Решение № 1892 от 18.11.2015, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………./……………..2015 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:

СЪДИЯ: Д.

ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1249 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 и чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 31306/20.10.2015 г., подадена от „Рутекс“ ООД, чрез адв. С.К. – А., с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 1420/16.07.2015 г. по настоящото дело, и за допълване на същото решение в частта за разноските.

В молбата се излага становище, че исковата претенция по чл. 109 от ЗС е заведена само срещу ответниците Община Варна и

„Пътища и мостове“ ЕООД, не и срещу „Рутекс“ ООД, поради което се моли да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението, посредством заличаване на „Рутекс“ ООД от осъдителните диспозитиви на решението. Доколкото е отхвърлен искът с правно основание чл. 49 от ЗЗД, по който ответник е „Рутекс“ ООД, се претендира допълване на решението в частта за разноските чрез присъждане на такива в полза на „Рутекс“ ООД.

Препис от молбата е връчен на насрещните страни.

В срока по чл. 247, ал. 2 от ГПК / чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от С.И.В., Г.П.Т., Д.А.Т., Т.П.Т., П.Л.П., Марин П.Г. и Е.П.Г., чрез адв. А.Д., в която се излагат доводи за недопустимост на молбата, в условията на евентуалност за неоснователност. В отговора се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и се моли същото да бъде намалено до предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимален размер.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Молбата е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, с искане за поправка на очевидна фактическа грешка и допълване на решението в частта за разноските.

Разгледана по същество, молбата, в частта с която по реда на чл. 247 от ГПК е поискана поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението е основателна по следните съображения:

С

Решение № 1657/09.10.2015 г. по гр.д. № 1249/2014 г., Варненският окръжен съд се е произнесъл, като е осъдил Община Варна, „Пътища и мостове" ЕООД и „Рутекс“ ООД да премахнат насипаните земни маси и строителни отпадъци в имот с идентификатор ***, като ИЗРАВНЯТ терена в съответствие със състоянието му преди 2009 г. на нивото на уличната регулация, по иска на С.И.В., Г.П.Т., Д.А.Т.,Т.П.Т., П.Л.П., М.П.Г. и Е.П.Г., на основание чл. 109 от ЗС. Със същото решение Община Варна, „Пътища и мостове" ЕООД и „Рутекс ООД са осъдени да заплатят на общо на ищците разноски в размер на 21139,78 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Съдът като съобрази, че в настоящото производство е сезиран с искова молба от С.И.В., Г.П.Т., Д.А.Т.,Т.П.Т., П.Л.П. и П.Г.П. (починал в хода на производството), с която по т. 1 от петитума се претендира осъждане на ответниците Община Варна и „Пътища и мостове“ ЕООД да премахната насипаните земни маси и строителни отпадъци в имот с идентификатор ***, а по т. 2 от петитума се претендира осъждане на Община Варна, „Пътища и мостове“ ЕООД и „Рутекс“ ООД да заплатят солидарно сума в размер на 1250 лв. на всеки от ищците, съставляваща частичен иск от претенция в общ размер на 1000000 лв., уточнена по размер за всеки от ищците, съобразно таблица в молба вх. № 17509/16.06.2014 г.

(лист 40 по делото).

Видно от мотивите на съдебното решение, съдът е взел предвид факта, че земните маси и строителни отпадъци в имота на ищците са насипани от изпълнителя „Пътища и мостове“ ЕООД при изпълнение на договор по възлагане на Община Варна.

В настоящия случай се касае за допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното съдебно решение, доколкото е налице разминаване между волята на съда формирана в мотивите на решението и изражението й в диспозитив, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 247 от ГПК, като не е необходимо провеждане на открито съдебно заседание.

С

Решение № 1657/09.10.2015 г. по гр.д. № 1249/2014 г., Варненският окръжен съд се е произнесъл, като е отхвърлил претенцията на С.И.В., Г.П.Т., Д.А.Т., Т.П.Т., П.Л.П., М.П.Г. и Е.П.Г. ***,

„Пътища и мостове" ЕООД и „Рутекс" ООД за заплащане частично претендирани суми от цялата претенция в размер на 1 000 000 лева, както следва: сумата от 1250 лв. претендирана като част от претърпените вреди от причиненото противоправно състояние в имот с идентификатор ***, от всеки от ищците С.И.В., Г.П.Т., Д.А.Т., Т.П.Т., П.Л.П., поотделно и сумата от 416,66 лв. претендирана на същото основание от П.Л.П., М.П.Г. и Е.П.Г., поотделно, в качеството им на правоприемници на починалия в хода на процеса ищец П.Г.П..

Съобразно изхода на спора в мотивите на съдебното решение, съдът е посочил, че се по иска с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД правото на разноски принадлежи на ответниците, като не е обсъдил дължимостта на такива по отношение на ответника „Рутекс“ ООД.

Съдът приема, че на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът „Рутекс“

ООД има право на разноски във връзка с отхвърления иск с правно основание чл.

49, вр. чл. 45 ЗЗД. Видно от представения списък по чл. 80 от ГПК се претендират разноски в размер на 8462 лв., от които 200 лв. депозит за СТЕ и 8262 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна е направила възражение за недължимост на разноски, в условията на евентуалност – възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Доколкото по делото е била назначена съдебно-техническа експертиза за нуждите на производството по иска с правно основание чл. 109 от ЗС, съдът е допуснал поставените от “Рутекс” ООД въпроси, поради което и страната е направила разноски по възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лв. Тези разноски съдът счита за недължими на страната, доколкото не касаят предмета на доказване по отхвърления иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.

С оглед направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, същото следва бъде редуцирано до минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Всеки един от ищците С.И.В.,

Г.П.Т., Д.А.Т., Т.П.Т., П.Л.П. поотделно е предявил срещу „Рутекс“ ООД частичен иск за сума в размер на

1250 лв. При тази цена на иска минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. възлиза на 317,50 лв., дължими от всеки от ищците.

По отношение на ищците П.Л.П.,

М.П.Г. и Е.П.Г., които са предявили поотделно, в качеството им на правоприемници на починалия в хода на процеса ищец П.Г.П., частичен в размер на 416,66 лв. за всеки от тях, дължимите разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г възлизат в размер на 300 лв. за всеки от тях.

С оглед изложеното, молбата, в частта с която по реда на чл. 248 от ГПК е поискано допълване на решението в частта за разноските, е основателна до посочените размери и следва да се уважи в тази част.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

На основание чл. 247 от ГПК, ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1657/09.10.2015 г. по гр.д. № 1249/2014 г. по описа на ВОС-ГО, като на лист 10, в абзац първи от диспозитива на решението, на ред 4, като и на лист 10 в абзац последен от диспозитива на решението, на ред 4, бъде заличен текста “„Рутекс“ ООД с ЕИК ********* със седалище гр. С.,***.

На основание чл. 248 от ГПК, ДОПЪЛВА

Решение № 1657/09.10.2015 г. по гр.д. № 1249/2014 г. по описа на ВОС-ГО в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА С.И.В., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Рутекс“ ООД с ЕИК ********* със седалище гр. С.,***, сума в размер на 317,50 лв. (триста и седемдесет лева и 50 ст.), представляваща направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА Г.П.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Рутекс“ ООД с ЕИК ********* със седалище гр. С.,***, сума в размер на 317,50 лв. (триста и седемдесет лева и 50 ст.), представляваща направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА Д.А.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Рутекс“ ООД с ЕИК ********* със седалище гр. С.,***, сума в размер на 317,50 лв. (триста и седемдесет лева и 50 ст.), представляваща направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА Т.П.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Рутекс“ ООД с ЕИК ********* със седалище гр. С.,***, сума в размер на 317,50 лв. (триста и седемдесет лева и 50 ст.), представляваща направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА П.Л.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Рутекс“ ООД с ЕИК ********* със седалище гр. С.,***, сума в размер на 617,50 лв. (шестотин и седемдесет лева и 50 ст.), представляваща направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА М.П.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Рутекс“ ООД с ЕИК ********* със седалище гр. С.,***, сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА Е.П.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Рутекс“ ООД с ЕИК ********* със седалище гр. С.,***, сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: