Решение № 1060 от 21.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1060 гр. Варна, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20243100501163 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ж. И. Ж. срещу Решение № 1291/15.04.2024 г., постановено по гр.д. № 4802/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, ХХXIX състав, с която е отхвърлен иска й против „Енерго-про продажби” АД, гр.Варна с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че Ж. не дължи сумата в размер 2965 лева, представляваща стойността на начислена за периода 19.09.2017 г. - 18.04.2018 г. ел. енергия, за обект на потребление с клиентски № 1100118721, абонатен № 0102801125, с адрес: гр. Варна, ул. „П. К. Я.", бл. ** и представляваща част от стойността на фактура № 0332887429/13.02.2023 г. в размер на 5084.32 лв. за начислени 26960 кВтч ел. енергия за периода от 19.09.2017 г. до 18.9.2018 г., поради погасяване вземането по давност, като неоснователен.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Твърди се, че е нарушено правото на защита на въззивницата. Излага се, че първоинстанционния съд нарушава разпоредбите на чл. 8, чл. 9 и чл. 10 от 1

ГПК. Счита, че търговското дружество в нарушение на данъчния закон преиздава един счетоводен документ, който не е произвежда задължение за Ж. и същата е в правото си да възрази за изтекла погасителна давност за това задължение. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се уважи изцяло претенцията по чл. 124, ал.

1 от ГПК. Претендират се разноски. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Въззиваемият „Енерго-про продажби” АД, гр.Варна в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с който оспорва въззивната жалба и отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск на Ж. И. Ж. против „Енерго-про продажби” АД, гр.Варна с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че Ж. не дължи сумата в размер 2965 лева, представляваща стойността на начислена за периода 19.09.2017 г. - 18.04.2018 г. ел. енергия, за обект на потребление с клиентски № 1100118721, абонатен № 0102801125, с адрес: гр. Варна, ул. „П. К. Я.", бл. ** и представляваща част от петенция в общ размер на 5084.32 лв. - стойността на фактура № 0284396327/23.08.2019 г., въз основа на която е издадено кредитно известие № 0332887429/13.02.2023 г. за начислени 26960 кВтч ел. енергия за периода от 19.09.2017 г. до 18.9.2018 г., поради погасяване вземането по давност, като неоснователен.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Енерго-про продажби” АД, гр.Варна, с който се оспорва изцяло предявения иск.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася 2 служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора. Правният интерес от предявяване на установителния иск се обосновава с претендираната сума от ответното дружество, която към настоящия момент не е заплатена от ищцата.

От фактическа страна настоящата инстанция намира следното:

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 от ГПК.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

В тежест на въззиваемия - ответник е чрез главно и пълно доказване да установи дължимостта на начислената сума.

В тежест на ищцата – въззивник е да установи правопогасяващите си възражения.

Предмет на отрицателния установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК е установяване на обстоятелството, че ответницата не дължи на ответното дружество сумата в размер 2965 лева, представляваща стойността на начислена за периода 19.09.2017 г. - 18.04.2018 г. ел. енергия, за обект на потребление с клиентски № 1100118721, абонатен № 0102801125, с адрес: гр. Варна, ул. „П. К. Я.", бл. ** и представляваща част от петенция в общ размер на 5084.32 лв. - стойността на фактура № 0332887429/13.02.2023 г. за начислени 26960 кВтч ел. енергия за периода от 19.09.2017 г. до 18.9.2018 г.

Дължимостта на главницата е установена по гр.д. № 15388/2019 г. по описа на ВРС, където с влязло в законна сила решение е отхвърлен предявеният от Ж.

И. Ж. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК против „Енерго-Про Продажби” АД, гр. Варна за недължимост на сумата от 5084.57 лева, представляваща част от цената на допълнително начислена електроенергия, доставена в периода 19.09.2017 г. - 18.04.2018 г. за обект на потребление с клиентски № 1100118721, абонатен № 0102801125, с адрес: гр.

3

Варна, ул. „П. К. Я.", бл. **, за която сума е издадена фактура № 0284396327/23.08.2019 г.

С оглед въведеното от ищцата твърдение за изтекла погасителна давност ответното дружество следва да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "б" от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение от кредитора /за прихващане или задържане/, като ако искът или възражението не бъдат уважени, давността не смята за прекъсната. Настоящият съдебен съдебен състав споделя тълкуването, дадено в актуалната съдебна практика на ВКС - Решение № 50017/27.03.2023 г. по гр. д. № 720/22 г. на ВКС, I V г. о., според което случаят на предявен положителен установителен или осъдителен иск за вземането е сходен със случая на предявен отрицателен установителен иск /чл. 46, ал. 2 от ЗНА/. Поради това и по аналогия от чл. 116, б. "б" от ЗЗД следва да се приеме, че предявеният установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен. От прекъсването започва да тече нова давност и новият срок винаги е пет години /чл. 117, ал. 2 от ЗЗД/.

Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че дължимостта на процесната сума е била оспорена от Ж. с искова молба, въз основа на която е било образувано гр. д. № 15388/2019 г. по описа на ВРС, г.о. С влязло в сила на 07.02.2023 г. решение № 20015/07.02.2023 г. по гр. д. № 1771/2022 г. по описа на ВКС, IV г.о., е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ответницата не дължи на АД сумата от 5084.57 лева, представляваща стойност на начислена електрическа енергия при осъществена корекция на сметка за периода от 19.09.2017 г. - 18.04.2018 г., за която сума е издадена фактура № 0284396327/23.08.2019 г. За разликата над тази сума до пълния размер на претенцията от 20 546.77 лева въззивното решение, с което е признато за установено, че Ж. не дължи разликата, е оставено в сила.

Следователно с подаване на исковата молба в съда, въз основа на която е било образувано гр. д. № 15388/2019 г. по описа на ВРС, г.о., давността е прекъсната на основание чл. 116, б. "б" от ЗЗД. Прекъсването е под условие – ако с влязло в сила съдебно решение отрицателният установителен иск бъде 4 отхвърлен /арг. от чл. 116, б. "б", във вр. с чл. 117, ал. 2 от ЗЗД/, което условие се е сбъднало. Следователно от датата на влизане в сила на съдебното решение по гр. д. № 15388/2019 г. по описа на ВРС, г.о., а именно – 07.02.2023 г. до датата на предявяване на установителния иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, въз основа на която е образувано гр. д. № 4802/23 г. по описа на ВРС, XXXIX състав, а именно – 18.04.2023 г., не е изтекъл 5 – годишния давностния срок, посочен в чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.

115, б. "ж" от ЗЗД давността не тече, докато трае съдебния процес относно вземането.

Според разясненията, дадени в Решение № 50017/27.03.2023 г. по гр. д.

№ 720/22 г. на ВКС, IV г. о., буквалното тълкуване на чл. 115, ал. 1, б. "ж" от ЗЗД налага извода, че законът не предвижда други условия за осъществяване на това основание за спиране на погасителната давност, освен висящ исков процес относно вземането. Положителният и отрицателния иск за вземането са с еднакъв предмет. При предявен отрицателен установителен иск кредиторът не бездейства, а напротив носи изцяло доказателствената тежест за установяване правото да получи удовлетворение от длъжника на заявеното от него основание. Т.е. той очаква съдът да разреши със сила на пресъдено нещо спора за съществуването на вземането. Поради това за спирането на давността по чл. 115, ал. 1, б. "ж" от ЗЗД е без значение дали висящия процес е иницииран от длъжника.

Предвид изложеното по – горе, погасителната давност не е текла на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" от ЗЗД, докато е траел процесът по оспорване на вземането от кредитора, предмет на гр. д. № 15388/2019 г. по описа на ВРС, а именно – от 2019 г. до 07.02.2023 г.

Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика /Решение № 50017/27.03.2023 г. по гр. д. № 720/22 г. на ВКС, I V г. о. /, според която вземанията по фактури за корекция от сметка не са периодично плащане по см. на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, и за тях е приложим общия 5 – годишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. Законът свързва началото на погасителната давност с изискуемостта, т.е. с възможността кредиторът да иска изпълнение /чл. 114, ал. 1 от ЗЗД/. По делото се установява, че от датата, следваща датата на изискуемостта на вземането по фактура № 0284396327/23.08.2019 г., а именно – 03.09.2019 г. до 18.04.2023 г. /датата на предявяване на настоящия иск/ не е 5 изтекъл 5 – годишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, дори и без прекъсването му по време на водене на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК от ответницата срещу АД, въз основа на който е образувано гр.д. № 15388/2019 г. по описа на ВРС, г.о. А от датата на влизане в сила на решението по горното дело, с което предявеният отрицателен установителен иск е частично отхвърлен, а именно – 07.02.2023 г., започва да тече нов 5 – годишен давностен срок на основание чл. 116, б. "б" от ЗЗД, във вр. с чл. 117, ал. 2 от ГПК, който също не е изтекъл към 18.04.2023 г. /датата на предявяване на настоящия иск/.

С оглед гореизложеното, иска на Ж. И. Ж. против „Енерго-про продажби” АД, гр.Варна с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че Ж. не дължи сумата в размер 2965 лева, представляваща стойността на начислена за периода 19.09.2017 г. - 18.04.2018 г. ел. енергия, за обект на потребление с клиентски № 1100118721, абонатен № 0102801125, с адрес: гр. Варна, ул. „П. К. Я.", бл. ** и представляваща част от петенция в общ размер на 5084.32 лв. - стойността на фактура № 0284396327/23.08.2019 г., въз основа на която е издадено кредитно известие № 0332887429/13.02.2023 г. за начислени 26960 кВтч ел. енергия за периода от 19.09.2017 г. до 18.9.2018 г., поради погасяване вземането по давност е неоснователен.

С оглед гореизложеното, поради съвпадане на изводите на двете инстанции, въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да изцяло потвърдено.