Решение № 335 от 04.09.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Пазарджик, 04.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20245220201607 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Д. С. ЕГН ********** от гр.Карлово, депозирана чрез адв.П. К. от АК- Пловдив, против Електронен фиш Серия Г №0069680, издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, на основание чл.638 ал.4 вр. ал.1 т.1, вр. чл.461 т.1 от КЗ, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 250 лева.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на атакувания ЕФ, чиято отмяна се иска. Твърди се, че нарушението не и извършено от посоченото в ЕФ лице, тъй като процесният автомобил, за който не е била сключена задължителната застраховка ГО, е бил продаден още през 2015г.

Претендира се и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Депозирано е писмено становище от пълномощника адв.К., с което поддържа въззивната жалба и излага съображения за отмяна на ЕФ. Претендира присъждане на разноски.

За ответника по жалбата- ОД на МВР- Пазарджик, редовно призовани, не се явява законен или процесуален представител. Постъпило е писмено становище от пълномощника на Директора на ОДМВР- Пазарджик1 гл.юрисконсулт К. П., с което се иска потвърждаване на ЕФ като материално и процесуално законосъобразен, като се твърди, че нарушението е безспорно доказано, а глобата- наложена при спазване изискванията на чл.27 от ЗАНН.

Претендира се присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд, след преценка основателността на релевираните в жалбата оплаквания, като взе предвид събраните по делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ЕФ е връчен на санкционираното лице на 01.11.2024г., видно от известие за доставяне /л.19/, а жалбата против ЕФ е подадена чрез наказващия орган до съда на 11.11.2024г./виж вх. номер на жалбата на л.3/, поради което е процесуално допустима като депозирана в законоустановения срок от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакувания фиш, пред компетентния районен съд.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Собственик на процесното МПС- лек автомобил марка Ауди модел А4 с рег.№ *** жалбоподателката, съгласно справка за регистрация на ППС /л.11гръб/. Придобиването правото на собственост върху същото е декларирано от нея по настоящия й адрес в Община Карлово, Отдел „МДТ“ на 17.10.2014г., във връзка с което е открит партиден №6604Т16957. На 17.03.2015г. от името на жалбоподателката е подадена до същата общинска структура Декларация по чл.54 от ЗМДТ за притежаван автомобил вх.№6604023529, с която на основание „промяна на обстоятелствата от 30.12.2014г.“- продажба на МПС, данъчната партида е закрита. Декларацията е обработена от тогавашния служител към Отдел „МДТ“ в Община Карлово- св.М. Д.. Регистрация на промяната в собствеността на процесното МПС в някоя от компетентните структури на МВР в страната обаче не е извършена. Поради това, при проверка в масивите на МВР, жалбоподателката продължава да фигурира като собственик на същото, в т.ч. и към инкриминираната дата. Именно в тази връзка последната е санкционирана с атакувания ЕФ за това, че на 02.08.2024г., в 16:59ч., в обл.Пазарджик, АМ Тракия, км.104+500, в посока на движение към гр.София, като ФЛ, притежаващо МПС, което е регистрирано в 2

РБ и не е спряно от движение, управлява лек автомобил марка Ауди модел А4 с рег.№***, за който не е сключила задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Такава за процесното МПС е сключена последно на

23.04.2016г. със застрахователна полица №BG 22/116001232906 /л.37,38/ и прекратена на 09.11.2016г. поради неплащане на дължима вноска. По тази причина лекият автомобил е дерегистриран служебно на 01.08.2017г. /л.11 и л.38/.

Нарушението е заснето и установено с АТСС- AHR CAM S1 с №120cd11, за което е изготвен Протокол за използване на АТТС рег.№1006р14004/05.08.2024г./л.12/, съгласно който то е било разположено на АМ Тракия, км.104+500, в посока на движение към гр.София /л.13/, при включен стационарен режим на измерване, с посока на задействане- приближаващи ППС и въведено в работен режим от полицейския служител С. Д. за времето от 15:30ч. до 20:00ч. Процесното АТСС е одобрен тип средство за измерване, за което е издадено Удостоверение №17.09.5126/07.09.2017г./л.21/ и е преминало проверка за техническа изправност, съгласно Протокол от проверка №121-СГ-ИСИС/01.09.2023г. на БИМ/л.20/ с валидност от една година. С него са изготвени фотоси /л.14-18 и л.124-128/, върху които е фиксирано МПС с рег.№ ***, за което не е сключена ЗЗ ГО.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни доказателства- показанията на св.М. Д., писмени доказателства- материалите по АНП, справки от Отдел „МДТ“ към Община Карлово, от МВР, от Камарата на Нотариусите в РБ, справка от „Гаранционен фонд“ на РБ и веществено доказателствено средство- фотозапис от АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.

Съдът при цялостния служебен контрол не установи да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на ЕФ.

Не е налице порочност на акта от гледна точка на неговото съдържание като санкционен документ, с който за първи път се определят и параметрите на установеното нарушение. Последното е описано по време, място, посока на движение, като ясно и пълно е описано извършеното деяние /липса на сключен договор за ЗЗ „ГО“ за заснетия в движение на конкретно посочената дата лек автомобил, индивидуализиран достатъчно по регистрационния номер и собственика си/, подведено под конкретна материалноправна 3 квалификация със съответните привръзки и посочена санкционна норма, с предвидената в нея санкция в абсолютен размер. С оглед на изложеното може да се направи извод, че нарушението е ясно и детайлно описано, като му е дадена и съответната правна квалификация, а това прави възможна, в гарантирания от закона обем, защита против ЕФ.

Нарушението е коректно констатирано с одобрен тип АТСС, което е било технически изправно към датата на заснемането. Съставен е от служител при Сектор „ПП“ при ОДМВР- Пазарджик- оператор на системата протокол за използване на АТСС, съгласно чл.10 от Наредба № 8121з532/2015г., приложима с оглед препращането на КЗ към ЗДвП. Спазено е и изискването на чл.10 ал.3 от Наредбата, като протоколът е изготвен на датата на нарушението, чиито час попада в периода от време, през който автоматизираното техническо средство е било в работен режим по зададените параметри. Отразено е и мястото за контрол. Вписани са видът и номерът на техническото средство. Протоколът е съпроводен и със снимка на разположението на уреда, изготвена преди започване на заснемането, от която се установява, че местоположението на уреда за контрол отговаря на посоченото в протокола за използване на АТСС място. При това положение данните от ползваното АТСС са достоверни. Установено е също така от приложената по делото справка от Гаранционен фонд, че за процесното МПС към инкриминираната дата не е имало валидна сключена ЗЗ ГО.

Предвид гореизложеното е несъмнено, че на инкриминираните дата и място процесното МПС, чиито собственик е жалбоподателката, се е движело на посоченото в ЕФ място, без да има сключен и действащ договор за ЗЗГО. В този смисъл правилно наказващият орган е приел, че е налице извършено нарушение на чл.431 ал.1 т.1 от КЗ, според който „договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение“.

Съгласно нормата на чл.647 ал.3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при 4 условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.

Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл.638 ал.4 и 6. Член 189 ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага. От съдържанието на текста на чл.647 ал.3 от КЗ става ясно, че относно реда и условията за издаване на фиша препращането е към ЗДвП. Но с оглед на последното изречение, реализира се отговорността единствено на собственика на МПС, т.е. само той може да бъде субект на отговорността за това нарушение. Казано с други думи, с ЕФ при заснето нарушение с АТССуправление на МПС, което няма ЗЗГО, се санкционират единствено собствениците на тези МПС. Поради това без всякакво значение е това кое точно е физическото лице, което е управлявало автомобила по време на заснемането, тъй като когато нарушението от процесния вид е засечено с АТСС, се издава ЕФ, с който се санкционира единствено собственикът на МПС. Собственик на процесното МПС, съгласно данните в регистрите на МВР, е жалбоподателката и затова именно тя е санкционирана за извършеното нарушение. Дали тя действително е продала същото на друго лице, по делото не бе доказано, доколкото договор за покупко-продажба на МПС не беше представен, в т.ч. и не беше установено съществуването му въпреки положените от страна на съда усилия в тази насока. Такъв не беше открит нито в масивите на Камарата на нотариусите в РБ, нито в архивите на МВР, нито в Отдел „МДТ“ при Община Карлово.

Както се посочи по-горе жалбоподателката е собственик на процесното МПС, а то е регистрирано в РБ и не е спряно от движение /виж справка за собственост и регистрация на МПС на л.11-гръб/. Няма спор по делото, че към инкриминираната дата за процесния автомобил не е била сключена и действаща ЗЗ „ГО“, което е видно от представената по делото справка от „Гаранционен фонд“ на РБ /л.36-39/. Вярно е обаче и това, че от приложената справка за процесното МПС /л.11/ става ясно, че към датата, на която е заснето управлението- 02.08.2024г. лекият автомобил е бил с временно прекратена регистрация считано от 01.08.2017г. във връзка с получено уведомление от Гаранционния фонд, че за МПС няма сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Временното прекратяване на регистрацията на МПС обаче не води до липса на регистрация на автомобила, 5 който вече е бил първоначално регистриран на територията на РБългария и е получил регистрационен номер, като по този начин е бил възможен за идентифициране. В разпоредбата на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ законодателят е имал предвид МПС да е регистрирано по принцип, защото регистрацията не се губи тогава, когато тя е временно прекратена служебно. Аналогично на придобитата способност на водачите за управление на МПС, когато те бъдат временно лишени от право да управляват МПС, не означава че автоматично губят придобитата правоспособност да управляват МПС. И тук временното прекратяване на регистрацията на МПС има за цел да бъде преустановено движението му по републиканската пътна мрежа, до момента в който за него бъде заплатена ЗЗГО. Само по този начин могат да бъдат защитени правата на всички участници в движението, особено при настъпването на евентуално ПТП. Всичко казано до тук води до несъмнения извод, че разпоредбата на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ има предвид случаите, в които едно МПС не е регистрирано въобще, изначално, а не и когато то е с временно прекратена регистрация.

Отделно от това, по смисъла на § 6, т.18а от ДР на ЗДВП и § 2, т.4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи, на основание чл.140 ал.2 от ЗДВП, „регистрация‘ е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Следователно при тази нормативна регламентация следва логичния извод, че след като МПС е било с поставена регистрационна табела към момента на заснемане и установяване на нарушението, то същото е било регистрирано по надлежния ред, респ. по отношение на същото е възникнало задължението по чл.483 ал.1 от КЗ.