Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260 от 13.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 495/2023
Вид
Решение № 260
Подписан
13.06.2023
В сила
13.06.2023
Състав
Михаела Атанасова Добрева, Станислава Балинова Бозева, Момчил Александров Найденов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. П., 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., V СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Ат. Добрева

Членове:

Светослава Б. Бозева

Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Светла В. Радева в присъствието на прокурора Галин П. Гавраилов като разгледа докладваното от С.а Б. Бозева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300600495 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 213/03.11.2022г., постановена по НОХД № 1339/2022г. по описа на Районен съд – П., 6 н.с., съдът е признал подс. С. А. П. за виновен в извършване на престъпление по чл. 194, ал.1 от НК, за това, че на 29.05.2016г. в гр. П. е отнел чужда движима вещ-1 бр. телевизор марка НЕО на стойност 210 лева от владението на ЕТ „Т..“, ЕИК ****, без съгласието на ръководството с намерение противозаконно да я присвои, като на основание чл. 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца, като е отложил изпълнението на същото за срок от три години по реда на чл. 66, ал.1 от НК. Съдът е постановил веществените доказателства да останат по делото до неговото унищожаване, като е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски в хода на производството на основание чл. 189, ал.3 от НПК, както следва: осъдил го е да заплати по сметка на ОДМВР П. сумата от 345 лв., а по сметка на Районен съд П. – разноски в размер на 30 лева.

Във въззивната жалба и в допълнението към същата се сочи, че присъдата е необоснована, незаконосъобразна и несправедлива, като се апелира за нейната отмяна и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан.

Основният аргумент на защитата е липсата на безспорни доказателства, които да водят до извод за вина на подсъдимия, за липсата на преки и категорични доказателства инкриминираната вещ изобщо да се е намирала в хотелската стая, поради което 1 присъдата почивала на предположения. В допълнението към жалбата се отправят и алтернативни искания – присъдата да бъде изменена, като бъде намалено наказанието, наложено на подсъдимия или да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда поради допуснати съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание представителят на ОП П. намира подадената въззивна жалба за неоснователна и предлага да се остави без уважение. Счита, че в хода на проведеното разследване са били събрани доказателства, които в изискуемата от закона степен са позволили да се направи категоричен извод по отношение на извършеното престъпление и неговото авторство.

Защитникът на подсъдимия – адв. М.Г., преупълномощена от служебния защитник адв. К. - поддържа подадената въззивна жалба и допълнението към същата, като сочи, че присъдата почива на предположения. Не е налице доказателствена съвкупност, която според защитата да води до непротиворечивия извод, че именно подзащитния й е извършител на конкретното деяние. Излага подробни съображения, които в основните си аспекти са били застъпени и в допълнението към въззивната жалба. Поради това моли съда да отмени присъдата, като признае подсъдимия за невинен и го оправдае, алтернативно се поддържат и останалите искания в жалбата касателно постановената присъда.

Подсъдимият С. А. П. не се явява и не взема становище по жалбата и постановената присъда, като пред настоящия съдебен състав производството протече задочно по отношение на същия в хипотезата на чл. 269, ал.3, т.4, б. „в“ от НПК.

Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивната жалба, както и в допълнението към същата, съображенията на страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови съдебния си акт, районният съд е възприел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. А. П. е роден на ****, но живее в Република Г., той е ***, *** гражданин, няма данни да е женен, без данни за трудова ангажираност и образование, неосъждан, с ЕГН **********.

На 29.05.2016г. подс. С. П. се намирал в гр.П. и около 02,00ч. посетил хотел „А.“, находящ се на адрес в гр.П., бул.“В. А.“ № * и стопанисван от ЕТ „Т..“, ЕИК:

****, със собственик А.В.К.. Подсъдимият се регистрирал като гост в хотела от служителя на рецепция – свид. Л.М.-С., която работела на длъжността „***“. С. П. бил настанен за една нощувка, т.е. до обяд на 29.05.2016г. и представил на свид. М.-С. своя документ за самоличност – лична карта с № AH ****, издадена от Република Г. на името на “***“, роден на ****, Република Б.. Свид. М.-С. регистрирала подсъдимия с 2 посочената лична карта, след което дала ключ за стая номер 609 на посетителя и му обяснила, че следва да заплати престоя си в хотела в момента на настаняването. Подс.

П. обяснил на свид. М.-С., че не може да плати в момента сумата за настаняването, тъй като очаквал през деня паричен превод и след получаването му ще заплати престоя си.

От своя страна свид. М.-С. обяснила на подсъдимия, че следва да остави личната си карта на рецепция до заплащане на сумата, с което подс. П. се съгласил. След това подсъдимият отишъл в стая 609, за която бил получил ключа от свид. М.-С.. Стаята била оборудвана с мебели, като върху бюро се намирал телевизор марка „НЕО“.

Около обяд на 29.05.2016г. на работа на рецепция в хотел „А.“ като *** била свид. М.Д.-А.. При нея отишъл подс. С. П. и поискал да му бъде удължен престоя с още един ден, т.е. до 30.05.2016г. до обяд. Тъй като първоначалният престой не бил заплатен, свид. Д.-А. поискала от подсъдимия да заплати първоначалния престой, но последният обяснил, че ще заплати цялата сума преди да напусне хотела. Свид. Д.-А. се съгласила и удължила престоя на подсъдимия. След това подсъдимият тръгнал от рецепцията. Минути по късно подс. П. се върнал до рецепцията и помолил свид. Д.-А. да му даде торба, като й обяснил, че му е необходима да постави лаптопа си, като поискал по-голяма непрозрачна торба. Свидетелката не разполагала с такава торба и отказала на подсъдимия. След това подс. П. успял да намери черна торба за смет и се върнал в стая 609. От там взел находящия се върху бюро телевизор, марка „НЕО“, черен на цвят, собственост на ЕТ „Т..“ и го поставил в черна торба. Около 12,43ч., на 29.05.2016г. подс. С. П. напуснал хотел „А.“, минавайки покрай рецепцията и носейки под мишницата на лявата си ръка черна непрозрачна торба с поставен вътре телевизор, марка „НЕО“, като бил възприет от свид. М.Д.-А. и записан на охранителните камери на хотела. От този момент нататък подс. П. не се върнал в хотел „А.“ и не заплатил престоя си и стойността на консумираните в стаята от минибар продукти.

Лична карта с № AH ****, издадена от Република Г. на името на “***“ останала на рецепцията в хотела. На 30.05.2016г. около 12,00ч. свидетелите Р.П. и Д.К. – съответно ** и *** в хотел „А.“, установили, че в стая 609, където бил настанен подс.

П., нямало никого, а престоят на техния клиент бил изтекъл. Вратата на стаята била заключена и К. я отключил със служебен ключ тип „мастер чип“. След влизане в стаята свид. П. и свид. К. установили, че липсвал телевизор, марка „НЕО“, черен на цвят, който стоял върху бюрото. Ключът за вратата също не бил наличен в стаята, а и не бил върнат на хотела. Стаята била без тераса, като при последвалия преглед на видеозаписите от охранителните камери от служителите на хотела не било установено друго лице, освен подс. П., да е ползвало стая 609 от момента на настаняване на П. до установяване липсата на телевизора. Свид. Р.П. уведомила за извършената кражба органите на 2 РУ ОДМВР П..

За да приеме изложената фактическа обстановка, районният съд е посочил, че 3 същата се установява от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Р.И. П., П.И.З., М. С. Д.-А., К.П. К., Р.Д.К., Л.Д. М.-С.; от прочетените по реда на чл.281 ал.5 вр. с ал.1 т.5 от НПК показания на свидетелите ДД.Д. К. и С.И. М. и по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК приобщените от ДП показания на свид. Р.П. и свид. Р.К.. Съдът е изложил съображения в мотивите си касателно отделните доказателствени източници – кои кредитира, по отношение на кои обстоятелства и основанието му за това, като е приел, че в крайна сметка се доказва от обективна и субективна страна престъплението, за което подс. П. е предаден на съд.

Производството пред първата инстанция също е протекло в отсъствие на подсъдимия, като районният съд е приел, че са били налице основанията на чл. 269, ал.3, т.3 и т.4, б.“в“ от НПК. Н астоящият съдебен състав не открива в хода на провежданото производство да са били допуснати нарушения, които да рефлектират негативно върху правната сфера на подсъдимия, така щото да са довели до съществено нарушаване на процесуалните му права. И пред първата инстанция са били събрани доказателства, че подсъдимият живее в чужбина, надлежно са му били връчени съдебните книжа от районния съд за разпоредително заседание, като съдът е приел, че отсъствието на подсъдимия не би попречило за разкриване на обективната истина.

Положените от районния съд действия по надлежно призоваване на подсъдимия с разясняване на права и връчване на съдебните книжа изпълва изискванията на процесуалния закон, поради което разглеждане на делото в негово отсъствие, независимо от тежестта на повдигнатото му обвинение и при положителна преценка и от настоящия състав, че това не е попречило за разкриване на обективната истина, не съставлява нарушение на процесуалните правила.

Възраженията във въззивната жалба се концентрират върху неправилност в аналитичната дейност на съда, а оттам – и върху възприетите от съда крайни изводи, което според адв. Г. прави присъдата и необоснована. Настоящият въззивен състав не открива да са били допуснати сочените от защитата нарушения. Районният съд е изложил установената от него фактическа обстановка, посочил е изрично кои доказателствени източници я подкрепят и поради каква причина кредитира същите.

Районният съд не може да бъде упрекнат във формален подход при анализа на доказателствата, като изложените мотиви дават възможност да бъде проследена аналитичната дейност на съда и как е стигнал до извода за обективна и субективна съставомерност на деянието в лицето на подс. П.. Съдът е изложил съображения и касателно всеки един от елементите от обективна и субективна страна на престъпния състав, според приетата от него правна квалификация. Изложил е ясни съображения и от позицията на кои обстоятелства е приел да определи наказанието на подсъдимия по реда на чл. 54 от НК. Ето защо, не се открива основание въззивният съд да упражни правомощието си по чл. 334, т.1 от НПК.

4

Правилно районният съд е приел да кредитира показанията на свидетелите П., З., Д.-А., К. /включително приобщената част от досъдебното производство по реда на чл.

281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 от НПК/, М.-С., К. и М. /на последните двама прочетени от досъдебното производство със съгласието на страните/, тъй като показанията на тези свидетели са непротиворечиви помежду си, същите кореспондират напълно и с приобщените по делото протокол за оглед, за разпознаване на лица, а така и с констатациите от дактилоскопната експертиза и съдебно-техническата експертиза.

Основание да се поставят под съмнение тези доказателствени източници няма – показанията на свидетелите са устойчиви, непроменени във времето, а фактът, че са депозирани от служители на пострадалия търговец, не е достатъчен да внесе съмнение в достоверността на изложеното от тях, тъй като както се посочи вече, показанията им се подкрепят и от заключението на дактилоскопната експертиза. Коректно районният съд е приел, че от показанията на рецепционистите Д.-А., М.-С. и на свидетелите К. и П. се установява времето на настаняване и регистриране на подс. П. в хотела, на напускане, факта на незаплатени суми за престоя. Самоличността му се установява освен от показанията на посочените лица и приложената като веществено доказателство лична карта, издадена от Г., а така също и от приобщените по съответния процесуален ред показания на свид. К. от ДП, при които дава подробно описанието на госта, както и извършеното разпознаване на лица по снимков материал.