Решение № 145 от 23.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. София, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ненова при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова като разгледа докладваното от Анна Ненова Търговско дело № 20211100901106 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 от ГПК.

В първоначалната си искова молба ищецът „Е.С.“ ЕООД е изложил твърдения, че на 15.07.2004г. между „У.К.Б.“ АД, от една страна, и „Н.“ ЕООД и ищеца, от друга, е бил сключен Договор за банков инвестиционен кредит с № 129/15.07.2004г. Ищецът е бил солидарен длъжник по договора.

Съгласно чл. 4 от договора последната вноска по дълга е била с падеж 01.06.2007г. Също съгласно чл. 5 от договора ищецът се е задължил да учреди в полза на банката ипотека върху свои недвижими имоти - магазин № 1 в гр.

София, ж.к.**** и апартаменти А-25 и А-26 в гр. София, ул.****. Ипотеката е била учредена с нотариален акт от 22.07.2007г. В нотариалния акт за ипотека също е била записано „краен срок за погасяване – 01.06.2007г.“.

С решение на Софийски градски съд по т.д. № 1371/2006г. от 19.03.2010г. „Н.“ ЕООД е било обявено в несъстоятелност. С това вземането по договора за банков инвестиционен кредит е станало предсрочно изискуемо. Отделно от това дружеството е обслужвало дълга си до октомври 2008г. и след неплащането на три последователни месечни вноски дългът 1 също е станал предсрочно изискуем още от януари 2009г., т.е. преди датата на обявяване на несъстоятелността. В продължение на повече от пет години, считано както от крайния срок, посочен в нотариалния акт за ипотека, от спирането на плащанията от синдика, така и от обявяването на „Н.“ ЕООД, като главен длъжник, в несъстоятелност, ипотекарният кредитор не е предприел никакво действие, с което да спре или прекъсне теченето на погасителната давност спрямо ипотекарния длъжник. Едва на 07.12.2015г. банката е подала заявление по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу „Н.“ ЕООД и срещу ищеца за част от сумата – 200 000 евро от главницата. Самият заявител е посочил, че вземането му е с настъпил падеж 01.06.2007г.

По образуваното по заявлението по чл. 417 от ГПК ч.гр.д. № 75592/2015г. на Софийски районен съд на 06.01.2016г. е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу дружествата. Поради неподаване на възражение спрямо „Н.“ ООД заповедта е влязла в сила.

Възражение е било подадено от ищеца и след решения на три съдебни инстанции по т.д. № 6848/2016г. на СГС, т.д. № 5707/2017г. на САС и т.д. № 237/2019г. на ВКС като дължима от ищеца е била потвърдена сума от 13 333.

33 евро.

На 08.01.2021г. ответникът „А. за с. на в.“ ЕАД, като цесионер на вземането на банката срещу „Н.“ ООД, с молба до ЧСИ М.Ц., рег. № 840, е образувал изпълнително дело срещу „Н.“ ООД въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 75592/2015г. на СРС. Ищецът е бил посочен като ипотекарен длъжник.

Частният съдебен изпълнител е образувал изпълнително дело срещу длъжника „Н.“ ООД, а насочването на изпълнението към имоти на ищеца е в качеството му на ипотекарен длъжник. Според съобщение от частния съдебен изпълнител от 18.01.2021г. задължението по изпълнителното дело е в размер на 621 046. 32 лева, от които 391 166 лева главница, 203 286. 15 лева лихви, 160 лева допълнителни разноски, 186 лева разноски по изпълнителното дело и 18 324. 85 лева такса в полза на частния съдебен изпълнител, при отговорност на ищеца до размера на ипотекираното имущество.

По изпълнителното дело частният съдебен изпълнител е наложил възбрана на трите ипотекирани имота, собственост на ищеца, и е насрочил публична 2 продан.

Десетгодишният срок на вписаната ипотека по договора за банков инвестиционен кредит е изтекъл на 15.07.2014г. На 08.05.2015г. ответната банка е подала молба до АВ да повторно вписване на ипотеката, при посочване на невярна сума като материален интерес.

Ищецът счита, че акцесорното право е погасено по давност, тъй като съгласно чл. 110 от ЗЗД всички в. се погасяват с петгодишна давност. Развива подробни правни съображения за характера на ипотечното право като акцесорно и възможността то да се погаси самостоятелно, включително по давност. Правото е било погасено преди повече от пет години от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. При падежа на главното задължение ипотечното право е било погасено на 01.06.2012г., при посочената от банката изискуемост в заявлението по чл. 417 от ГПК – на 13.01.2014г., а ако се приеме, че изискуемостта е настъпила от обявяването на „Н.“ ООД в несъстоятелност – на 19.03.2015г. Давността не е била спирана и прекъсвана.

Заявлението по чл. 417 от ГПК е било подадено едва на 07.12.2015г. – след който и да е от горните срокове. Отделно от това с погасяване на главното задължение на „Н.“ ООД е било погасено и ипотечното право – чл. 119 от ЗЗД.

При изложеното, и съгласно уточняващата молба от 04.08.2021г., ищецът иска да бъде установено несъществуването на ипотечно право по отношение на описаните в исковата молба недвижими имоти.

Твърденията и исканията се поддържат и в подадената допълнителна искова молба.

Ищецът претендира направените по делото разноски.

Ответникът „У.К.Б.“ АД оспорва исковете.

Позовава се на разпоредбата на чл. 685а, ал. 1, изр. 2 от ТЗ относно прекъсване на давността по отношение на в.та по договора за кредит с предявяването им в производството по несъстоятелност срещу „Н.“ООД, съответно спиране теченето на давността докато трае производство по 3 несъстоятелност. Давност не тече отделно за главния длъжник и ипотекарния длъжник. В този смисъл е възприетото по Определение № 188/13.04.2018г. по т.д. № 2376/2017г. на ВКС, ТК, І т.о.

Ответникът „А. за с. на в.“ ЕАД също оспорва исковете.

Възразява, че липсва погасяване по давност както на в.та срещу „Н.“ ООД, така и на акцесорното ипотечно право, за което се излагат подробни съображения. Най-общо, доколкото е налице неизтекло по давност вземане срещу главния длъжник, поради разпоредбата на чл. 685а, ал. 1, изр. 2 от ТЗ, то не може да се говори и за погасяване на ипотечното право като акцесорно.

От ответника подробно се излага хронологията при образуването на заповедното производство, сключването на договора за цесия и уведомяванията по нея, както и действията по образуваното изпълнително производство пред ЧСИ М.Ц.. Има идентично позоваване на разрешението по Определение № 188/13.04.2018г. по т.д. № 2376/2017г. на ВКС, ТК, І т.о. с възражение, че давност не тече отделно за главния длъжник и ипотекарния длъжник.

Възраженията, оспорванията и правните доводи на ответниците се поддържат и в допълнителните отговори.

От ответника „А. за с. на в.“ ЕАД са претендирани направените по делото разноски.

По предявените искове:

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

На 15.07.2004г. между „У.К.Б.“ АД (тогава с наименование „Булбанк“ АД), от една страна, и „Н.“ ООД, като кредитополучател, и „Е.С.“ ЕООД, П.Д.Н. и В.И.Г., като солидарни длъжници, от друга, е бил сключен Договор 4 за банков инвестиционен кредит № 129/15.07.2004г. Съгласно договора банката е представила на кредитополучателя инвестиционен кредит в размер на 2 500 000 евро за изпълнение на проект за изграждане на подземна кабелна международна и междуградска инфраструктура, при дължимост на лихви и при издължаване на кредита по погасителен план с краен срок до 01.06.2007г., от които 1 152 000 евро до 13.02.2005г. и по 134 8000 евро от 01.04.2005г. до 01.06.2007г. на тримесечни вноски (така клаузите на чл. 1, 3 и 4 от договора за кредит). В клаузите на чл. 9 са били уредени условията за предсрочна изискуемост на кредита във връзка с приложими към договора за кредит Общи условия.

Договорът за кредит е представен по делото и съдържанието му не е спорно между страните.

Задълженията на кредитополучателя „Н.“ ООД по договора за кредит са били обезпечени, освен другото, с договорна ипотека на недвижими имоти, собственост на ищеца - магазин № 1 в гр. София, ж.к.**** с РЗП от 134. 08 кв.м. и апартаменти А-25 и А-26 в гр. София, ул.****, с площ съответно от 71. 55 кв.м. и 44. 76 кв.м.

По-конкретно е бил сключен договор за ипотека с формата на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 109, том V, рег. № 7697, дело № 704 от 2004г. на нотариус С.Т., рег. № 065 на нотариалната камара, с вх. рег. № 30327 от 22.07.2004г., акт № 133, том ХІХ, дело № 23072/2004г. В него е бил потвърден крайният срок за погасяване на кредита – 01.06.2007г., както и че се обезпечава вземането на кредитора по договора за кредит за главниците, лихвите, таксите, комисионните и всички други разноски, включително по с.то, и до окончателното погасяване на всяка дължима по договора сума.

Нотариалният акт за ипотека също е представен по делото.

Към договора за кредит е имало сключени няколко анекса в периода от 31.03.2005г. до 13.12.2006г., както и допълнително - споразумение от 21.03.2008г. Със споразумението от кредитополучателя е било признато задължението по договора за кредит, при общо определяне на нов падеж за плащане – от 01.09.2008г. до 01.02.2011г., на 29 равни месечни вноски, всяка от 31 890 евро, е една последна вноска от 32 022. 86 евро.

Междувременно на 24.07.2006г. е била подадена молба на търговско 5 дружество - кредитор по чл. 625 от ТЗ срещу „Н.“ ООД за откриване на производство по несъстоятелност срещу дружеството.

С решение от 24.06.2008г. по т.д. № 1371/2006г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-6 състав, молбата е била уважена, с откриване на производство по несъстоятелност на „Н.“ ООД като неплатежоспособно от 12.01.2006г.

Решението е било обявено в търговския регистър на 08.09.2008г.

На 03.10.2008г., в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, от името на „У.К.Б.“ АД са били предявени в. по договора за кредит от 15.07.2004г. от 1 841 402. 41 лева главница и 20 435. 53 лева лихви като обезпечени, включително с договорната ипотека на магазина и апартаментите. в.та са били включени в изготвения и обявен в търговския регистър на 26.11.2008г. списък на приети в. от синдика.

Списъкът е бил одобрен от съда по несъстоятелността без изменения при липса на възражения от длъжника или друг кредитор с определение от 03.04.2009г.

Определението е било обявено в търговския регистър на 13.04.2009г.

С решение от 19.03.2010г. дружеството „Н.“ ООД е било обявено в несъстоятелност.

Допълнително от „У.К.Б.“ АД на 19.01.2015г. са били предявени и лихви и разноски по договора за кредит (1 164 031. 69 лева и 2 444. 79 лева), без те да се сочат като обезпечени.

Понастоящем производството по несъстоятелност на „Н.“ ООД спряно по реда на чл. 632, ал. 5 от ТЗ. е

Обстоятелствата се установяват от вписванията, обявяванията и заличаванията в търговския регистър по партидата на „Н.“ ООД, които са общоизвестни обстоятелства (чл. 155 от ГПК).

На 07.12.2015г от „У.К.Б.“ АД е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу „Н.“ ООД (в несъстоятелност) и ищеца за невърнато кредитно задължение от предоставен банков кредит по Договор за банков инвестиционен кредит № 129/15.07.2004г. до размер от 200 000 евро със законната лихва от датата на заявлението до окончателното плащане и разноските.

Изрично е било посочено, че подаването на заявление срещу 6 несъстоятелния длъжник е допустимо на основание чл. 637, ал. 6, т. 3 от ТЗ, тъй като паричните в. са обезпечени с имущество на трето лице – договорната ипотека, предоставена от „Е.С.“ ЕООД. Потвърден е бил падеж на задължението 01.06.2007г., с уточнение, че вземането е било предявено и прието в производството по несъстоятелност, като съгласно чл. 617, ал. 1 от ТЗ всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност.

По заявлението е било образувано ч.гр.д. № 75592/2015г. на Софийски районен съд, 88 състав, и на 06.01.2016г. е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.