Определение № 214 от 01.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 214 гр. Пазарджик, 01.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело № 20235200100731 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Делото пред настоящата инстанция е приключило с Решение № 468/16.12.2024 г., с което съдът е отхвърлил предявените от срещу „Асарел Медет“ АД искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв., представляващи частичен иск от 60 000 лв., за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, неудобство и дискомфорт, вследствие на претърпяната злополука, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите, считано от датата на увреждането - 31.01.2020 г., до окончателно изплащане на вземанията, като е осъден ищеца да заплати на ответното дружество сумата от 5 500 лв., представляваща платен адвокатски хонорар за процесуално представителство.

В срока по чл.248 ГПК от ищеца, чрез пълномощника му адв. К. е постъпила молба с вх. № 675/17.01.2025 г. за изменение на решението в частта за разноските. Изложени са аргументи, че присъденото възнаграждение в полза на ответника било прекомерно и не съответствало на практиката на ВКС и решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, поради което и следвало да бъде намалено под установения минимум по НМРАВ. Сочат се подробни съображения, че присъденият адв. хонорар не кореспондирал и с извършената работа по делото, представителството не било в пълен обем, а делото не се отличавало с правна и фактическа сложност. Наред с това съдът не съобразил направеното възражение за прекомерност. Възразява се, че по делото липсвали доказателства за заплащане на присъденото адв. възнаграждение, като се сочи, че плащането на суми над 5000 лв. следвало да се извършва само по банков път, което условие в случая не било спазено.

В постъпилия отговор на основание чл.248, ал.2 ГПК се съдържа подробно становище за неоснователност на искането. Твърди се, че по делото е представен договор за правна помощ № 002952, в който бил посочен размера на адв. хонорар от 5500 лв. Било приложено и платежно нареждане за сумата 1 от общо 33500 лв., от които 5500 лв. - за настоящото дело и още 28000 лв. въз основа на договор 002951 по гр.д. 94/2022 г. на РС-Панагюрище (изпратено по компетентност в ПзОС с № 72/2024 г.). Пояснява се, че основанието за плащането на сумите по всеки от договорите било ясно посочено в същото платежно нареждане. Застъпено е освен това и становището, че при частични искове, както в разглеждания случай, съгласно чл.2, ал.7 от НМРАВ, възнаграждението се определяло върху пълния размер на вземането, независимо за каква част е бил предявен иска. Сочат се съображения в подкрепа на тезата за неоснователност на молбата.

Съдът намира, че молбата по реда на чл.248 ГПК е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Същата се явява неоснователна.

В разглеждания случай и при конкретната преценка на всички релевантни обстоятелства по делото съдът намира, че не са налице основания за ревизия на постановеното решение в частта му за разноските.

Неоснователно е възражението, че по делото липсват доказателства за заплащане на присъденото адв. възнаграждение.

Видно е, че от ответната страна е направено надлежно искане за присъждане на сторените разноски, по повод на което съдът се е произнесъл с крайния си акт. Представен е списък по чл.80 ГПК (стр. 119 от гр.д. № 395/2022 г. на РС – Панагюрище), а също пълномощно (стр. 54 от гр.д. № 2987/2021 г. на РС - Панагюрище) и договор за правна защита и съдействие № 002952/12.03.2023 г. (стр.77 от гр.д. № 395/2022 г. на РС – Панагюрище), в който е посочено договорена възнаграждение в размер на 5500 лв., което ще бъде заплатено по банков път. Видно е, че за заплащането на описаната сума по делото са ангажирани надлежни доказателства – представено е платежно нареждане (стр.120 от гр.д. № 395/2022 г. на РС – Панагюрище), в което като основание за плащането на общата сума от 33 500 лв. са отразени номерът на договор за правна защита по настоящото дело - № 2951/12.03.2023 г. (за посоченото възнаграждение от 5500 лв.) и договор № 2951/12.04.2023 г. (също представен по делото на стр.23, с уговорени в него 28000 лв. за представителство по гр.д.№ 94/2023 г. на РС-Панагюрище).

Следва да се посочи, че именно при тези доказателства съдът, отхвърляйки предявените искове, се е произнесъл по отношение на въпросния размер на заплатения хонорар от 5500 лв., като е приел за неоснователно и направеното възражение за неговата прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК. При произнасянето си съдът е съобразил фактическата и правна сложност на конкретния казус с размера на присъдения хонорар, като е взел за основа всички релевантни обстоятелства, определящи за неговата адекватност спрямо обема на свършената работа и справедливото заплащане на положения адвокатски труд по делото.

Следва за прецизност да се отбележи, че размерът на така присъдения хонорар всъщност надвишава минималната стойност на възнаграждението, 2 изчислена съгласно чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ с оглед отхвърления размер на претенцията (2650 + 2000 = 4650 лв.), но въпреки това, както е посочено и мотивите на решението, в случая не са налице основания за приложение разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК за неговото намаляване поради прекомерност.

При съобразяване на Решение на СЕС по дело С-438/2022 г. и създадената след приемането му практика на ВКС по приложението на чл.78, ал.5 ГПК (Виж в този смисъл и Определение № 731 от 17.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 197/2024 г., II г.о.), следва да се отчете, че преценката дали заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно се извършва от съда въз основа на фактическата и правна сложност на спора, опредЕ. от обема на подлежащите на доказване факти и събраните доказателства за тях, дължимото правно разрешение на релевантните правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След преценка на тези обстоятелства, ако се установи несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. А намаляването на разноските съставлява следствие от преценката, че уговореното от насрещната страна адв.възнаграждение не съответства (и то съществено) на пазара на труда за дела с подобна правна и фактическа сложност, при което трудът на адвоката е бил надценен.

В конкретния казус горната преценка обаче не води до такъв резултат.

Разглежданият спор се отличава с относително висока фактическа и правна сложност (проведени са множество о.с.з., събрани са и множество гласни и писмени доказателства, приета е била експертиза и т.н.), при което, според настоящия съдебен състав присъдения хонорар в размер на 5500 лв. изцяло кореспондира с обема на извършената от процесуалния представител работа, а също и с оглед броя на о.с.з., в които се е явиладв.К. и с цялостната му активност в процеса, поради което не са налице основания за ревизия на решението в частта му за разноските, в т.ч. и в призмата на цитираното решение на СЕС и практиката на ВКС по този въпрос.

По изложените съображения и на основание чл.248 от ГПК Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 675/17.01.2025 г., депозирана от ищеца П. Д. Т. чрез пълномощника му адв. П. К. (САК), с искане за изменение на Решение № 468/16.12.2024 г. по гр.д. №731/2023 г. по описа на ПзОС в частта за разноските, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 4