Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3937 от 06.11.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 9579/2024
Вид
Решение № 3937
Подписан
06.11.2024
В сила
06.11.2024
Състав
Евгения Мечева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3937 гр. Варна, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110109579 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 ГПК.

Образувано е по предявен от З. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр.

Аксаково, ж. к. ******, срещу Т. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр.

Игнатиево, област Варна, ул. ******, иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 628.20 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения на ищцата лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф 5“, с ДК № *****, като щетите са: задна броня, спойлер задна броня, врата на багажник, ел. инсталация заден рег. номер, престилка задна, задна изпускателна тръба, под багажник, водач задна броня среден, водач задна броня ляв, конзола задна броня лява, причинени в резултат от реализирано по вина на ответника на 24.01.2024 г. в гр. Варна ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 24.01.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата си молба ищцата З. В. М. излага, че е собственик на МПС – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф 5“, с ДК № *****. На 24.01.2024 г. около 17:00 часа управлявала автомобила си от гр. Варна в посока гр. Аксаково, движейки се по продължението на бул. „Цар Освободител“ край ж. к. „Владислав Варненчик“ покрай автосалоните, разположени в края на града в посока изхода към Летище Варна, по главен път II-29, посока Добрич, километър трети. Поддържа, че движението било интензивно, като се наложило автомобилите пред нея да намалят скоростта, както сторила и самата тя. По това време ответникът се движел зад нея, управлявайки собствения си лек автомобил „Фолксваген Поло“, с ДК № *****. Същият не възприел правилно пътната обстановка и не реагирал 1 своевременно на нея, за да спре на необходимата дистанция, поради което блъснал нейния автомобил – настъпило леко ПТП само с материални щети.

Тъй като признал вината си за инцидента, ответникът се съгласил и двамата съставили двустранен констативен протокол за причинения резултат. Посочва, че уведомила застрахователя на виновния водач – ДЗИ – Общо застраховане, като последният й заплатил застрахователно обезщетение в размер на 559.80 лв. Твърди, че действителният размер на разходите, които направила, за да бъдат отстранени щетите по автомобила, възлиза на сумата 1188 лв. Излага, че разликата между размера на изплатеното й от застрахователя обезщетение и действителната стойност на ремонта е в размер на 628.20 лв. Поддържа, че виновният водач е длъжен да я възмезди за всички причинени й имуществени вреди, равни на разходите за ремонта по възстановяване на автомобила. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Т. Д. И., редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В проведено по делото на 30.10.2024 г. открито съдебно заседание редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищцата от своя страна е направила искане за постановяване на неприсъствено решение, чрез явилия се лично в съда процесуален представител – адв. Н. Т..

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване му в съдебно заседание.

В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание същият не е оспорил твърденията на ищцата, а и те се подкрепят от представените писмени доказателства.

Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на претендираната сума.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е вероятно основателен.

Предвид посоченото, съдът приема, че в случая е установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал.

1, т. 1 и 2 ГПК, поради което исковата претенция следва да се уважи по този ред.

Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищцата. Същата представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива в общ размер от 450 лв. /държавна такса – 50 лв. и платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 30.06.2024 г. – 400 лв./, които следва да бъдат присъдени в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА Т. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Игнатиево, област Варна, ул. ******, да заплати на З. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр.

2

Аксаково, ж. к. ******, сумата 628.20 лв. /шестстотин двадесет и осем лева и двадесет стотинки/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения на ищцата лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф 5“, с ДК № *****, като щетите са: задна броня, спойлер задна броня, врата на багажник, ел. инсталация заден рег. номер, престилка задна, задна изпускателна тръба, под багажник, водач задна броня среден, водач задна броня ляв, конзола задна броня лява, причинени в резултат от реализирано по вина на ответника на 24.01.2024 г. в гр. Варна ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 24.01.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА Т. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Игнатиево, област Варна, ул. ******, да заплати на З. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр.

Аксаково, ж. к. ******, сумата 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3