Решение № 267 от 03.08.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Стара Загора, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Т.

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско дело № 20265501000218 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ЗАД „Д.Б.Ж.З." АД срещу решение № 167/24.02.2026 г., постановено по гр.д. № 2519/2025 г. по описа на РС - Стара Загора в частта, с което предявеният от застрахователя срещу К. Г. Т. иск е уважен над сумата 1022,59 евро /2 000 лв./ до присъдените 2045,17 евро /4000 лв./, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.01.2024 г. до окончателното изплащане.

Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно, като излага съображения и оплаквания в жалбата. Направено е искане да се отмени решението в обжалваната част и да постановите друго, с което да се отхвърли предявения иск в описаната по-горе част, ведно с произтичащите от това последици. В условията на евентуалност е направено искане въззивният съд да редуцира размера на присъденото обезщетение, доколкото определената сума е несъразмерно завишена и не намира опора в обективно установените по делото факти и доказателства. Претендират се разноски.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, в която е взето становище, че жалбата е неоснователна, а решението е законосъобразно и правилно, изложени са подробни аргументи в тази връзка, направено е искане да е отхвърли жалбата и да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендират се разноски.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като 1 обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

432 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищцата К. Г. Т. моли съда да осъди ЗАД „Д.Б.Ж.З." АД да и заплати допълнително сумата от 5000 лв., към доброволно изплатената сума от 2000 лв. преди завеждане на делото, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, настъпили вследствие на процесното ПТП от 16.11.2023г., ведно със законната лихва от 22.01.2024г, датата на уведомлението на застрахователя.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗАД „Д.Б.Ж.З." АД, който оспорва изцяло предявения иск за неимуществени вреди по основание и по размер.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за безспорно наличието на предпоставките за ангажиране пряката отговорност на ЗАД „Д.Б.Ж.З." АД за настъпили неимуществени вреди за К. Г.

Т. вследствие на ПТП на 16.11.2023 г. Прието е, че с доброволното заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП - в размер на 2000 лв. преди предявяването на иска, застрахователят е признал настъпването на всички правнорелевантни факти, от които възниква претенцията.

По делото не е спорно, че за л.а. „А.“, с ДК № СТ **** АХ, е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” към ответното ЗАД „Д.Б.Ж.З." АД.

Не е спорно, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, К. Г. Т. предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД „Д.Б.Ж.З." АД на 22.01.2024 г. В ответното дружество е образувана щета № 0801000607/2024г., по която ответникът определил и изплатил застрахователно обезщетение в размер на 2000 лв.

Спорният въпрос по делото е относно размера на справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищцата при процесното ПТП на 16.11.2023 г.

При определяне на сумата, която да се заплати на ищцата към доброволно изплатеното обезщетение от 2000 лв. преди завеждане на делото, първоинстанционният съд е взел предвид изслушаните свидетелски показания и заключението на съдебномедицинската и съдебно-психиатричната експертизи.

В настоящия случай от показанията на разпитаните свидетели и приетите заключения на съдебномедицинската и съдебнопсихиатричната експертизи, които въззивният съд възприема изцяло, като непосредствени, непредубедени и непротиворечиви, се установява, че вследствие на процесното ПТП К. Г. Т. е получила: контузия на дясната тазобедрена става и 2 контузия /леко изразен травматичен оток/ на дясна колянна става, които травматични увреждания поотделно и в съвкупност са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Срокът за възстановяване е бил в рамките на около 2-3 седмици. В началото на възстановителния период - до края на първата седмица, пострадалата е търпяла умерени по интензитет болки и страдания, които след този период са намалявали своя интензитет и към края на възстановителния период би следвало да са напълно отшумели. Към момента ищцата е напълно възстановена от получените травми и не са налице остатъчни явления.

Вследствие на процесното ПТП, К. Г. Т., е отключила разстройство в адаптацията, с продължителност около 3 месеца. В продължение на два–три месеца, се е страхувала да излиза сама. През този период се е чувствала емоционално лабилна. Престанала е да се занимава с обичайните си дейности, сънят й се нарушил. Наложило се е медикаментозно лечение за срок от 1 месец, за да предотврати обостряне на психичното заболяване. Към момента психичното състояние на ищцата е напълно възстановено след претърпяното ПТП. По-продължителния от очаквания период на възстановяване се дължи на по-ниските й адаптивни възможности, поради съпътстващото психично заболяване. Към момента ищцата е възстановена до състоянието, в което се е намирала преди процесното ПТП.

С оглед изложеното, при определяне на обезщетението следва да се вземе предвид, тежестта на травмите и възраст на ищцата към момента на ПТП – 67 години, неудобства и ограничения от личен и битов характер, както и факта, че към момента е изцяло възстановена, поради което въззивният съд приема, че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е в размера, определен от първоинстанционния съд, а именно сумата 6 000 лв.

След приспадане на доброволно изплатената от застрахователя сума от 2000 лв., първоинстанционният съд е уважил предявения иск за сумата 4000 лв. – доплащане към изплатеното обезщетение от ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от уведомяването на застрахователя – 22.01.2024 г. до окончателното и изплащане, както е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 5 000 лв., като неоснователен.

По иска за законна лихва.

Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал.

2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от поранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, 3 определен от размера на застрахователната сума.

В настоящия случай, ищецът претендира законна лихва от 22.01.2024 г.

По делото са представени доказателства, че ищецът е предявил застрахователна претенция пред ЗАД „Д.Б.Ж.З." АД, получена от застрахователя на дата 22.01.2024 г. Следователно съдът като съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да приеме, че 22.01.2024 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за настъпване на застрахователното събитие и от този момент следва да се начислява лихва за забава до окончателното плащане.

По изложените мотиви първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В полза на пълномощника на ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение, при условията на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. – в размер на 220 евро. за процесуално представителство на ищцата по делото.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 167/24.02.2026 г., постановено по гр.д. № 2519/2025 г. по описа на РС - Стара Загора в обжалваната част.

ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., *****, да заплати на адв. Т. П., ЕГН **********, от Софийска адвокатска колегия, с адрес на кантората гр. С., ул. *****, на основание чл. 38 от ЗАдв, адвокатско възнаграждение в размер на 220 евро за процесуално представителство на К. Г. Т..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4