Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11985 от 17.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 50587/2025
Вид
Решение № 11985
Подписан
17.06.2026
Състав
МИХАИЛ ДРАГОМИРОВ ДРАГНЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 11985 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20251110150587 по описа за 2025 година

Предявени са искоaве с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ чрез адв. Г. за заплащане на сумата от 2347,65 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” за вреди, причинени при ПТП на 26.09.2022 г. на лек автомобил "БМВ Х5", с рег. № СВ 6806 СА, вследствие противоправно поведение на водач на лек автомобил "Ситроен", с рег.№ СВ 9294 СМ, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане. До ответника е отправена претенция за процесната сума, но задължението не било погасено изцяло. Претендират се разноските по делото.

По иска по чл. 411 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” за лек автомобил "БМВ Х5", с рег. № СВ 6806 СА, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 4695,30 лв. и са реализирани 15 лв. ликвидационни разноски, като поддържа да е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение. Твърди, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение. Ответникът не е възстановил дължимата сума изцяло, въпреки че е поканен с регресна покана.

Ответникът чрез адв. Гочев е депозирал отговор в законоустановения срок, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва сочения в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП-то, като недоказан. Обсъжда доказателствената стойност на приложения двустранен констативен протокол. Счита, че водачът на лек автомобил "Ситроен", с рег.№ СВ 9294 СМ не е навлязъл в лентата за насрещно движение. Намира, че за него ударът е бил непредотвратим, т.е. е налице случайно събитие. Поддържа, че виновен за настъпване на ПТП-то е водачът на лек автомобил "БМВ Х5", с рег. № СВ 6806 СА, тъй като той е 1 навлязъл в насрещната лента. Евентуално навежда доводи за съпричиняване. Счита, че увреденият автомобил не е следвало да бъде отремонтиран по цени на официален сервиз.

Поддържа, че са били отремонтирани и части на автомобила, които не са били увредени при процесното ПТП. Моли за отхвърляне на исковете, претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:

Относно иска по чл.411 ал.1 от КЗ

От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установява, че предпоставките за уважаване на предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице – 1) за което да е възникнало вземане по деликтно правоотношение на осн. чл. 45 ЗЗД; 2) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 3) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. причинителят на вредата да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/.

Безспорно е, че към 26.09.2022 г. е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за „Гражданска отговорност на автомобилиста” между собственика на л.а. "Ситроен", с рег.№ СВ 9294 СМ и ответното дружество.

Безспорно е, а и е видно от представената по делото застрахователна полица, че към 26.09.2022 г. между собственика на л.а. "БМВ Х5", с рег. № СВ 6806 СА и ищцовото дружество е било налице облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско”.

Безспорно е и се установява от материалите по делото, че от страна на застрахователя е заплатена сума в общ размер на 4695,30 лв. за отстраняване на вредите по автомобил "БМВ Х5", с рег. № СВ 6806 СА.

Безспорно е също, че по регресната претенция е заплатена сумата 2362,65 лв.

Следва да се установи механизма на ПТП, включително наличието на причинноследствена връзка, противоправността на деянието и вината на дееца.

За настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен протокол от 26.09.2022 г.

Същият е частен документ, подписан от двамата водачи, съдържанието на който съдът кредитира, тъй като не противоречи на останалия доказателствен материал по делото. В този протокол е посочено, че водачът на л.а "Ситроен", с рег.№ СВ 9294 СМ е навлязъл в насрещното платно, за да избегне дупка. Действително това е написано от водача на л.а.

"БМВ Х5", с рег. № СВ 6806 СА, но водачът на л.а "Ситроен", с рег.№ СВ 9294 СМ не е записал възражение в подписвания и от него протокол. При разногласие на участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него е следвало да бъдат извикани службите за контрол на МВР съгласно чл. 125, ал. 1, т. 7 ЗДвП. Тъй като това не е било сторено, съдът намира, че водачът на л.а "Ситроен", с рег.№ СВ 9294 СМ е бил съгласен с описаното в протокола. Същия извод следва от показанията на свидетеля П. П., които съдът кредитира.

Също така от заключението по САТЕ, прието без възражения, което съдът цени като обективно и компетентно, се изяснява механизмът на настъпване на ПТП-то, а именно:

На 26.09.2022 г. около 10:00 часа, л.а. "Ситроен", с рег.№ СВ 9294 СМ се движел по ул.“Папрат“ и в района пред офис на фирма „Еконт“ при заобикаляне на дупка на платното за движение водачът частично навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с движещия се срещу него л.а. "БМВ Х5", с рег. № СВ 6806 СА.

Горният механизъм, се потвърждава и от останалия доказателствен материал по делото, включително показанията на свидетеля П. П..

2

Заключението по СТЕ категорично установява, че е налице причинно – следствена връзка между механизма на ПТП, описан в исковата молба, както и описаните увреждания на л.а. "БМВ Х5", с рег. № СВ 6806 СА.

Според чл. 25, ал. 2 ЗДвП при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.

В случая, с оглед приетия механизъм на ПТП, съдът намира, че водачът на л.а.

"Ситроен", с рег.№ СВ 9294 СМ е навлязъл в съседна лява пътна лента, като не е пропуснал движещ се по нея л.а. "БМВ Х5", с рег. № СВ 6806 СА.

Следователно, при така установената фактическа обстановка следва да се приеме, че водачът на л.а. "Ситроен", с рег.№ СВ 9294 СМ е осъществил нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, което е предизвикало процесното ПТП.

Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено.

По възраженията за съпричиняване и случайно събитие:

Съдът намира, че не е налице случайно събитие или съпричиняване от страна на водача на л.а. "Ситроен", с рег.№ СВ 9294 СМ. С доклада по делото в тежест на ответника е било разпределено да докаже наличието на случайно събитие или съпричиняване, което не е сторено. Няма данни водачът на увредения автомобил да е нарушил правилата за движение по пътищата, да се е движил със несъобразена скорост или друго, както твърди ответника.

Тоест, следва да се приеме, че водачът на л.а. "БМВ Х5", с рег. № СВ 6806 СА не е осъществил противоправно действие или бездействие, с което да е станал част от причината за настъпване на ПТП-то.

От заключението на СТЕ се извежда, че водача на л.а. "Ситроен", с рег.№ СВ 9294 СМ е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако не е предприемал маневра за заобикаляне и е запазил праволинейното си движение без да навлиза частично в лентата за насрещно движение. Следователно ударът за водача на л.а.

"Ситроен", с рег.№ СВ 9294 СМ е бил предотвратим, респ. не е налице случайно събитие.

С оглед горното следва да се приеме, че с плащането на застрахователното обезщетение/стойността на услугата по възстановяване и отстраняване на щетите/ от страна на ищеца за него е възникнало по силата на закона суброгационно право спрямо причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - ответника. Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил, и от размера на обезщетението, което третото лице като деликвент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования. Причинителят на вредите, респ. неговия застраховател по ГО, не може да бъде задължен да плати повече, отколкото са задълженията на деликвента към увреденото лице, нито повече от платеното от самия застраховател.

Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинените вреди.

Практиката на СГС приема, че ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизиран сервиз и съответно замяна на части, щом това е условие за запазване на правата по гаранцията. Така съгласно Решение № 1402 от 10.06.2022 г. на СГС по в. гр. д.

№ 11793/2021 г.; Решение № 159 от 28.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 9193/2021 г. ; Решение № 3860 от 16.12.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 12482/2021 г. ; Решение № 4819 от 18.09.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 9312/2021 г.; Решение № 2674 от 26.05.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 3

12701/2021 г. и др.

Съгласно заключението на вещото лице по допусната САТЕ обичайно автомобилите с марка „БМВ“ се предлагат с 4 годишна гаранция или при достигане на пробег от 200 000 км.

Видно от малък талон и заключението на вещото лице автомобилът е регистриран на 28.05.2020г., като е бил в експлоатация преди датата на ПТП-то – 26.09.2022г., приблизително 2 години и 4 месеца.

От сервизната документация, снимки на километража и други документи се установява, че автомобилът към дата на ПТП-то не е достигнал пробег от 200 000 км. и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката.

Ето защо съдът намира, че към датата на ПТП-то автомобил "БМВ Х5", с рег. № СВ 6806 СА е бил в гаранция.

По тези съображения съдът счита, че за възстановителна стойност на МПС-то следва да се приеме определената в задача трета от експертизата по цени на официален сервиз в размер на 4695,30 лв.

В настоящия случай ищецът е заплатил обезщетение в същия размер от 4695,30 лв.

Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Служебно известно на съда е, а и от заключението по САТЕ се извежда, че обичайните разноски за определяне размера на обезщетението са в границите между 15 лв. и 25 лв. За ликвидационни разходи се претендира сумата от 15 лв., която също следва да бъде присъдена.

Ето защо суброгационното право на ищеца е възникнало до сумата от 4710,30 лв.

По регресната претенция на застрахователя е била заплатена сумата 2362,65 лв., като непогасена остава сумата от 2347,65 лв./1200,33 евро/.

По тези съображения искът следва да бъде уважен в пълен размер.

Относно разноските по производството:

Разноски на ищеца: ДТ- 48,02 евро, Депозит за свидетел – 25,56 евро; Депозит АТЕ – 153,39 евро, и заплатено адвокатско възнаграждение – 325,18 евро с ДДС или общо 552,15 евро.

Адвокатското възнаграждение е определено в минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба МРАВ и с включено ДДС, поради което не подлежи на намаляване.

С оглед изхода на делото и осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски в пълен размер.

Всички суми, присъдени с решението, се дължат в евровата им равностойност, съгласно Закон за въвеждане на еврото в Република България.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд,

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗД „....“ АД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. ..., да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД с ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр. ...., както 4 следва: