Определение № 35441 от 29.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35441 гр. София, 29.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20251110143501 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на И. И. К. и В. В. К. срещу В. В.

Р..

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Към исковата молба са приложени писмени документи, които са относими към предмета на доказване, необходими и допустими, поради което следва да бъдат приети. Това важи за всички приложени към исковата молба документи с изключение на два – психологическото становище от психолог-консултант М. П. и дипломата за завършено висше образование по съответната специалност от същия психологконсултант. Нашето законодателство не допуска като годен способ за доказване пред съда т.нар. частна експертиза. За установяването на обстоятелства, свързани със специални знания из областта на науката, техниката, занаятите или/и изкуствата, единственият допустим доказателствен способ е съдебната експертиза с предвидените от процесуалния закон гаранции за неутралност на вещото лице. Тия документи следва да бъдат приети само за сведение на съда.

Предвид направеното с отговора на исковата молба оспорване на разпечатките от електронна кореспондеция съдът намира, че следва да уважи доказателственото искане на ищците за допускането на съответна съдебно-техническа експертиза.

Експертизата обаче трябва да бъде допусната да работи единствено по задачата по т. 1.

1 от формулираните с исковата молба доказателствени искания. По отношение на задачата по т. 1. 2 доказателственото искане следва да бъде оставено без уважение, защото вещото лице не би могло да установи кой е действителният автор на съобщенията (кой е държал и набирал текста на устройствата за комуникация). Що се отнася до останалите задачи, те следва да бъдат допуснати от съда като една обща преформулирана задача към вещото лице да даде пълна разпечатка на електронната 1 кореспонденция, водена между съответните профили. На ищците трябва да бъдат дадени указания да предадат съответното устройство за комуникация ведно с техническото средство за зареждането на батерията му, както и с паролите за достъп и т.н., така че вещото лице да може да изготви експертното заключение.

Във връзка с доказателственото искане за допускането на разпит на трима свидетели при режим на довеждане, направено от ищците, съдът намира следното.

Това доказателствено искане е насочено към установяването на няколко различни групи обстоятелства. Първо, ищците искат да установят с нея предаването на сумата в размер на общо 10 000 лева в брой на ответника. Изпълнението на това парично задължение обаче произтича според твърденията на страните и представените от ищците писмени доказателства от писмен договор – предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17. 12. 2024 г. При това положение и предвид липсата на съгласие от ответника за установяването на тези обстоятелства свидетелските показания са недопустими на основание чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК (а не т.

3, на която се позовава ответникът). Що се отнася до установяването на твърдените от ищеца И. И. К. неимуществени вреди, както и отношенията между страните по повод неизпълнението на предварителния договор, съдът намира, че за тези обстоятелства свидетелските показания са допустими и доказателственото искане трябва да бъде уважено.

Следва да бъде уважено също така и доказателственото искане на ищците да бъде задължена съответната банка да представи цялата документация, свързана с плануваното отпускане на кредит за придобИ.ето на съответния недвижим имот. Това доказателствено искане е преповторено и от самия ответни, т.е. той не му се противопоставя (не следва обаче да бъде изисквано цялото кредитно досие на ищците, защото то би могло да съдържа данни и за други техни кредити от същата банка, които нямат връзка с предмета на настоящото дело).

Във връзка с представените с отговора на исковата молба документи съдът намира, че следва да предостави възможност на ищците да се запознаят с тях и да изразят съответно становище, едва след което да се произнесе.

Делото трябва да бъде насрочено за разглеждане за възможно най-ранното открито съдебно заседание при съобразяване на натовареността на съдебния състав и заседателния му график.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА гр. дело № 20251110143501 по описа на Софийския районен съд, 2

III гражданско отделение, 150-и състав, за 2025 г., за разглеждане в открито съдебно заседание на 11. 11. 2026 г. от 13, 30 часá, за която дата и час да се призоват страните.

П Р И Е М А приложените към исковата молба документи като писмени доказателства по делото с изключение на психологическото становище от психологконсултант М. П. и дипломата за завършено висше образование по съответната специалност от същия психолог-консултант, които ПРИЕМА САМО ЗА СВЕДЕНИЕ.

ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да работи по задачата по т. 1. 1 от доказателствените искания, направени с исковата молба, както и по следната служебно преформулирана от съда задача:

„Изгответе разпечатка на цялостната електронна кореспонденция между съответните потребителски профили!“.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищците вещото лице да работи и по останалите предложени от тях задачи. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Е. И.

К.. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 400 евро, вносим от ищците по платежна сметка на Софийския районен съд в едноседмичен срок от връчването на преписа от настоящото разпореждане. УКАЗВА на ищците в същия срок да представят съответното устройство за комуникация ведно със съответното зарядно устройство и разблокирано или с осигурени пароли за достъп.

ДОПУСКА разпит на трима свидетели при режим на довеждане на страната на ищците, които да установяват твърдените от ищеца И. И. К. неимуществени вреди, както и отношенията между страните по повод неизпълнението на предварителния договор, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане в частта относно установяването на предаването на паричната сума в размер на общо 10 000 лева в брой на ответника. УКАЗВА на ищците да водят всички допуснати им свидетели да бъдат разпитани в първото по делото открито съдебно заседание, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако пропуснат да доведат някой от тях без да представят доказателства за наличието на уважителни причини, то съдът ще отмени определението за допускането на разпита му.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192, ал. 1 ГПК третото лице ******* в едноседмичен срок от връчването на съобщението да представи заверени преписи от 3 всички документи, свързани с подаденото от И. И. К. с ЕГН ********** и В. В. К. с ЕГН ********** искане за отпускане на ипотечен кредит за закупуването на поземлен имот с идентификатор *** ведно с построената в него сграда с идентификатор ***, находящ се в област Х., село П., община С., както и нарочна справка относно изисканите от банката и представените им във връзка с отпускането на кредита документи.

ОТЛА ГА произнасянето по евентуалното приемане на приложените към отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото, във връзка с което ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищците да се запознаят с тях и да изразят съответно становище най-късно до края на първото открито съдебно заседание.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл.

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Ищците твърдят, че сключили с ответника предварителен договор за закупуването на поземлен имот и построената в него сграда без строителни книжа, находящи се в село П. на цена в размер на 52 500 евро (равностойна на 102 681 лева и 7 стотинки), като окончателния договор трябвало да бъде сключен в срок до 20. 02.

2025 г. Въз основа на чл. 2.6 от предварителния договор двамата ищци заплатили на ответника задатък в размер на 10 268 лева и 11 стотинки на 18. 12. 2024 г. Горницата над този задатък до пълния размер на уговорената цена (която горница била в размер на 92 412 лева и 96 стотинки) страните уговорили да бъде заплатена от ищците чрез банков кредит, за чието отпускане ответникът поел задължение съгласно чл. 2.7.2 от предварителния договор да им представи преписи от всички документи за имота – документ за собственост, данъчна оценка, скица от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, удостоверение за семейно положение, удостоверение по чл.

87, ал. 6 ДОПК, както и други документи, които биха могли да бъдат изискани от банката и от нотариуса. Ищците признават, че ответникът първоначално им оказал необходимото съдействие, като им представил почти всички необходими документи.

От друга страна, ищците твърдят, че банката изискала и удостоверение, издадено от съответната община, за наличието или липсата на издадено разрешение за строеж и одобрени проекти на сградата. Ответникът не им оказал съдействие във връзка с представянето на този документ. Освен това ищците твърдят, че на 21. 02. 2024 г. ответникът им предложил да му заплатят допълнително 10 000 лева по договора. Те се съгласили и му заплатили в брой на два пъти по 5 000 лева – първо ищецът И. И. К. предал сумата 5 000 лева на ответника на 22. 02. 2025 г., а сетне му предал сума в същия размер на 24. 02. 2025 г. Ответникът не издал разписки на ищците за 4 получените суми, но признал получаването им в електронна кореспонденция. На 11.

03. 2025 г. ответникът споделил с ищците в електронна кореспонденция отрицателни отзиви за ползвания от тях брокер. След това на 18. 03. 2025 г. ищецът И. И. К. съобщил на ответника, че банката одобрила отпускането на кредита, но още на следващия ден 19. 03. 2025 г. ищецът И. И. К. получил чрез брат си нотариална покана от ответника за развалянето на предварителния договор на основание чл. 3. 5 от него (същата покана била получена и от ищцата В. В. К. на 24. 03. 2025 г. в кантората на съответния нотариус). При проведен разговор ответникът обяснил на ищеца, че връчил тази нотариална покана само за да се „отърват“ от брокера и за да може ответникът да заведе дело за обезщетение за вреди срещу него. След това в края на март 2025 г. ищците продължили да настояват от ответника да представи и последния изискван от банката документ. Той се оплакал, че сключването на договора се било забавило твърде много, макар и не по вина на ищците, след което им поискал допълнително плащане по предварителния договор в размер на 20 000 лева. На 28. 03. 2025 г. ищците превели на ответника сумата в размер на 20 000 лева по банков път. Ищецът И. И. К. поканил ответника да подпишат на 01. 04. 2025 г. допълнително споразумение пред нотариус, от което да станело ясно колко и какви суми ищците били заплатили на ответника. Ответникът първоначално изразил готовност да съдейства на ищците, ала след това не отговорил на ищеца И. И. К. до уговорения час. След това двамата започнали да си разменят закани да започнат съдебни процедури. Тогава ответникът признал, че получил от ищците сумита 10 000 лева в брой, 20 000 лева по банков път и 10 250 лева задатък, като изразил готовност да върне всички суми освен задатъка, защото за него щял да заведе дело срещу ищците. Ответникът обаче така и не върнал на ищците нито една от тези суми. Ищците правят извод, че ответникът е бил неизправна страна по предварителния договор, като не предоставил изискан от банката документ. Щом като бил неизправна страна по предварителния договор, то той не би могъл да го развали. Щом като не го бил развали, то предварителният договор продължил да действа между страните и ответникът трябвало да изпълни и основното си задължение по него – да сключи окончателния договор. Той обаче нарушил и клаузата на чл. 2.5 от предварителния договор, като на 17. 03. 2025 г. продал недвижимото имущество на трето лице и се поставил в невъзможност да изпълни поетото с предварителния договор задължение спрямо ищците. По този начин ответникът лишил от предмет предварителния договор и платените му допълнително суми в размер на общо 30 000 лева се явявали платени на отпаднало правно основание.