Определение № 343 от 03.05.2022, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 343 гр. Шумен, 28.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Ив. Георгиева

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Румяна В. Райкова като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно частно гражданско дело № 20223600500139 по описа за 2022 година Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с рег. № 1509/03.02.2022г. депозирана от Р. ИВ. В., АЛ. В. В., Т.В. В. и В. В. В. действащи чрез пълномощника адв. С. С. от ШАК против определение № 207/24.01.2022г., постановено по гр. д. № 20213630102986 по описа на РС – Шумен, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателите по чл. 420, ал. 5 във вр. с ал. 2 от ГПК за спиране на ИД № 20218760400134 по описа на ЧСИ Д. З. с рег.

№ 876 с район на действие ОС – Шумен. В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Сочи се, че за да откаже спиране първоинстанционния съд е приел, че не било представено надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД, а от друга страна, че длъжниците не били представили убедителни писменни доказателства, от които можело да се направи извод, че същите не дължат изпълнение по посочената заповед за изпълнение. Твърдят, че не може да се приеме, че липсата на надлежно обезпечение по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД е единственото условие за спиране на изпълнението, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 2 от ГПК, ако е изпълнена поне една от трите предпоставки, чрез представяне на писмени доказателства, съдът може да спре изпълнението. Излагат, че длъжникът може да обоснове недължимостта на вземането с всякакви правоизключващи, правопрекратяващи и правопогасяващи факти, като единствено е длъжен да ги подкрепи с писменни доказателства. На първо място се позовават на изтекла погасителна давност на вземането, тъй като от издаването на заповедтта за изпълнение на 26.01.2011г. до образуването на изпълнителното дело на 05.03.2021г. били изтекли повече от 10г. и правото на принудително събиране на вземането 1 било погасено по давност.

На второ място излагат, че Заповед № 171/26.01.2011г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 26.01.2011г. е издадена срещу длъжниците В.А. В. и Р. ИВ. В. за сумите както следва: 83 190.25 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2011 г. до окончателното й плащане, 29 560.95лева – договорна лихва, 899.92 лева – такси, 2 273.02 лева – държавна такса и 1 892.30 лева – адвокатски хонорар.

По молба на заявителя „Юробанк България“ АД на 05.03.2021г. било образувано ИД № 20218760400134 по описа на ЧСИ Д. З. за задължение срещу Р. ИВ. В. и наследниците на В.А. В. за сумите: 22 548.80 лева главница, 23 522.64 лева – законна лихва за периода 24.01.2011г. – 21.04.2021г., 14 557.17 лева – договорна лихва и разноски по изпълнението. С определение от 28.10.2021г. по ч.гр.д. № 1147/2021г. на РС – Шумен, е обезсилена заповедтта и изпълнителния лист, в частта за вземанията за които не са предявени установителни искове, а именно за сумата от 64.141.45 – главница, 15 811.52 лева – договорна лихва от 27.12.2007г. до 21.01.2011г. и за сумата от 899.92 лева – такси, като за останалата част от 19 048.80лева – главница и за 13 749.49 – договорна лихва било образувано исковото производство по чл. 422 от ГПК по гр.д. № 2986/2021г. пред РС – Шумен. Въз основа на получените по изпълнителното дело покани за доброволно изпълнение жалбоподателите на 27.10.2021г. са превели по сметка на ЧСИ цялата сума в размер на 69 000лева – представляваща предявената срещу длъжниците сума по изпълнителното дело и разноските по изпълнението, като представят като доказателство, копие от вносната бележка, че са платили сумата по издаденият изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело и считат че са налице достатъчно писменни доказателства за недължимост на вземането. Излагат, че спирането на изпълнението, с каквото искане са сезирали първоинстанционния съд не застрашава по никакъв начин интереса на кредитора, тъй като не засяга обезпеченията на спорното вземане и след евентуално успешно проведен иск по чл. 422 от ГПК, кредиторът ще може да продължи принудителното изпълнение. Не така стои обаче въпроса с правата на длъжниците, тъй като ако не бъде спряно изпълнението, имуществото им ще стане обект на необратимо принудително изпълнение на едно недължимо вземане. С оглед изложеното, молят съда да отмени обжалваното определение и да постанови 2 спиране на ИД № 20218760400134 по описа на ЧСИ Д. З., както и да им бъдат присъдени направените разноски за настоящото производство.

В срока за отговор на частната жалба е постъпил такъв от заявителя „Юробанк България“ АД с който моли жалбата да бъде оставена без уважение. За неоснователно намира възражението, че вземането е погасено по давност, тъй като след издаването на заповедтта и изпълнителния лист, преди образуване на изпълнителното производство между взискателя и длъжниците били сключвани извънсъдебни споразумения за доброволно изплащане на задълженията, въз основа на които длъжниците са плащали ежемесечни вноски от по 700.00 лева. Сочи, че до преустановяване на плащанията през м. май 2021г. направените доброволни плащания са в размер на 96 566 лева и задължението е намаляло до претендираните с исковата молба суми. Позовава се на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, според която давността се прекъсва с признаване на вземането, като в случая с подписването на споразуменията длъжниците са признавали задълженията, като едновременно с това са и изпълнявали задълженията за заплащане на месечните вноски съгласно клаузите в самите споразумения и не можело да се приеме, че взискателя е бездействал в период от 10 години. По отношение на представената вносна бележка за доброволно плащане в размер на 64 333.13 лева, въз основа на която се претендира спирането на изпълнението излага, че след получаване на сумата и осчетоводяването й, се е установило, че длъжниците дължат на заявителя по издадената заповед и изпълнителен лист сумата в размер на още 19 373.44лева - неизплатена законна лихва върху главницата, както и сумата в размер на 96.00 лева – разноски по изпълнителното дело. В изпратените до длъжниците покани за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело, въз основа на които те са платили, била допусната техническа грешка в посочения размер на законната лихва за периода от 24.01.2011г. – 24.04.2021г. и предвид обстоятелството, че е налице непогасен остатък, на длъжниците били изпратени нови покани за доброволно изпълнение. Именно предвид доброволните плащания от длъжниците, към момента вземането било в по- малък размер от посочения в заповедтта, поради което и взискателя е предявил иск само са непогасения остатък от вземанията си.

Съдът след като се запозна с частната жалба и отговора, както и с материалите по приложените дела, вкл. и приложеното копие на изпълнителното дело, приема за установено следното:

3

Частната жалба е подадена в срок от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Производството по ч.т.д. № 295/2011г. по описа на РС – Шумен е било образувано въз основа на заявление от „Юробанк България“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист солидарно срещу длъжниците В.А. В. и Р. ИВ. В. за сумите както следва: 83 190.25 лева – главница, ведно със законната лихва считано от 24.01.2011 г. до окончателното й плащане, 29 560.95лева – договорна лихва, 899.92 лева – такси, 2 273.02 лева – държавна такса и 1 892.30 лева – адвокатски хонорар.

Заявлението е уважено изцяло и на заявителя е издадена заповед за изпълнение № 171/26.01.2011г. и изпълнителен лист от 26.01.2011г..

Заявителя и длъжниците са сключили споразумение по силата на което последните са се задължили ежемесечно да превеждат на заявителя сума в размер на 700.00лева. На 05.03.2021г. заявителя е подал до ЧСИ Д. З. молба за образуване на изпълнително производство срещу длъжниците В.А. В. и Р.

ИВ. В. въз основа на така издадените заповед и изпълнителен лист, като е уточнил, че предвид доброволни плащания от длъжниците, към 24.02.2021г. актуалния размер на задължението е както следва: 22 548.80 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея от 24.01.2011г. до окончателното изплащане и договорна лихва в размер на 14 557.17 лева. След образуване на делото ЧСИ е констатирал, че длъжникът В.А. В. е починал на 22.03.2019 г., с оглед на което е конституирал в това качество правоприемниците му по закон, а именно съпругата му Р. ИВ. В. и децата му Т. В. В., В. В. В. и АЛ. В.

В.. На длъжниците са връчени ПДИ, в които е посочено, че задължението на всеки от тях възлиза на 1/4 от сумата 67 323.38 лева, от които 22 548.80 лева – главница, 23 522.64 лева – законната лихва върху главницата, считано от 24.01.2011 г. до 21.04.2021 г., 14 557.17 лева –неолихвяеми вземания, 1 676.14 лева – адвокатски хонорар и 5 018.63 лева – такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 21.04.2021 г.. Четиримата длъжници са депозирали възражения по чл.414 от ГПК и частни жалби срещу разпореждането за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение № 171/26.01.2011 г. по ЧТД № 295/2011 г. по описа на ШРС, на основание чл.419 от ГПК. С определение № 252/28.07.2021 г. по ВГД № 272/2021 г. по описа на ШОС жалбите на длъжниците по чл.419 от ГПК са оставени без уважение. С молба вх. № 31823/27.10.2021 г. длъжникът 4

Теодора Вескова В. е представила пред ЧСИ Д. З. преводно нареждане за сумата от 69 000.00 лева, платена по сметка на ЧСИ Даниела З., с основание пълно погасяване на задължението по ИД № 20218760400134 и е поискала прекратяване на производството на основание чл.433, ал.2 от ГПК, както и вдигане на наложените възбрани и спиране на насрочената публична продан, във връзка с която молба ЧСИ е предоставил тридневен срок за становище на взискателя. По ел. поща по изпълнителното дело е постъпила молба вх. № 31946/27.10.2021 г. от представител на взискателя, в която е посочил, че е допусната грешка в размера на законната лихва и е уточнил, че актуалния размер на задълженията на длъжниците е, както следва: 22 548.80 лева – главница, 14 557.17 лева – договорна лихва и 47 294.48 лева – законна лихва върху главницата, считано от 24.01.2011 г. до 24.02.2021 г. и 1 676.14 лева – адвокатски хонорар, като е приложил и справка за извършени плащания от длъжниците и е поискал от ЧСИ н а длъжниците да бъдат изпратени нови ПДИ за дължимата законна лихва и адвокатския хонорар, като е изразил и становище, че няма основания за уважаване искането на длъжниците за прекратяване на производството, тъй като са налице непогасени задължения за законна лихва върху главницата. На длъжниците са изпратени нови покани за доброволно изпълнение, в които е посочено, че размерът на задължението им възлиза на по 1/4 от 21 128.33 лева, от които 19 373.44 лева – неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.) и 754.89 – такси по Тарифата към ЗЧСИ дължими към 15.11.2021г.

С определение № 1548/28.10.2021 г. по новообразуваното ч.гр.д. № 1174/2021 г. по описа на РС – Шумен, предвид унищожаването на ч.т.д.№ 295/2011г. на РСШ, поради изтекъл срок на съхранение, са обезсилени заповед за незабавно изпълнение № 171/26.01.2011 г. и изпълнителен лист от 26.01.2011 г. по ч.гр.д. № 295/2011 г. по описа на РС – Шумен, в частта им за сумите: 64 141.45 лева – главница, 15 811.52 лева – договорна лихва от 27.12.2007 г. до 21.01.2011 г. и 899.92 лева – такси от 25.11.2010 г. до 21.01.2021 г., тъй като за тези суми заявителя не е предявил установителен иск. Заявителят е предявил установителен иск по чл. 422 от ГПК само за сумите както следва: 19 048.8. лева – главница, 13 749.43 лева – договорна лихва и за законна лихва върху главницата, считано от 24.01.2011г. по който е образувано първоинстанционното гр. д. № 2986/2021г. по описа на РС – Шумен и по което на осн. чл. 420, ал. 5 от ГПК, съдът е оставил без уважение 5 искането на жалбоподателите за спиране на изпълнението по ИД № 20218760400134 по описа на ЧСИ Д. З.. За да остави искането за спиране без уважение, съдът е приел, че не е представено обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД и, че не са представени достатъчно убедителни писменни доказателства, от които да може да се направи извод, че не се дължи изпълнение по посочената заповед за изпълнение.