставен знак В -27, с който се забранява паркирането, че въпросният лек автомобил бил там в нарушение на чл.6 т.1 от ЗДВП и на база допълнителната табела бил репатриран.

Съдът кредитира показанията на този свидетел като достоверни, обективни и подкрепящи се от останалите доказателства по делото.

Горната фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена от събраните и приложени по делото писмени доказателства, както и от свидетелските доказателства – показанията на актосъставителя.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Правилно поведението на жалбоподателя е подведено под нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП, която определя, че участниците в движението по пътищата съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, със светлинните сигнали и пътните знаци.

Така посочената материална норма отговаря и на изложената в обстоятелствената част на АУАН и НП фактическа обстановка.

Правилно и в съответствие с нормата на чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП е определен и размерът на наказанието, а именно глоба в размер на 20 лв., което законодателят е предвидил във фиксиран размер, който не подлежи на ревизиране от страна на Съда.

От своя страна, жалбоподателят не ангажира доказателства, с които да обори констатациите по вмененото нарушение по АУАН, поради което последният се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл.189, ал.2 от ЗДвП.

Несъстоятелни са възраженията на жалбоподателя, че е допуснато нарушение на чл.

57, ал. 1, т. 6 ЗАНН.

Действително разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП съдържа няколко хипотези, но доколкото и актосъставителят и наказващият орган при описване на нарушението са посочили изрично, че жалбоподателят не е съобразил поведението си с пътен знак В27, то очевидно става въпрос за третата хипотеза на цитираната норма и по никакъв начин не е ограничено правото на нарушителя да разбере обвинението, като правилно в АУАН, квалификацията е при разпоредбата на чл.6 т.1 пр.3 от ЗДВП. При условията на чл.186 ал.3 от ЗДВП на автомобилът е закрепено уведомление за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДВП( а не както жалбоподателят сочи чл.“в“.), като същото е с всички налични реквизити, съгласно цитираната разпоредба.

Съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че е допусната неяснота в хода на съставяне на ел. фиш, както и последващите АУАН и НП довела до ограничаване на правото му на защита, като била посочена разпоредба, която не съществува.

В случая следва да се има предвид следното:

На първо място, и в АУАН, и в НП при описване на нарушението е записано изрично, че водачът е паркирал процесния автомобил, като не се е съобразил с пътен знак В2 27, въвеждащ забрана за престой и паркиране. В този смисъл са и показанията на свидетеля М.

На второ място, пътен знак В-27 въвежда забрана за престой и паркиране, и доколкото фактическото обвинение касае неправилно паркиране, то липсва неяснота на обвинението, която да ограничава правото на защита на В. Д.. Правната квалификация на административното деяние ясно е отразена като чл.6 т.1 пр.3 от ЗДвП в съставените АУАН и НП, с което допусната нередовност в съставения фиш, в който банкетно е отразено чл.6 т.1 от ЗДВП е прекратена.

Отправеното фактическо обвинение е пълно, доколкото съгласно цитираните погоре разпоредби се установява, че изпълнителното деяние е едноактно и се състои в паркиране на място, за което действа пътен знак В27 – забранени са престоя и паркирането.

Обстоятелствата по извършване на нарушението като дата и час са посочени, вид и регистрационен номер на автомобила, собствеността върху него, от която следва, че субект на нарушението е неговия собственик, освен ако не се установява в хода на производството, че друго лице е имало качеството на водач. Съставомерните факти са два – паркиране, което е активно физическо действие на водача и мястото, на което е забранено неговото извършване. След като в обстоятелствената част е указано мястото на паркиране и пътния знак, който въвежда забрана за извършване на това действие, както и датата, часа, индивидуализирано е и превозното средство, то се налага извод, че всички реквизити на обвинението по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН са налични и правото на защита е гарантирано. Нещо повече, то е упражнено чрез оспорване на фактическите констатации по АУАН, които не бяха оборени от жалбоподателя.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното постановление са спазени формалните изисквания на ЗАНН и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната им. Актът и постановлението са съставени от оправомощени длъжностни лица /видно от приложената по административната преписка оправомощителна заповед/, съдържат изискуемите от закона реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, включително подробно и точно описание на нарушенията и обстоятелствата, при които те са били извършени. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

С оглед изхода на спора, а именно потвърждаване на НП, по реда на чл.63д от ЗАНН, въззиваемата страна има право на разноски. Следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на Община Пловдив, разноски в размер на 80.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 781/25.09.2023г. на Зам. Кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община – Пловдив, упълномощен със Заповед 22ОА231/01.02.2022г на Кмета на Община Пловдив, с което на В. К. Д., с ЕГН:********** от гр.

*** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 / двадесет / лева, на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП, за нарушение по чл. 6 т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА В. К. Д., с ЕГН:********** от гр. *** да заплати сумата от 80.00 лв. на Община Пловдив, сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение в районната инстанция.

3

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4