Определение № 824 от 14.11.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 824 гр. Пазарджик, 14.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255200500793 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№16887/19.06.2025г. на И. К. И. против Разпореждане №4426/15.05.2025г., постановено по гр.д.№2821/2021г. по описа на РС- Пазарджик, с което е върната въззивна частна жалба на частния жалбоподател против Разпореждане №3774/16.05.2023г. за издаване на изпълнителен лист.

Твърди се в същата от жалбоподателят, че няма ангажимент да доказва на съда, как се прилагат законите, като искането е за отмяна на обжалваното разпореждане.

След оставяне на жалбата без движение с Разпореждане рег.

№5995/03.07.2025г. на първоинстанционния съд, да се изложи, в какво се състои порочността на обжалвания акт в срок е постъпило молба с вх.

№20870/24.07.2025г. В нея са изложени съображения в насока, че порочността на районния съд се състои в това, че идеята на процесуалния закон е да осигури надеждна информираност у всеки, който участва в процеса.

Сочи се, че напълно порочно е да се прилага фингирано връчване.

Счита се, че издаването на изпълнителен лист преди влизане в сила на решението е грубо погазване на правата му. Налице е „претупване на процедурата“.

1

Визира, че не е получил от сина му отрязък от призовка,съдържащи данни за съответното производство.

Твърди се, че законът е разпоредил алгоритъм, при който първо се търси титулярът на призовката или съобщението. Следва щателно проучване, поне в рамките на 10-15дни, които в кориците не делото липсват, т.е. веднага е проявено като ефект относителното или фингирано връчване. Цитира се съдебна практика на ВКС на РБ.

В указания срок от другата страна на процеса- Л. И. К., чрез процесуалния му представител адв.Н. Я. е постъпил писмен отговор. В него се визира, че подадената жалба е процесуално недопустима, но ако се прецени, че тя е допустима, то тя е изцяло неоснователна.

Визира се, че от депозираната частна жалба не става ясно, какъв е порока и/или правилността и незаконосъобразността на обжалваното разпореждане. Не са посочени никакви аргументи и доводи, като изобщо не става ясно същността на обжалването.

Сочи се, че липсват изложени съображения във връзка с евентуално направените искания касаещи отмяна на процесното разпореждане, както от фактическа, така и от юридическа страна.

Твърди се, че в обстоятелствената част на молбата, чрез която са били „отстранени“ допуснатите нередовности на депозираната частна жалба се отправят упреци към съда, както и се прави опит да се цитира съдебна практика, която излиза извън предмета на обжалване.

Искането е да се отхвърли депозираната жалба, като процесуално недопустима, а ако се приеме, че тя е допустима, да се остави без уважение или да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Окръжният съд, вземайки предвид изложените доводи в частната жалба и като извърши проверка за законосъобразност на обжалваното определение намери за установено от фактическа страна следното:

Видно от Решение №1120/17.10.2022г., постановено по гр.д.№8221/2021г. по описа на РС- Пазарджик е отхвърлен предявения от И. К. И. срещу Л. И. К., иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК за признаване за установено със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на И. К. И. срещу 2 длъжника Л. И. К., възникнало на основание неизпълнение на Договор за защита и съдействие №778820 от 19.03.2018г. в размер на 18000лв., представляващо неизплатено възнаграждение по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда- 22.03.2021г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед №931 от 21.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№1031/2021г. по описа на РС- Пазарджик, като неоснователен и недоказан.

Обезсилена е Заповед №931/21.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№1031/2021г. по описа на РС- Пазарджик.

Осъден е И. К. И., да заплати на Л. И. К., сторените съдебно- деловодни разноски по производството в размера на 2450лв., на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

От Решение №168/05.05.2023г., постановено по в.гр.д.№96/2023г. по описа на ОС- Пазарджик е потвърдено Решение №1120/17.10.2022г., постановено по гр.д.№2821/2021г. по описа на РС- Пазарджик.

Осъден е И. К. И., да заплати на Л. И. К., сумата от 500лв., представляващи сторените от страната разноски във въззивното производство.

Посочено е, че на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК- решения по въззивни дела с цена на иска до 20000лв.- за търговски дела, решението не подлежи на обжалване.

От Молба с вх.№11641/16.05.2023г. подадена от адв.Н. Т. Я., в качеството й на пълномощник на Л. И. К. е поискано от районния съд, да бъде издаден изпълнителен лист по гр.д.№2821/2021г. по описа на РС- Пазарджик за присъдени сторени по делото разноски на Л. К. в общ размер на 2950лв., представляващи депозит за вещо лице и възнаграждение за адвокат. Визирано е в молбата, че за заповедното производство по ч.гр.д.№1031/2021г. по описа на РС- Пазарджик е представен договор за правна защита и съдействие №002358/22.06.2021г. в размер на 1100лв.; по исковото производство по гр.д.

№2821/2021г. в размер на 1100лв. и депозит за вещо лице в размер на 250лв.; за в.гр.д.№96/2023г. по описа на ОС- Пазарджик- адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.

Видно от Разпореждане №3774 от 16.05.2023г., постановено по гр.д.

3

№2821/2021г. по описа на РС- Пазарджик се установява, че е разпоредено да се издаде изпълнителен лист на молителя К. за присъдените разноски в първата и втората инстанция.

Постъпила е касационна жалба с вх.№5343/07.06.2023г. от страна на И.

К. И. против Решение №168/05.05.2023г., постановено по в.гр.д.№96/2023г. по описа на ОС- Пазарджик, последицата от която е постановено Определение №4665/16.10.2024г. постановено по гр.д.№5261/2023г. по описа на ВКС, ІІІг.о. и съгласно което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №168 от 05.05.2023г. на Окръжен съд- Пазарджик, постановено по в.гр.д.

№96/2023г.

Видно от Частна жалба с вх.№9177/19.10.2023г. подадена от И. К. И. се установява, че тя е срещу Разпореждане от 17.05.2023г. за издаване на изпълнителен лист, като е поискано същото да бъде отменено. Мотивирано е това искане с обстоятелството, че решението не е влязло в законна сила, тъй като е обжалвано с касационна жалба и не е окончателно. Посочено е, че поради технически пропуск е върнато делото на първоинстанционния съд, като влязло в законна сила.

От Разпореждане №7848/27.10.2023г. се установява, че е оставена без движение частна жалба с вх.№25235/26.10.2025г., подадена от И. К. И..

Указано е на жалбоподателят, че в едноседмичен срок от съобщението, да представи по делото доказателства- разписка към поканата за доброволно изпълнение, от която да е видно кога е връчена. Предупреден е жалбоподателят, че при неизпълнение на тези указания, частната жалба ще бъде върната. В обстоятелствената част на това разпореждане е визирано, че частната жалба е подадена от И. К. И. против Разпореждане

№3774/16.05.2023г., което е индиция за техническа грешка в диспозитива на този акт относно номера и датата на подадената жалба. В тази връзка следва да се посочи, че на практика подадената частна жалба срещу разпореждане от 17.05.2023г. /в случая то е от 16.05.2023г./ е с вх.№9177/19.10.2023г., като тя се намира в кориците на делото пред РС на л.162. Тъй като е ясна волята на жалбоподателя, че същия обжалва изрично разпореждането за издаване на изпълнителен лист, то настоящата инстанция не намира с оглед процесуална икономия да връща делото за поправка на очевидна фактическа грешка. В случая посочения от районния съд номер на жалбата, а именно 4

25235/26.10.2023г. на практика е номера на писмото с което ОС- Пазарджик връща преписка вх.№9177/19.10.2023г. по частна жалба на И. К. И. против разпореждане по гр.д.№2821/2021г. по описа на РС- Пазарджик.

Видно от Съобщение изпратено до И. К. И. във връзка с постановеното по- горе разпореждане от 27.10.2023г. се установява, че същото е получено лично на 09.11.2023г. от И. И..

Видно от Молба с вх.№27200/20.11.2023г. подадена от И. К. И. във връзка с разпореждането за оставяне без уважение е заявено искане за възстановяване на пропуснатия от него срок, поради наличие на уважителни причини за това- не му е предадена призовката за доброволно изпълнение от сина му Й. И., което прави невъзможно спазването на срока по чл.46 от ГПК.

От приложената към молбата, Разписка от 25.09.2023г. се установява, че Покана за доброволно изпълнение с изх.№41646/02.08.2023г. е връчена на 25.09.2023г. на сина на жалбоподателя- Й. И. И.. Приложена е също така и Декларация от последния, в която същия декларира, че не е предал веднага призовката за доброволно изпълнение.

Проведено е от районния съд производство по възстановяване на срока, което е приключило с протоколно определение от 31.05.2024г., с което е оставена без уважение подадената от молителя молба с вх.

№27200/20.11.2023г. с правно основание чл.64, ал.2 от ГПК, с която се иска от съда да бъде възстановен срока за подаване на частна жалба против разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 17.05.2023г., издадено по гр.д.№2821/ по описа на РС- Пазарджик.

Отказано е възстановяване на срока за въззивно обжалване на посоченото разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 17.05.2023г.

Видно от Определение №788/20.12.2024г., постановено по гр.д.

№793/2024г. по описа на ОС- Пазарджик е оставена без уважение частната жалба на И. К. И. срещу протоколно определение №1158/31.05.2024г., постановено по гр.д.№2821/2021г. по описа на РС- Пазарджик, с което е оставено без уважение искането му за възстановяване на срока за подаване на частна жалба против разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 17.05.2023г. издадено по същото дело.

От Определение №2208/30.04.2025, постановено по ч.гр.д.№1200/2025г.

5 по описа на ВКС, ІІІг.о. не е допуснато касационно обжалване на Определение №788 от 20.12.2024г. постановено по в.ч.гр.д.№793/2024г. по описа на ОСПазарджик.

При тези данни, от правна страна, съдът приема за установено следното:

Подадената частна жалба се явява процесуално допустима. В този аспект не може да се сподели възражението за недопустимост, тъй като то е изложено бланкетно, без каквато и да е конкретика, като в случая не са и налице предпоставки за това.

По съществото си жалбата е неоснователна.

За да върне процесната въззивна жалба, първоинстанционния съд е приел, че същата е просрочена. В тази насока е констатирал, че е постъпила частна жалба вх.№25235/26.10.2023г. /както е посочено по- горе, жалбата е с вх.№9177/19.10.2023г./, подадена от И. К. И. против разпореждане №3774/16.05.2023г. за издаване на изпълнителен лист.

С разпореждане на съда от №27.10.2023г. частната жалба е оставена без движение с дадени указания на жалбоподателя, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи по делото доказателства- разписка към поканата за доброволно изпълнение, от която да е видно кога му е връчена.

С молба от 20.11.2023г. е направено искане за възстановяване на пропуснат срок по причина, че не му е предадена своевременно, получената от сина му поканата за доброволно изпълнение.

С определение съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателя И. и е отказал да възстанови срока за обжалване на издаденото по делото разпореждането за издаване на изпълнителен лист от 16.05.2023г., срещу което в срок е постъпила частна жалба.

Разпечатката съдържа 60 от 159 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5a2173f1-a426-4c72-a546-7dcece60d084