Разпореждане № 3389 от 17.04.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3389 гр. София, 17.04.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20241100900643 по описа за 2024 година

РАЗПОРЕДИ:

РАЗПОРЕЖДАНЕ №

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА като разгледа търг. дело № 643/2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 119, ал. 1 КМЧП.

Образувано е по иск на „НАУЧНО - П.Ф.М.” ООД, Република Украйна, 01013, гр.

Киев, ул. ****, УИН ****, представлявано от директора К.Т., за признаване и допускане изпълнението на територията на Република България на решение на Стопанския съд на Луганска област, Република Украйна, постановено по дело № 913/290/23, постановено срещу Р. Ф.

При служебно дължимата проверка на исковата молба, съдът е констатирал, че ищецът не е обосновал правен интерес от провеждане на производството - нито една от страните, обвързани от постановеното решение не е свързана териториално с Република България, съответно липсват твърдения, от които да е изводима компетентността на българския съд по отношение на иска за признаване и допускане изпълнението на това конкретно съдебно решение. Не на последно място, ответник по иска е чужда държава – Р. Ф., което в светлината на чл. 18 ГПК означава ищецът да изложи твърдения коя от хипотезите, обосноваващи компетентност на българският съд е приложима в случая.

В рамките на предоставения на ищеца срок за отстраняване на нередовностите на сезиращата искова молба, е постъпила молба, вх. № 43846/15.04.2024 г., в която „НАУЧНО 1 П.Ф.М.” ООД твърди, че „личността“ на ответника по спора е без правно значение, а правният интерес на украинското дружество да бъде признато осъдително решение срещу Р. Ф. произтичал от „потенциалната възможност“ решението да се изпълнява на територията на Република България, а разпоредбата на чл. 18 ГПК не намирала приложение.

Предявената искова молба не е подведомствена на българския съд и се налага да бъде върната като процесуално недопустима.

Съгласно решение № 248 от 26.10.2012 г. по гр. д. № 241/2012 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 60044 от 16.09.2021 г. по т. д. № 2775/2019 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, признаване и допускане на изпълнението на чуждестранни решения и други актове, съобразно разпоредбите на Кодекса за международно частно право се извършва в случаите, когато липсва уредба на това признаване в общностното право, международен договор или друг закон - ч л . 3, ал. 1 КМЧП. Целта и смисълът на производството по признаване на чуждестранно съдебно решение е действието на постановеното признаване спрямо всички.

Компетентен да разгледа нарочното исково производство по признаване и допускане на изпълнението на чуждестранното решение е Софийски градски съд - чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 1 КМЧП. Производството се образува по предявен иск с приложени препис от решението, заверен от съда, който го е постановил и удостоверение от същия съд, че решението е влязло в сила. За да се постанови признаване на чуждестранно съдебно решение следва съдът да установи наличието на пет положителни предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 117 КМЧП. За да е възможна тази преценка обаче съдът следва да разполага с правораздавателна компетентност по конкретния спор, която е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът служебно следи. Тази предпоставка - спорът да е подведомствен на българския съд в случая не е налице, тъй като ответникът по иска е чужда държава, която се ползва със съдебен имунитет. И в конкретния спор този имунитет не е изключен - не е налице никоя от изрично установените хипотези на чл. 18, ал.

1 ГПК. Последната разпоредба е категорична – българският съд е компетентен по искове, по които страна е чужда държава само в изрично предвидените случаи, а настоящият не е такъв.

В случая ответникът Р. Ф. е чужда суверенна държава, а не лице със съдебен имунитет, съответно неприложима е хипотезата на чл. 18, ал. 1, т. 1 ГПК - отказ от съдебен имунитет, искът не касае договорни отношения с изпълнението на задължението в Република България (т. 2), нито пък предявеният иск е за вреди от непозволено увреждане, извършено в Република България (т. 3), не касае права върху наследствено имущество и незаето наследство в Република България (т. 4), нито пък представлява спор от изключителната подведомственост на българските съдилища (т. 5).

Това означава, че българският съд не разполага с правораздавателна компетентност спрямо ответник чужда държава и тази му компетентност не би могла да произтече от договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Украйна, ратифициран със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 4 ноември 2004 г., ДВ, бр.

102 от 2004 г., в сила от 29 декември 2005 г.), тъй като този договор се прилага по отношение на граждански дела, така, както са дефинирани в чл. 1, ал. 1, т. 1 от договора - за граждански се считат делата, които възникват при граждански, трудови, семейни и търговски правоотношения, т.е. когато страните участват в правоотношението като равнопоставени субекти. Р. Ф. не участва в правоотношението, предмет на 2 постановеното чуждестранно решение като равнопоставен субект, а като носител на власт, като суверен, предприел военни действия. В този смисъл така постановеното чуждестранно съдебно решение не попада в предметния обхват на договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Украйна и съвсем не преодолява процесуалната разпоредба на чл. 18 ГПК.

Отделен е въпросът, че възникналото правоотношение с никой свой елемент не е свързано с територията на Република България и за ищеца не е налице правен интерес от признаването му от българския съд, тъй като не съществува възможност за изпълнение на решението на територията на Република България спрямо чуждата държава и то в полза на чуждестранно търговско дружество.

Липсата на правораздавателна компетентност на българския съд налага предявената искова молба да се върне и СЪДЪТ

Р А З П О Р Е Д И:

ВРЪЩА исковата молба на „НАУЧНО - П.Ф.М.” ООД, Република Украйна, 01013, гр.

Киев, ул. ****, УИН ****, представлявано от директора К.Т., за признаване и допускане изпълнението на територията на Република България на решение на Стопанския съд на Луганска област, Република Украйна, постановено по дело № 913/290/23, постановено срещу Р. Ф., поради неподведомственост на спора, съгласно чл. 18 ГПК.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му на „НАУЧНО - П.Ф.М.” ООД, Република Украйна, чрез адв. С..

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3