Определение № 1546 от 20.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1546 гр. София, 20.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно частно наказателно дело № 20261100602408 по описа за 2026 година

Производството по делото е с правно основание чл.249,ал.3,вр.чл.248,ал.1,т.3,вр.Глава 22 от НПК „Производство пред въззивната инстанция за проверка на определенията и разпорежданията“.

Постъпила е Частен Протест/ЧП/ от прокурор от СРП срещу протоколно определение на СРС,НО,109-ти състав по НОХД№ 17076/2023 г. , постановено в хода на проведеното второ поред открито разпоредително заседание/РЗ/по същото дело, с което новия състав на първостепенния съд е прекратил служебно съдебното производство по делото , приемайки ,че е било допуснато на фаза „Досъдебно производство“/ДП/ отстранимо съществено проц. нарушиение.

В горния ЧП прокурорът релевира оплаквания срещу протестираното определение и поради това иска отмяната му ,като сочи ,че несъответствието в годината на извършеното деяние /2023 г. вместо 2022 г./ в обстоятелствената част на внесения обв. акт е очевидна фактическа грешка , която е следвало да се отстрани по реда на чл.248А от НПК ,без да се прекратява съдебното производство по делото.В подкрепа на тази си позиция представителят на държавното обвинение се позовава на редица аргументи/посочени изчерпателно в ЧП/ , изведени от житейската и правна логика, която следва при проследяване на хронологията на процесуалните действия на фазата на ДП.

Софийският Градски съд ,за да осъществи своите контролни правомощия спрямо обжалвания съд. акт, намери следното :

По внесен обв. акт срещу подс.И. Б. Т. е било образувано НОХД№ 17076/2023 г. по описа на СРС,НО,109-ти състав.Било е насрочено делото в открито разпоредително заседание , което е проведено на 07.02.2024 г.В хода на последното нито една от страните не е твърдяла да е било допуснато съществено проц. нарушение ,като това е било възприето и от съда.За времето от 06.03.2024 г. до 05.12.2025 г. са били проведени шест поредни съдебни заседания ,в които е даден ход на съдебното следствие по общия ред на НПК, като до голяма степен е бил изчерпан хода на съдебното дирене, когато се установило ,че член от съдебния състав/в частност –Председателя/ не може да продължи участието си в разглеждането на делото.Съгласно Заповед № РД-506/05.12.2025 г.Предс. на СРС е възложил на съдия от Гражданското отделение на поверения му съд да поеме 109ти състав на СРС,НО , като така и настоящото производство следвало да се разгледа от нов съдебен състав.С оглед принципът на неизменност на състава ,съдебното производство започнало отначало.

В проведеното второ поред открито разпоредително заседание прокурорът преповторил доводите си от първата разпоредително заседание.Подсъдимият и защитата дори не изложили 1 отново доводи , а просто се присъединили към казаното от прокурора.

Съдът ,служебно в протестираното Определение, счел че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено проц. нарушение, което е довело до нарушаване на проц. права на подсъдимия.Това било така, счита СРС, понеже имало неяснота относно времето на престъплението.Визира се още ,че в обст. част на обв.акт е посочена дата на извършване на деянието – 05.12.2023 г. а в диспозитивната част е 05.12.2022 г.Това сочело на противоречие между обстоятелствена и диспозитивна част на обв. акт, като предвид ТР № 2/2002 г. ,се добавя още че не било ясно и за самия съд кога прокурора твърди да е извършено това престъпление.Самият обв. акт не е окачествен като годен инструмент да постави правно валидно начало на съдебното производство.При това положение ,и като доколкото намерил нарушенията за отстраними, съдът прекратил съдебното производство и върнал делото на СРП за отстраняване на посочените проц. нарушения.

Въззивният съд намира ,че ЧП е ОСНОВАТЕЛЕН. СРС е постановил неправилно и незаконосъобразно определение. Това налага неговата отмяна и връщане на делото на първата инстанция за изпълнение на процедурата по чл.248А от НПК.

Действително във внесения обв. акт в началото на обстоятелствената част/л.1 от обв.акт и л.3 от съд. производство по НОХД№ 17046/23 г. по описа на СРС/ се твърди ,че са се осъществили фактически обстоятелства както във вечерта на 04.12.2023 г. , а така и след полунощ/около 01,00ч./ на 05.12.2023 г.В същата обстоятелствена част на този обв. акт/л.4 от съд. производство пред СРС/ вече датата на извършване на престъплението е 05.12.2022 г. , а така също е посочено времето на извършване на престъплението в диспозитива на внесения обв. акт. Самото ДП е било образувано с Постановление за образуване от прокурор в СРП на 09.12.2022 г., а Постановлението за привличане е от 16.12.2022 г. , като в текста на последното е описано деяние ,извършено на 05.12.2022 г.Ако следва да се обобщи ,трябва да се каже ,че извън един пасаж в началото на обстоятелствената част на обв. акт никъде другаде – нито в останалата част , нито в диспозитива на същия и където и да е на фаза ДП няма твърдения , деянието да е извършено на 05.12.2023 г.Няма и как да има подобни твърдения , тъй като няма нито житейска , нито правна логика да е налице образувано ДП по дело , по което още не е извършено престъплението , което ще се разследва.

Предвид горното ,следва да се посочи че не е налице противоречие между обстоятелствената и диспозитивна част на обв. акт в смисъла , който е вложен в протестираното Определение от СРС.Както се посочи по-горе , на л.4 от обст. част на акта и в диспозитива няма противоречие , а има такова само в уводната част на л.3 от съд. произв.Извън самия обв. акт никъде другаде в цялото ДП няма такова твърдение, а и няма как да има по посочените по-горе житейски и правни критерии.При това положение няма как да се приеме ,че грешката на л.3 от обв. акт е съществено проц. нарушение, тъй като не е накърнило правото на защита на подсъдимия.

Въззивният съд намира ,че чисто формално наистина има известно противоречие ,но то е само в уводната част на описателната/обстоятелствена/ част на обв. акт , като в останалата част на същия както в обст. част , така и в диспозитива времето на извършване на престъплението е коректно посочено.Така е и навсякъде на фазата на ДП, поради което не може да се възприеме ,че извън допусната очевидна фактическа грешка/и то само в част от обст. част на акта/не е налице онова противоречие в акта , за което става въпрос в ТР№ 2/2002 г. на ВКС,ОСНК/ , тъй като нито се засяга правото на защита на подсъдимия, нито е налице онази неяснота за самия съд , както неправилно е счел СРС в протестирания съд. акт.Нищо не е пречело ,районния съд след като е установил служебно грешката да я постави на обсъждане пред участниците в разпоредителното заседание, след като нито един от тях не я е бил забелязал/видно както от заявленията им , така и от предходното открито разпоредително заседание/.Очевидно е обаче ,че в случая се касае за обикновена фактическа грешка/която се отстранява по чл.248А от НПК/ , а не се касае за трайна позиция на държавното обвинение в процеса на формулиране на самото обвинение.

Ето защо предвид горното , следва да се отмени протестираното Определение на СРС,тъй като не е допуснато съществено проц. нарушение, което да е накърнило правото на защита на подсъдимия, като делото да се върне на СРС за провеждане на процедурата по чл.248А от НПК.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 249,ал.3,вр.чл.248,ал.1,т.3 от НПК Софийският Градски Съд ,

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА Определението на СРС,НО,109-ти състав от откритото разпоредително заседание на 13.03.2026 г. по НОХД№ 17076/23 г., с което е било прекратено съдебното производство , тъй като същото е неправилно и незаконосъобразно.

ВРЪЩА делото на СРС за отстраняване на очевидна фактическа грешка в обв. акт по реда на чл.248А, от НПК.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3