Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 359 от 30.03.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 725/2026
Вид
Решение № 359
Подписан
30.03.2026
В сила
18.05.2026
Състав
Десислава Пламенова Порязова

Цитирани разпоредби

  • чл.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.39, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.178е · Закон за движението по пътищата
  • чл.188 · Закон за движението по пътищата
  • чл.94, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.9 · Наказателен кодекс
  • чл.7, ал.2, т.1 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. Пловдив, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20265330200725 по описа за 2026 година Обжалвано е Наказателно постановление №966/01.12.2025г., издадено от Заместник - кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на основание чл.178е от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ на А. И. Й., ЕГН:********** е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 50 лева /с еврова равностойност 25,56 евро/ за нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседания се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество,същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

При направена проверка на 18.08.2025г. в гр. Пловдив, около 14, 05 часа, в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор ***, попадащ в улична регулация, между кварталите 15, 15А, 15Б и квартал 16 по регулационен план на Северна индустриална зона Пловдив било установено, че е паркиран товарен автомобил „Мерцедес“, с регистрационен № ***, собственост на 1

„ПИМК“ ООД с ЕИК *** върху тротоара, без мястото да е определено от администрацията на пътя.

Не се спори, а и от доказателствата се установява, че на 18.08.2025г. в поземлен имот с идентификатор №*** била извършена проверка от общинска полиция по получен сигнал, като проверката била осъществена със съдействието на служители на общината и кадастъра.Сигналът бил подаден от Общинска полиция .При пристигане на място били посрещнати от служители Община Пловдив и кадастъра.Посочили им поземления имот,като на място имало множество камиони върху тротоара.Имало бордюр ,но тротоара бил с асфалтова настилка ,камионите били без водачи .От Кадастъра им дали адреса на поземления имот.На място бил и товарен автомобил Мерцедес“, с регистрационен № ***, собственост на „ПИМК“.Поради ,което бил издаден фиш за нарушение по ЗДвП.И тъй като бил оспорен ,поради което и бил съставен АУАН ,а в последствие и НП. АУАН бил издаден при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя.

За посочените обстоятелства от важно значение са показанията на актосъставителя С., които съдът кредитира изцяло като добросъвестно дадени и съответни на останалите кредитирани от съда писмени доказателствени източници и тези приложени към АНП, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.

Спорът се изразява в това дали в действителност жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му от проверяващите органи нарушение.

За да постанови решението ,съдът взе предвид приобщените по надлежния ред писмени доказателства - извадка от общ устройствен план на гр. Пловдив , извадка от генералния план за устройство на движението ,схеми от генералния план,извадка от кадастъра .

Като изводът ,който се налага от приобщените и посочени доказателствени източници се установява, че процесният поземлен имот с идентификатор *** е предвиден за озеленени площи. Същият е публична общинска собственост, като съгласно предвижданията на ПУП начинът на трайно ползване на имота /НТП/ е за движение и транспорт. Наред с това, в съответствие с посочения начин на трайно ползване в действащия регулационен план на Северна индустриална зона, одобрен със Заповед №5703-02/1973г., в ПИ №*** се предвижда изграждане на улица.

Не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя, като в случая не е налице противоречие между начина на трайно ползване на процесния имот и общия устройствен план. Общият устройствен план обхваща големи площи от територията на страната и обстоятелството, че част от тази територия е предвидена за озеленени площи, не изключва възможността сред тези зелени площи да се изгради път, който да осигурява достъп до тях.

Такъв е и случаят с процесния имот, който е част от по-голям земен масив, който общо е отреден за зелени площи и озеленяване, но конкретно 2 имот *** по предвиждания е отреден за изграждане на улица, по която да се осъществява достъп до тези площи.

Безспорно установено е , а и по-горе се цитира, че чисто фактически предвижданията на регулационния план са изпълнени, доколкото физически е изградена улица с двупосочно движение, в дясната част на улицата е поставен пътен знак В27 „забранени са престоят и паркирането“ и в лявата част на улицата е изградено съоръжение, което по физическите си характеристики наподобява тротоар.

Независимо от гореизложеното и при преценка на цитираните доказателствени източници същите сочат, че за ПИ *** няма издадено разрешение за строеж, респективно няма открита строителна площадка или свидетелство за въвеждане в експлоатация на строителния обект. Отделно от това съобразно генералния план за организация на движението на община Пловдив за този поземлен имот няма разработена улична мрежа. По предвиждания посоченият участък следва да е продължение на бул. „Марица север“, но в генералния план липсва нанесена улица в посочения поземлен имот. Също така , в генералния план за организация на движението на община Пловдив за този поземлен имот липсват нанесени пътни съоръжения тротоари, банкети, липсват предвидени и приложени елементи от проектно знаково пространство - пътни знаци и пътна маркировка, както и липсват приложени правила за предимство и посочност на движението; правила за режими на престой и паркиране; правила за скоростни режими; забрани за движение; правила за пешеходно движение.

Съдът кредитира както извадките от действащи планове, представени от жалбоподателя, доколкото съответстват на публично достъпната информация, качена на сайта на община Пловдив, както следва: общ устройствен план на гр. Пловдив и генерален план за организация на движението на Община Пловдив.

В резултат на това се налага извод, че е налице разминаване между фактическото положение и юридическите правила, важащи за процесния поземлен имот.

От общия принцип за законоустановеност на нарушенията и наказанията (чл.9 от НК и чл.2 от ЗАНН) следва, че меродавни за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя са реално съществуващите юридически правила за движение в поземления имот, като отговорността му не може да бъде ангажирана за несъобразяване с фактическо положение, което не отговаря на действителната юридическа рамка.

Във връзка с вмененото административно обвинение за нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП, поради твърдяното паркиране върху съоръжението, което чисто физически наподобявало на тротоар, следва да се съобразят дадените в §.1 от ДР на ЗДвП легални дефиниции: т.5. „Пътен банкет“ е надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение. Банкетът може да бъде укрепен или неукрепен; т.6. „Тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и 3 предназначена само за движение на пешеходци. Според дадената легална дефиниция водещата характеристика, за да бъде определена дадена част от пътя за тротоар, не са физическите конструктивни особености, доколкото е допустимо в условията на алтернативност тази част от пътя да бъде изградена, оградена или очертана, а предназначението на тази част от пътя само за движение на пешеходци.

Съобразявайки се цитираните легални дефиниции и при положение че, както вече се посочи, от юридическа гледна точка улица в процесния имот, която да е отразена в генералния план за организация на движението на гр.Пловдив изобщо не съществува, като в плана липсва отразяване и на наличен тротоар и в генералния план за организация на движението на гр.

Пловдив за процесния имот изобщо не са уредени правила за движение на пешеходци или правила за предимство, следва да се приеме, че процесното съоръжение, макар по чисто физическите си характеристики да прилича на тротоар (издигната повърхност, бордюр и настилка), то не представлява тротоар по смисъла на дадената легална дефиниция, защото не е установено да отговаря на критерия да е част от път, която да е предназначена „само за движение на пешеходци“.Тъй като в генералния план за организация на движението на гр.Пловдив посоченото съоръжение (макар и физически съществуващо) юридически не фигурира и за него няма каквито и да било правила, то не може да се приеме, че има каквото и да било специално предназначение - било то за движение само на пешеходци или за спиране, за паркиране, за движение на МПС, или каквото и да било друго предназначение.

След като процесното съоръжение, състоящо се от издигнат бордюр и настилка от асфалт, не представлява тротоар по смисъла на дадената легална дефиниция, то и извършеното деяние се явява несъставомерно като нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП. Посоченото е основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Налице е и претендираното от страна на жалбоподателя чрез пълномощника му адв.П. още едно основание за отмяна, свързано с издаване на АУАН в отсъствие на нарушителя при липса на законовите предпоставки за това. Действително в чл.40, ал.2 от ЗАНН е предвидено правомощие за актосъставителя да състави АУАН в отсъствие на нарушителя. Съгласно трайната съдебна практика, обаче тази норма може да бъде приложена при една от две алтернативно предвидени хипотези: нарушителят да е редовно призован и да не се яви за съставяне на акта или нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му от контролните органи. Т.е. за да намери приложение разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН деецът следва да е редовно призован и да не се яви конкретно за съставяне на АУАН, а не призоваването да е за други процесуални действия или действия по разследване. Това е така, доколкото нарушителят следва да има възможност да направи информиран избор дали да се яви лично за предявяване на административното обвинение, което няма как да се случи, ако за него не съществува несъмненост, че е 4 призован именно за съставяне на АУАН, а не за други действия.

В конкретния случай от текста на поканата се установява, че жалбоподателят е уведомен, че предвид подаденото от него възражение срещу глобата с фиш е необходимо да се стартира процедура по чл.39, ал.3 от ЗАНН.

Изрично е поканен да се яви на 01.10.2025г. в 10.00 часа в сградата на сектор „Общинска полиция - Пловдив“ за стартиране на тази процедура, като е посочено, че във връзка с горното е необходимо да представи попълнена приложената декларация съгласно чл.188 от ЗДвП, чрез която да се удостовери кой е извършил цитираното в оспорения фиш нарушение.

От този текст на поканата е видно, че към момента на изпращането й за наказващия орган все още не е била известна личността на нарушителя, като именно с цел нейното установяване жалбоподателят е поканен да се яви на 01.10.2025г.

В този смисъл към момента на изпращане на поканата евентуалното съставяне на АУАН именно на жалбоподателя се явява бъдещо несигурно събитие, доколкото ако същият представи декларация по чл.188 от ЗДвП, АУАН следва да бъде съставен именно на това посочено лице.

Същевременно съгласно трайната съдебна практика покана, с която деецът се кани да представи документи от значение за проверката, като се предупреждава, че при непредставяне на документите ще му бъде съставен АУАН в негово отсъствие, е нередовна по смисъла на чл.40, ал.2 от ЗАНН.

Това е така, тъй като от една страна същата е условна, а не изрична, предвид поставеното условие, че АУАН ще се състави при бъдещо непредставяне на изискваните документи, а от друга страна, защото основанието за ангажиране отговорността на поканения все още не е възникнало към момента на отправяне на поканата, тоест той бива канен за съставяне на АУАН за „бъдещо нарушение“.