Решение № 853 от 19.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 853 гр. Варна, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова

Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20243100501028 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ОС-Варна е образувано по депозирана от М. Л., род. на **********г., лично и като родител на детето Л. Л., род. на 14.05.2019г., чрез процесуален представител адв. С. С., въззивна жалба срещу Решение №1233/10.04.2024г. по гр.д.

№149/24г. по описа на РС-Варна, 10-ти с-в, с което е отхвърлена молбата, подадена от М. Л., род. на **********г., лично и като родител на детето Л. Л. против М. А. Б., гражданин на Република П., родена на 13.01.1991, г. с ЛНЧ ********** с адрес: град Варна, бул. „К. Б.“ № ......, с искане за прилагане на мерки по ЗЗДН за извършен акт на насилие спрямо детето Л. и молителя Л. на 04.01.2023 г. В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че съдът неправилно не е съобразил показанията на двамата свидетели, както и приложените писмени доказателства, тълкувани противоречиво в полза на ответницата. Твърди, че решението не е постановено в интерес на детето. Сочи, че детето изгражда идентичност и връзката с бащата е особено важна, поради което и с действията си, препятстващи изграждането на здравословна връзка с бащата, ответницата е извършила актове на емоционално и психическо насилие. Твърди, че декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН е доказателствено средство, притежаващо материална доказателствена сила, като въпреки това не е зачетена от ВРС. Сочи, че съдът е извършил процесуално нарушение, като не е допуснал представения видеозапис от 09.01.2024г., на който се вижда как детето крещи и се тръшка вследствие на извършеното от майката насилие. Моли решението да бъде отменено и исканата заповед за защита да бъде издадена. Моли молбата за защита да бъде уважена.

Отговор на въззивната жалба е депозиран от ответната страна М. А. Б. чрез процесуален представител. Същата оспорва жалбата, като излага, че решението е правилно и законосъобразно, всички събрани доказателства са обсъдени от ВРС и аргументирано е 1 обосновано некредитирането на част от гласните доказателства. Сочи се, че декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН не е приоритетна като доказателство. Моли решението да бъде потвърдено.

Към жалбата е приложен и отговор лично от въззиваемата, която излага че недостоверни са показанията на събраните пред ВРС гласни доказателства, доколкото малко вероятно е свидетелят Мариуш да е присъствал на събитията от 04.01.2024г., тъй кат е следвало да бъде извън България след Нова година. Също така се излага, че на 09.01.2024г. св. Л. също не е била пред апартамента на въззиваемата. Моли решението да бъде потвърдено.

Отговор не е депозиран от контролиращата страна ДСП-Варна.

За да се произнесе по спора, ВОС съобрази следното:

Варненският районен съд е бил сезиран с молба за защита от домашно насилие от М.

Л., гражданин на Република П., роден на ********** г. с ЛНЧ **********, адрес: град Варна, бул. „К. Б.“ № 312, ет.3, ап.17 и от Л. Л., роден на 14.05.2019 г. с ЛНЧ **********, действащ чрез своя баща М. Л., гражданин на Република П., роден на ********** г. с ЛНЧ **********, с която са отправени искания за налагане на мерки за защита от осъществени актове на домашното насилие срещу М. А. Б., гражданин на Република П., родена на 13.01.1991, г. с ЛНЧ ********** с адрес: град Варна, бул. „К. Б.“ № ...... чрез налагане на мерки по реда на чл. 5, т.1 и 6 ЗЗДН.

В молбата Л. излага, че е баща на детето Л., родено на 14.05.2019г. Сочи, че до септември 2023 г. са живеели заедно с ответницата, но след това същата до постановяването на привременните мерки на 08.01.2024г. самоволно ограничавала вижданията между бащата и сина и по този начин му е нарушила естественото право да отглежда и да общува със сина си, въпреки че поведението му не може да се характеризира като опасно за живота и здравето на детето. Осъщественото ограничаване на вижданията и общуването между баща и син представлява осъществено от страна на ответницата психическо насилие спрямо М. и Л. Л.. В депозираната молба се излагат и твърдения, че отношенията между родителите са се влошили, с оглед наличието на интимна връзка на ответницата със съсед, от блока, в който са живеели. На 27.10.2023 г. му е предоставен имейл с определен режим на лични отношения, по финансовите изисквания не го устройвали. На 08.12.2023 г. получил имейл от ответницата с изготвен график за виждане на детето, при положение, че към този момент са имали съвместно упражняване на родителските права. Майката недопустимо определяла местата за виждане с детето като дори същите били без преспиване. Бащата излага в молбата, че от няколко месеца чакал детето всеки ден на спирката, когато се връща от учебното заведение и само от благоволението на майката зависело дали ще се види със сина си, без да отчита неговото и на детето желание. На 04.01.2024 г. около 17.25 часа бил на автобусната спирка като ответницата, в присъствието на сина му, не разрешила да осъществи личен контакт с него, след което го избутала насила с ръце и му казала „Ти не заслужаваш да си баща на Л.“ и „Майната ти“, след което отвела сина им в нейния дом.

Подаден бил сигнал на тел. 112 и на място пристигнал патрул на пето РУ, който изготвил доклад за случая. На основание, чл. 15, ал.3 ЗЗДН, са заявени твърдения за извършен нов акт на насилие – на 09.01.2024 г., а именно насилствено заключване на детето в дома на майката при провеждане на личен контакт с бащата, дядото и бабата по бащина линия.

Осъществените действия от страна на ответницата – заключване на детето, представляват акт на емоционално и психическо насилие. Моли за уважаване на молбата и налагане на поисканите мерки за защита.

Към първоначалната молба, както и към допълнителната такава, в която са изложени твърдения за нов акт на домашно насилие на 09.01.2024г., са приложени и декларации по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН.

2

С депозирана молба от страна на М. А. Б., от 06.02.2024 г., се оспорват наведените твърдения за осъществен акт на насилие от нейна страна на 04.01.2024г., като се излага, че отношението на Л. е било нападателно и несъобразено. Не оспорва, че е предложила график за срещ,и като единствената й цел била да осигури спокойствието на детето си. Оспорва твърденията, че е ограничавала контактите между баща и син. Излага съждения, че в друго съдебно заседание е налице признание от Л., че е блъснал ответницата на 04.01.2024 г., а инцидента го е окачествил като „нищо голямо“. Моли за отхвърляне на молбата.

Процесуалният представител на ответницата, с молба от 07.02.2024 г. също оспорва, че на 04.01.2024 г. ответницата не е допуснала личен контакт между баща и син, че е избутала насила с ръце молителя и че е произнесла репликите „Ти не заслужаваш да си баща на Л.“ и „Майната ти“. Не са извършвани актове на насилие чрез принудително ограничаване на човешките права или чрез упражнено психическо насилие. Заявява, че молителят не е възприел случилото се на 04.01.2024 г. като акт на домашно насилие, предвид изявленията му в друго съдебно производство. Посочва, че майката не е ограничавала контактите с детето. Оспорва осъществен акт на насилие, на 09.01.2024 г. М. Б. е дала обяснения във връзка със случая на 09.01.2024 г. като е посочила, че на 09.01.2024 г. е разрешила Л. да се види с баба си, дядо си, чичо си, но само половин час. Те се върнали след 20.00 часа и въпреки че им напомнила, че е късно и Л. трябва да се сбогува с тях, те продължили да си играят и говорят на прага й. Въпреки нейните молби, накрая била принудена категорично да каже на Л. да влиза веднага у дома и че са имали достатъчно време да се сбогуват, тъй като вече било почти 21.00 часа.

ДСП - Варна изразява писмено становище в изготвения социален доклад, че решение следва да бъде постановено в интерес на детето Л..

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е по делото, а и от представения легализиран превод на заверено копие на вписване съгласно Закона за регистрация на раждания и смъртни случаи от 1953 г., е видно, че родители на Л. Л. са М. Л. и М. А. Б., както и че детето е родено на 14.05.2019 г.

По делото е приложено споразумение и водена кореспонденция между родителите, от което се установява, че молителят М. Л. настоява за разпределение на родителските права 50 на 50, а М. Б. предлата срещи с предварително определен времеви диапазон и място, предоставя възможност за избор на място относно всеки един от празничните дни по време на коледно – новогодишните празници като желае предварително да се уточни мястото. От кореспонденцията се установява, че ответницата не е съгласна с преспиването на детето при бащата, а същият настоява за срещи с преспиване, но без да предлага конкретни дати.

С определение № 308/08.01.2024 г. по гр.д. № 14847/2023 г. по описа на Районен съд – град Варна, последното образувано по предявена искова молба от страна на М. А. Б. срещу М. Л., по реда на чл. 127, ал.3 СК са постановени привременни мерки като упражняването на родителските права по отношение на детето Л. Л., ЛНЧ ********** е предоставено на майката М. А. Б., полска гражданка, родена на 13.01.1991 г. в гр. Слупск, Република П., ЛНЧ **********, като при нея е определено и местоживеенето на детето Л. Л.. На бащатамолител в настоящото производство, е определен режим на личен контакт с детето Л. Л., ЛНЧ **********, както следва: бащата да има право да вижда детето както следва: до 08.04.2024 г. - всеки вторник и сряда от месеца от 17:00 ч. до 19:00 ч., както и всяка събота от месеца от 10:00 ч. до 18:00 ч.; след 08.04.2024 г. - бащата да има право да вижда детето както следва: всеки вторник и сряда от месеца от 17:00 ч. до 19:00 ч., както и всяка втора и четвърта седмица в месеца в събота от 10:00 ч. до 16:00 ч. в неделя с преспиване в дома на бащата, като бащата взима и връща детето от и в дома на майката при всяко осъществяване на режима на лични отношения, а в случай, че детето е на детска градина да го взима от там 3 за осъществяване на режима във вторник и сряда.

Като писмено доказателство по делото е приет протокол № 16/08.01.2024 г. по гр.д. № 14847/2023 г. по описа на Районен съд – град Варна, с предмет чл.127 СК, от който се установява, че при изслушването на родителите М. Б. заявява, че е налице акт на домашно насилие на 04.01.2024 като посочва, че М. Л. я е бутнал, полицията също е била намесена и има свидетели на случая. От своя страна М. Л. заявява, че на 04.01.2024 Б. му заявила, че не заслужава да бъде баща на Л. и дори не заслужавал да му каже „Довиждане“. Уточнява, че не било „нищо голямо“, изложил е, че я е бутнал, но и тя го бутнала. В разказа си пред съда, М. Л. посочва, че това е предизвикано, от това, че не е имал достъп до детето си.

Изготвен и прието по делото е социален доклад от Дирекция социално подпомагане – град Варна, от който се установява, че потребностите на Л. от внимание и обич се задоволяват и от двамата родители като срещите на бащата с детето се осъществяват по режима, определен по привременните мерки от 08.01.2024г.

Като писмено доказателство е приета докладна записка от 04.01.2024 г., относно сигнал за скандал между М. Л. и Маргоржата Б., като имат пререкания във връзка с условията на виждане на детето. Посочено е, че имат заведено дело, но все още уговорките им са устни. Отразено е, че са съставени предупредителни протоколи като последните са представени от 04.01.2024 г. Прието като писмено доказателство е сведение от 05.01.2024 г., от което се установява, че същите са дадени от М. А. Б., гражданин на Република П., родена на 13.01.1991, г. с ЛНЧ ********** с адрес: град Варна, бул. „К. Б.“ № ...... като същата уточнява какво се е случило на 04.01.2024 г. Показанията и по същество съответстват на изразеното по настоящото дело становище по молбата.