Решение № 1934 от 19.08.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1934 гр. Бургас, 19.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20242120108138 по описа за 2024 година

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, чл.240, ал.1 и ал.2, чл.86, ал.1 и чл.99 от ЗЗД, предявени от ”АПС Бета България“ ЕООД, гр.София, срещу К. Г. Г. от гр.Б.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответницата, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 6184/2024г. на РС Бургас. По него е била издадена такава за сумите: 1 000 лв. – главница, дължима по Дого-в о р за паричен заем Кредирект №.......23.11.2019г., сключен със “Сити кеш” ООД, взема-нията по който са били прехвърлени на ”АПС Бета България“ ЕООД – с Договор за цесия от 13.01.2022г.; 401.64 лв. – договорна лихва за периода 23.11.2019г. – 23.05.2021г.;

295.93 лв. – мораторна лихва за периода 23.05.2021г. – 02.08.2024г.; за законната лихва върху главницата, считано от 12.08.2024г. до окончателното плащане, както и за деловодните разноски от 52.59 лв. Твърди също, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжницата при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за вземанията си. Моли Съдът да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на Геор-гиева, че дължи горните суми. Претендира разноски.

Ответницата не взема становище по исковете.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответницата за исковите суми – по ч. гр. дело № 6184/2024г. на РС Бургас, приложено към настоящото.

1

Същата е връчена на Г. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Това обуславя наличието на правен интерес у ”АПС Бета България“ ЕООД от водене на предявените установителни искове.

Н а 23.11.2019г. между ”Сити Кеш” ООД и К. Г. е сключен Договор з а пари-чен заем “Кредирект” № ......., по реда на ЗПФУР, по силата на който дружеството й е пре-доставило сумата от 1 000 лв., при фиксиран ГЛП от 40.05 % и ГПР в размер на 48.17 %, а тя се е задължила да върне общо 1 401.64 лв. на осемнадесет месечни вноски – 4 х 33.38 лв. и 14 х 90.58 лв., в срок до 24.05.2021г.

В чл.6.2 от Договора за паричен заем е предвидено, че ако заемателят не осигури в тридневен срок от сключването му уговореното в чл.6.1, във вр. с чл.33, ал.1 от Общите условия, обезпечение, дължи на заемодателя неустойка в размер на 2 018.36 лв., с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план.

Не се спори по делото, че тъй като ответницата не е успяла да предостави в уговорения тридневен срок необходимото обезпечение, общият размер на задължението й е нараснал до 3 420 лв.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г. ”Сити Кеш” ООД е прехвърлило на ищеца вземанията си по процесния Договор за паричен заем.

Договорът за цесия е валиден и е породил правно действие между страните по него.

Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД, обаче, той има действие за длъжника от деня, в който прехвърлянето на вземането му е съобщено от предишния кредитор.

Безспорно е обстоятелството, че до момента на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК, както и на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, цесията не е съобщена от ”Сити Кеш” ООД н а Г. – съобразно чл.99, ал.3 от ЗЗД, за да породи действие спрямо нея – ал.4.

С исковата молба ищецът е представил нарочно съобщение, с оглед упълномощаването му от цедента да уведоми от негово име длъжницата за прехвърлянето на вземането – чл.4.3 от Договора за цесия.

Предвид горното, следва да се приеме, че с получаването на преписи от книжата по делото ответницата е била надлежно уведомена за извършената цесия, съобразно разпоредбите на чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД – обстоятелство, което следва да бъде зачетено при постановяване на решението, съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, и към настоящия момент именно ищецът се явя-ва неин кредитор.

Отпуснатият заем на ответницата – като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга, съобразно § 13, т.12 от ДР на ЗЗП, и тя има качеството на потребител – по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Предвид това следва да се приеме, че процесният договор е такъв за потребителски кре-дит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от същия – и в Закона за защита на потребителите.

2

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, с договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено пла-щане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане . Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието му, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК, пък, предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес, за защита на икономически по-слабите участници в оборота, Съдът е задъл-жен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако страната не се е позовала на нарушаването им.

При извършената служебна проверка, Съдът констатира, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10, и чл.10, ал.1 от ЗПК – не е ясно как е формиран ГПР, към който следва да се добави и т. нар. “неустойка“ при липсата на обезпечение – по чл.6.2, включена в погасителния план и имаща характер на скрита възнаградителна лихва, т. е. в случая се касае за използване на конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита. /в този смисъл Определение № 60451 от 03.06.2021г. по гр. дело № 850/2021г. на ВКС, ГК – III г. о., и Решението от 21.03.2024г. по дело № C‑714/22 на СЕС, както и константната практика на настоящия съдебен състав/ Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл.23 от ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщането само на чистата стой-ност на кредита, но не и на лихва или други разходи по него, в случая само на главницата от 1 000 лв.

При нейна доказателствена тежест, ответницата не е ангажирала доказателства да е зап-латила на ищеца горната сума. Предявеният установителен иск, досежно същата, е основате-лен и следва да бъде уважен изцяло.

Претенциите за договорната и мораторната лихви следва да се отхвърлят – като неосно-вателни.

За пълнота – следва да се посочи и че искането за договорната лихва е в противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, основание за нищожност, различно от това по чл.19, ал.5 от ЗПК. Уговореният ГЛП от 40.05 % надвишава значително трикратния размер на за-конната лихва и клаузата за такава се явява нищожна.

Пак поради недействителността на договора, ответникът е поставен в забава едва с ис-ковата молба /чл.84, ал.2 о т ЗЗД/, която съобразно фикцията на чл.422, ал.1 от ГПК се счита предявена от постъпване на заявлението по чл.410 о т ГПК в съда. Т. е . дължима е съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД и законната лихва върху главницата, считано от 12.08.2024г. до окончател-ното й изплащане.

На ищцовото дружество следва да се присъдят направените в заповедното и настоящото производства разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а именно: общо 50 лв.

3 за ДТ, както и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 80 лв.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Г. Г., с ЕГН: **********, от град Б, обл.Б, ул.”Г. К” № че същата дължи на ”АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК: 203374133, седалище и адрес на управление: гр.С, район ”Т, бул.”“ № В, сумата 1 000 лв., представляваща главница по До-говор з а паричен заем “Кредирект” №......о т 23.11.2019г., сключен по реда на ЗПФУР със “Сити кеш” ООД, вземанията по който са били прехвърлени от последното на дружеството – с Договор за цесия от 13.01.2022г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.08. 2024г. до окончателното й изплащане, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 6184/2024г. на РС Бургас, като по отношение на сумите: 401.64 лв. – договорна лихва за периода о т 23.11.2019г. до 23.05.2021г., и 295.93 лв. – обезщетение за за-бавено плащане за времето от 23.05.2021г. до 02.08.2024г., ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.422, ал.1 от ГПК, като неоснователни.

ОСЪЖДА К. Г. Г. да заплати на “АПС Бета България“ ЕООД нап-равените в заповедното и настоящото производства разноски – общо 50 лв. за държавни так-си, както и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 80 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас – в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4