Определение № 39519 от 26.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 22342/2026
- Вид
- Определение № 39519
- Подписан
- 26.10.2026
- В сила
- 26.10.2026
- Състав
- АНДРЕЙ КРАСИМИРОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 101, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 1, изр. трето · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" · Кодекс за застраховането
- чл. 558, ал. 7 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 39519 гр. София, 26.10.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20261110122342 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца – Г.Ф по КЗ, срещу ответника М. К. М., с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца 1015,56 € – регресно обезщетение в размер на платените от фонда обезщетения на собствениците на леки автомобили с рег. № ********* и ********, причинени от ищеца от възникнало на 10.01.2020 г. пътнотранспортно произшествие (ПТП), когато ищецът управлявал лек автомобил „Н.А“ с рег. № ******** по ул. „Г.К“ във Варна и не пропуснал лекия автомобил с рег. № *********, навлизащ от път с предимство, като последният ударил лек автомобил с рег. № ********, който бил паркирал наблизо, ведно със законната лихва върху последната посочена сума за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.01.2025 г., до окончателното плащане – вземания по Заповед за изпълнение № 11684/21.04.2025 г. по частно гражданско дело № 13465/2025 г. на Софийския районен съд, 28. състав.
Ищецът твърди, че на 10.01.2020 г. около 16:30 часа ищецът управлявал лек автомобил „Н.А“ с рег. № ******** по ул. „Г.К“ във Варна, без да има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, и при приближаване към кръстовище не допуснал навлизащия от път с предимство лек автомобил „*****“ с рег. № *******, като го удря, засяга цялата му лява част и предния капак, и от завъртането последният удря лек автомобил „Мазда 6“ с рег. № ********, като причинява щети в задната му част. Поддържа се, че собствениците на автомобили с рег. № ********* и ******** предявили претенции пред ищеца за обезщетение на 10.02.2020 г. и 29.01.2020 г., като били определени и платени обезщетения в размер съответно на 1628,49 лева и 286,28 лева, като са направени и разноски за определяне на щети – 37 лева и 34,50 лева. Бил направен опит ответникът да бъде поканен да плати, но тъй като не го направил и не бил намерен в заповедното производство, е заведен искът. Претендират се разноски.
1
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – М. К. М., писан очевидно с голям езиков модел, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Оспорва се механизма на ПТП и вината на ищеца, както и размерът на вредите, и това, че ищецът бил управлявал ПТП без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Прави възражение за изтекла погасителна давност и за това, че автомобилите не били ощетени.
Иска отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове – за две щети, с правна квалификация чл. 558, ал. 7 КЗ във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, и чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
Тъй като делото е за паричен иск и съгласно чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК е сред тези, по които съдът може да задължи страните да се явят лично за информационна среща по медиация, съдът смята, че спорът не е подходящ за това – отношенията между страните не показват степен на конфликтност, която да дава основание за изключение по чл. 140а, ал. 3 ГПК, и затова не следва да бъдат напътвани към медиация.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените доказателства, представени с исковата молба.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК следните доказателства: задължаване на ищеца да представи полица по застраховка „Гражданска отговорност“ по искане на ответника, тъй като ответникът не носи тежест да установява този факт, а ищецът сам преценява какви доказателства да ангажира; поисканите счетоводни експертизи, тъй като същите не са необходими за правилно разрешаване на делото с оглед на липсата на оспорване на платежните документи от ответника – не са необходими специални знания; поисканата автотехническа експертиза по въпросите за механизма
По искането за автотехническа експертиза съдът ще се произнесе след откритото съдебно заседание.
Възраженията за недопустимост на иска поради неспазване на срокове за предявяване на иск, направени в отговора, са напълно неоснователни – от 21.07.2026 г., когато са дадени указания, до 05.08.2026 г., когато е подаден иска, е невъзможно да е изминал едномесечният срок за предявяването му.
Дали връчването в заповедното производство е редовно или не няма никакво значение, щом ответникът в срок оспорва иска – това би имало значение само ако признаваше вземането и се водеше спор дали ще трябва да понесе разноските за исковия процес.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на основание чл. 101, ал. 2 ГПК на ответника М. К. М. да представи в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото разпореждане подписан със саморъчен подпис или с квалифицирани електронен подпис и електронно удостоверение за време отговор на искова молба.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ съдът няма да вземе предвид отговора на исковата молба.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 22342 по описа за 2026 година на Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 18 ноември 2026 г. от 13:45 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по чл. 146 ГПК:
Предявени са обективно съединени при условията на кумулативност искове за заплащане на регресно обезщетение на Г.Ф от водач, причинил ПТП при управление без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомоблистите, с правна квалификация чл. 558, ал. 7 КЗ във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, и чл. 45, ал. 1 ЗЗД – за два увредени автомобила
Исковете се уважават, ако съдът установи, че ответникът е нарушил правилата за движение по пътищата виновно, като с това са настъпили вреди на други автомобили в причинна връзка с нарушените правила, като не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, и ищецът е платил обезщетения и е направил разходи за определянето им на собствениците на увредените автомобили.
УКАЗВА на страните, че ПРЕЗУМИРАН ФАКТ, който НЕ СЕ
НУЖДАЕ от доказване съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД е, че, ако се докаже, че е нарушил правилата за движение, ответникът е действал виновно.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи:
1. по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ – изплащане на обезщетения на увредените лица; че ответникът не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП;
2. по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – противоправно поведение на ответника – нарушение на пътните правила; че в причинна връзка с това нарушение са настъпили имуществени вреди; стойността на вредите.
УКАЗВА на основание чл. 7, ал. 1, изр. трето ГПК на ищеца, че НЯМА ДА РАЗГЛЕЖДА ВЪЗРАЖЕНИЯ относно нарушаването на правила за пътното движение от ищеца или за това, че е причинил ПТП, тъй 3 като не е оспорил справката за наказването си по административен ред от КАТ за това, че е причинил ПТП, а съдът не може да контролира повторно този факт – за него вече има издаден акт на държавен орган, който определя отговорността.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по искането на страните за съдебна автотехническа експертиза до първото по делото съдебно заседание с оглед необходимостта от уточняване на предмета на спора по реда на чл. 143 ГПК.
УКАЗВА на основание чл. 7, ал. 1, изр. трето ГПК на ответника М. К.
М., че ако поддържа оспорването на механизма на причиняване на щети от ПТП и стойността им, и ако загуби делото, ще бъде осъден за всички разходи за експертиза, която иска.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 146, ал. 4 ГПК искането на страните за счетоводна експертиза; исканията на ответника за задължаване на ищеца да представи застрахователна полица и за допускане на автотехническа експертиза относно механизма на ПТП.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – Г.Ф, че ако нито изпрати представител, без да посочи уважителна причина за това, нито вземе становище по отговора на исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на ответника.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни, включително ако се преместят в чужбина, или ако променят заявения по делото електронен адрес или той престане да работи, са длъжни да посочат нов адрес в Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това, съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес: [email protected].
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4