Решение № 88 от 16.06.2023, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Кърджали, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Кирил М. Димов при участието на секретаря Траяна Вълчанова като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20235100500064 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 452/30.12.2022 г., постановено по гр. д. № 614/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали, е признато за установено на основание чл. 422, във вр. с чл.

415, ал. 1 ГПК, че Г. Ф. Е. от с. Н., общ. Ч., обл. К, дължи на ЗК „Л. И.“ АД сумата от 5 350.38 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № BG/**/************, със срок на валидност от 01.01.2017г. до 31.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.03.2022 г.

– датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, за която сума по ч. гр. д. № 312/2022г. по описа на Районен съд - Кърджали е издадена Заповед № 138/14.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Със същото решение Г. Ф. Е. е осъден да заплати на ЗК „Л. И.“ АД направените по делото разноски от 107.00 лева – внесена държавна такса, 526.00 лева – възнаграждение за СТЕ и 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и направените в заповедното производство по ч. гр. д. № 312/2022г. по описа на Районен съд - Кърджали разноски от 107.00 лева – внесена държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Г. Ф. Е., който представляван от адв.С. М., го обжалва като неправилно и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита заплатеното възнаграждение за извършване на ремонтна дейност по увреденото превозно средство за многократно завишено по размер. Твърди, че извършените ремонтни дейности не били в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което предявеният иск по чл. 422 1 от ГПК да бъде отхвърлен. Претендира за присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбодателят се представлява от пълномощника си, който поддържа въззивната жалба по изложените съображения.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от въззиваемата страна ЗК „Л. И.“ АД е депозиран отговор на въззивната жалба. Въззиваемият излага, че протоколът за ПТП по своя характер представлява официален свидетелстващ документ за всички факти и обстоятелства, възприети от длъжностното лице в рамките на неговата компетентност и като такъв следва да бъде кредитиран напълно, както е постъпил и решаващият състав. Сочи, че превозното средство било в гаранционен срок и подлежало на ремонт в официален сервиз, а вещото лице изчислило дължимото обезщетение съгласно Наредба № 24/2006 г. за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, чиито размери не намирали приложение в случая, като цитира практика на ВКС, според която при вреди на имущество, застрахователното обезщетение е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Сочи също и съдебна практика, с която е прието, че при изчисляване на размера на обезщетението, не следва да се прилага корекционен коефициент за овехтяване на вложените при ремонта части, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. Счита, че първоинстанционният съд правилно е приел за действителен размер на вредите съгласно представените с исковата молба фактури. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на направените за юрисконсултско възнаграждение разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззиваемият не се представлява. Депозирано е становище с вх. № 1298/12.04.2023г. (п. кл. 10.04.2023 г.), с което процесуалният представител поддържа изцяло подадения отговор на въззивната жалба, като оспорва възраженията на жалбодателя като неоснователни и недоказани. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на направените разноски за въззивната инстанция. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в случай, че същото надвишава минимално предвидения размер съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във въззивната жалба, приема следното:

Жалбата е подадена в срок и от страна, имаща интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл.

269 ГПК, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

По реда на чл. 422 от ГПК е предявен за разглеждане установителен иск за съществуване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, който иск е предявен в едномесечния срок по чл. 415 от ГПК след подадено в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение от длъжника в заповедното производство и е допустим.

В производството по делото се установява, че на 11.12.2017 г., около 18.55 часа в с. Т. водачът Г. Ф. Е. при управление на автобус марка „Т.“, модел „С. ХД“ с рег. № * **** **, собственост на „А. Т.“ ЕООД, при движение на заден ход ударил паркиран л.а. „Ф.“, модел „М.“ с рег. № * **** **, собственост на Р. Р. М., при което били причинени имуществени щети на лекия автомобил. За пътното произшествие бил 2 изготвен Протокол за ПТП № 1577347 от 11.12.2017 г., в който се сочи, че виновният водач напуснал мястото на ПТП. Към датата на ПТП отговорността на водача на автобус марка „Т.“, модел „С. ХД“ с рег. № * **** ** била застрахована по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите при заявителя с полица № BG/**/************, със срок на валидност от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. Във връзка с причинените имуществени щети и по силата на сключен договор за комбинирана застраховка „Каско“ и „Злополука“, полица № ***********, между собственика на увреденото МПС и ЗАД „А.“ АД, била образувана преписка по щета № **************. ЗАД „А.“ АД възложило на „Я. А. и К.“ ЕООД извършване на ремонта по увреденото МПС. Съгласно представени фактури било изплатено застрахователно обезщетение в общ размер на 5 315.38 лева, от които 1 577.34 лева на „Я. А. и К.“ ЕООД.

На основание чл. 411 от КЗ ЗАД „А.“ АД предявило регресна претенция пред ЗК „Л. И.“ АД за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 5 315.38 лева, както и 15 лева - ликвидационни разноски.

По случая пред ЗК „Л. И.“ АД била образувана щета № ****-****-**-*-*****, като ЗК „Л. И.“ АД възстановило на ЗАД „А.“ АД сумата в размер на 5 330.38 лева.

Посочено в доклада по щета /л.29/ е, че по регресната претенция срещу виновния водач са направени ликвидационни разходи в размер на 20лв. Така, на основание чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ с изплащането на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „ГО“, ЗК „Л. И.“ АД придобило право на регрес срещу виновния водач до размера на изплатеното обезщетение от 5 330.38 лева, както и 20 лева ликвидационни разходи по щета № ****-****-**-*-*****.

От ч. гр. д. № 312/2022 г. по описа на Районен съд - Кърджали се установява, че със Заповед №138/14.03.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, Г. Ф. Е. е осъден да заплати на ЗК „Л. И.“ АД сумата от 5 350.38 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № BG/**/************, със срок на валидност от 01.01.2017г. до 31.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.03.2022г. – датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 107.00 лева – внесена държавна такса за образуване на делото и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът възразил в срок по реда на чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед и в изпълнение на разпореждане от 30.03.2022 г. за изпълнение на процедурата по чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, заявителят е предявил настоящия установителен иск по реда на чл. 422, ал.1, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.

Видно от документите по преписката по щета № **************, ЗАД „А.“ изплатило на доверения сервиз, извършил ремонта на увредения лек автомобил сумата от 1 577, 34лв., и 3 738,04лв. за части, общо - 5 315,38 лв. Тази сума ЗАД „А.“, както и сумата в размер на 15лв., направени ликвидационни разноски, дружеството е претендирало за възстановяване от ЗК „Л. И.“ АД, при което е бил застраховано увреждащото МПС /л.26/.

От заключението на приетата по делото автотехническа експертиза на вещото лице е установено, че процесното ПТП е настъпило на 11.12.2017 г., около 18.55 часа в с. Т. водачът Г. Ф. Е. при управление на автобус марка „Т.“, модел „С. ХД“ с рег. № * **** **, собственост на „А. Т.“ ЕООД при маневра на заден ход ударил паркиран л.а.

„Ф.“, модел „М.“ с рег. № * **** **, собственост на Р. Р. М., в предна лява част, при което били увредени предна броня, преден ляв калник, конзола предна лява броня, преден ляв капак, предна лява врата, ляв фар на лекия автомобил. Щетите на лекия 3 автомобил били в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Според вещото лице общият размер на причинените щети на л. а. към датата на ПТП възлизали от 2 732,06 лв. до 3 157,39 лв.

Предвид така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване кумулативното наличие на следните предпоставки, а именно: 1) валидно възникнало застрахователно правоотношение, породено от договор за имуществена застраховка за съответното имущество с покритие към датата на настъпване на застрахователното събитие; 2) настъпване на застрахователното събитие, което да е покрит риск по застрахователния договор с ищцовото дружество в срока на действие на договора; 3) застрахователят да е изплатил на застрахованото лице застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди; 4) отговорност на ответника за причиняването на вредите, за които е изплатено застрахователното обезщетение.

Съгласно нормата на чл. 4 от Наредба № Iз- 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, при допуснато ПТП с материални щети се съставя протокол за ПТП, което предпоставя задължително посещение на произшествието от органите на „Пътна полиция“. Единствено в случай на съгласие за вина между двамата участници се съставя двустранен протокол, за което не е необходимо присъствието и участието на органите на „Пътна полиция“. В случая, както бе посочено по- горе, съгласие за вина за настъпилото произшествие не е била постигната поради напускане на ПТП- то от страна на ответника, поради което е било задължително посещението от органите на „Пътна полиция“.

По делото са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователят за вредите претърпени от увреждането, в резултат от процесното ПТП, като единствено спорен е размера на дължимото обезщетение.

Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.

В чл. 400, ал. 1 от КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна застрахователна стойност и това е стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Възстановителната стойност е дефинирана в разпоредбата на чл. 400, ал. 2 от КЗ, като стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Делинквентът, респ. застрахователят на неговата отговорност, следва да заплати обезщетение, което да постави увредения в положение отпреди реализирания деликт /настъпилото застрахователна събитие/. Поради това и ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие за запазване на правата по гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на производство на автомобила /5 години гаранционен срок/, този автомобил обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални. Следователно при тази хипотеза /каквато е и настоящата/, при настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено, ако бъдат изцяло заменени повредените авточасти с нови оригинални такива.