Решение № 81 от 03.08.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. С., 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Административно наказателно дело № 20261870200137 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. А. Й., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 252/12.11.2025 г., издадено от инж. Н. Н. – за Директор на РДГ (РДГ) С., с което за нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 7 (съхраняването), т. 1 от Закона за горите и на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 (съхранява) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800,00 лева и за нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 7 (съхраняването), т. 2 от Закона за горите и на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 (съхранява) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800,00 лева, като на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ е постановено да бъдат отнети в полза на Държавата вещите, предмет на нарушението, а именно – 0,74 пл.м.къб. едра строителна дървесина от смърч, на секции с дължина 3,5 метра.

В жалбата наказателното постановление се атакува като неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалните правила и материалните норми. Жалбоподателят твърди, че не е извършил посоченото нарушение, като фактическата обстановка изложена в издадения АУАН и НП 1 не кореспондирала с реалната такава. Твърди се също, че при издаване на атакуваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с което е ограничено правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка жалбоподателят твърди, че НП липсва яснота по отношение обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение.

С тези аргументи се иска отмяна на оспорваното наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. К., която поддържа подадената жалба. В хода по същество излага съображения за недоказаност на авторството на жалбоподателя в извършеното административно нарушение. В тази връзка подчертава, че по делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че именно жалбоподателят е упражнявал фактическата власт върху процесната дървесина, съответно да се направи извод, че именно той е я е съхранявал на входа на бившия стопански двор в с. Г.. Алтернативно моли съдът да приложи чл. 28 ЗАНН, тъй като наложените две глоби от по 800,00 лева са силно завишение с оглед тежестта на установеното нарушение. Претендират се разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се е явил в съдебното заседание. В представена преди заседанието писмена защита е оспорил жалбата, като моли атакуваното НП да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на административнонаказващия орган, , като отговаря и на изискванията по чл. 320 НПК. Съдът намира също, че жалбата е подадена в срок, доколкото съгласно посоченото от административнонаказващия орган, към момента на образуване на производството, процедурата по връчване на НП не е изпълнена, което следва да се третира в полза на жалбоподателя. Поради това съдът намира, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намера за установено от фактическа страна следното.

На 04.07.2025 г. свидетелите С. А. и Е. А. – и двамата на длъжност 2 главен специалист ГИ при РДГ С., извършили проверка по сигнал за обособен незаконен гатер в сграда, находяща се в бившия Стопански двор в с. Г.. При проверката на място двамата свидетели установили, че на входа на стопанския двор се съхранява 0,74 пл.куб.м. дървесина на секция от 3,50 метра от дървесен вид смърч, като същата не е маркирана с контролна горска марка, общинска марка, производствена марка и не е придружена с документ доказващ законния й произход (превозен билет). На място в стопанския двор свидетелите установили жалбоподателя Г. Й., който стопанисвал една от сградите, находящи се там. По време на проверката на мястото бил и свидетелят Г. К., който заедно с жалбоподателя използва сградата, за да ремонтират собствените си автомобили.

Във връзка с установеното от двамата свидетели – горски инспектори, бил съставен от свидетеля А., Констативен протокол Серия Р014 № 016693 от 04.07.2025 година, в който е посочено, че по сигнал и след извършена проверка на място е проведен разговор с жалбоподателя Й. на входа на стопанския двор, в който лицето заявило, че е ползвател на сградата, описана в сигнала.

От свидетеля С. А., в присъствието на свидетеля А., е издаден акт за установяване на административно нарушение № 252/2025 година. Актът е съставен за нарушения по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. от ЗГ, за това, че на 04.07.2025 г. жалбоподателя Й. съхранява на входа на бивш Стопански двор в с. Г., 0,74 пл.куб.м. дървесина на секция от 3,50 метра от дървесен вид смърч, като същата не е маркирана с контролна горска марка, общинска марка, производствена марка и не е придружена с документ доказващ законния й произход (превозен билет). В акта е посочено, че жалбоподателят Й. е завил на свидетелите – горски инспектори, че дървесината е негова.

Жалбоподателят подписал без възражения както съставеният АУАН, така и Констативния протокол.

Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № 252 от 12.11.2025 г. от инж. Н., за Директора на РДГ гр. С.. С НП, в което е възприета идентична фактическа обстановка, с тази посочена в съставения АУАН Въз основа на съставения акт и при идентичност на фактическата обстановка, инж. Н. - а Директора на РДГ гр. С., в качеството си на АНО, 3 издал атакуваното Наказателно постановление № № 252 от 12.11.2025 г ., с което на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 и чл. 53 ЗАНН, на жалбоподателя Й. са наложени следните административни наказания: „глоба“ в размер на 800,00 лева за нарушение по чл. 213, ал. 1, пр. 7 (съхраняването), т. 1 от ЗГ, и „глоба“ в размер на 800,00 лева за нарушение по чл. 213, ал. 1, пр. 7 (съхраняването), т. 2 от ЗГ, като на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ са отнети в полза на Държавата вещите, предмет на нарушението, а именно – 0,74 пл.м.къб. едра строителна дървесина от смърч, на секции с дължина 3,5 метра.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид събраните писмени доказателства, както и показанията на свидетелите С. А., Е. А. и Г. К..

Съдът кредитира представените в оригинал писмени доказателства, в това число АУАН № 252/2025 г., Констативен протокол Серия Р014 № 016693 от 04.07.2025 г., Разписка Серия Р014 № 000810, Доклад вх. № РДГ-14-0566 от 22.07.2025 година.

От посочените доказателства, както и от свидетелските показания се установява времето и мястото на извършване на административните нарушения, а именно на 04.07.2025 г., на входа на бившия стопански двор в село Г., където свидетелите А. и А. установили наличието на 0,74 пл.м.куб. едра строителна дървесина от смърч на секции от 3,5 метра.

Безспорно се установява също, а и не се оспорва от жалбоподателя, че дървесината не е била маркирана с контролна горска или производствена марка и за нея не е бил издаден превозен билет.

Разпоредбата на чл. 213 от ЗГ въвежда състав на административно нарушение и предвижда отговорност за този, който извършва покупкопродажба и други разпоредителни сделки, товарене, транспортиране, разтоварване, придобиване, съхраняване и преработване на дървени материали съгласно: т. 1. дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка и съгласно т. 2. дървесина, непридружена с превозен билет.

Предвид горното съдът намира, че в случая безспорно са налице нарушения по Закона за горите.

Въпреки това съдът намира, че в случая не се доказаха по безспорен начин авторството и вината на жалбоподателя Й..

4

В тази връзка съдът съобрази, че дървесината е установена от свидетелите - горски инспектори, на едно общодостъпно място, а именно на входа на бившия стопански двор, където се намират различни сгради, ползвани от различни лица.

Обстоятелството, че жалбоподателят е ползвател на една от сградите, находяща се на в стопанския двор, не е достатъчно, за да може да се ангажира отговорността му. Действително в издадения на жалбоподателя АУАН е отразена констатацията на свидетеля А. (актосъставител), че жалбоподателят е заявил, че дървесината е негова. Тази констатация обаче не се потвърждава от събраните по делото доказателства. Дори да беше обратното, и независимо от обстоятелството, че жалбоподателят е подписал съставения акт без възражения, следва да се отбележи, че подобен тип „самопризнания“ нямат доказателствена сила. Нещо повече – констатацията в съставения АУАН не се потвърждава нито от изготвения констативен протокол, в който е посочено, че жалбоподателят е ползвател на сграда в стопанския двор, нито от самите свидетелски показания на свидетелите горски инспектори. В разпита си в съдебно заседание свидетелят А. дава противоречиви показания като посочва, че дървесината се е намирала вътре в сградата, но извършената проверка е на входа на стопанския двор, като актът е съставен именно на жалбоподателя, защото той се е намирал на мястото, където дървесината е намерена. От друга страна свидетелят А. посочва, че при извършената проверка на място са установили жалбоподателя Й. като ползвател на сградата, за която са имали сигнал, но не заявява с категоричност къде е установена дървесината – дали вътре в сградата или извън нея. Предвид посочените противоречия съдът не кредитира свидетелски показания на двамата свидетели в тази им част. В противовес на показанията на свидетелите горски инспектори са показанията на свидетелят очевидец Г. К., който посочва, че при извършената проверка горските инспектори са направили проверка в сградата, в която в момента са се намирали с жалбоподателя, но вътре в нея не са открили нищо.

Дървесината е установена на входа на стопанския двор, но жалбоподателят е отрекъл същата да е негова.

В заключение се налага изводът, че нито едно от събраните по делото доказателства – писмени или гласни, не доказва безпротиворечиво и категорично, че именно жалбоподателят е извършил нарушенията, за които е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

5

Предвид горното неустановено е обстоятелството по какъв начин актосъставителят и в последствие административнонаказващият орган са стигнали до извода, че жалбоподателят Й. е лицето, което съхранява дървесина, за която се прилагат разпоредбите на ЗГ и съответно е административнонаказателно отговорно лице по чл. 266, ал. 1 от ЗГ.

Съставянето на АУАН и в последствие издаването на наказателно постановление не може да почива единствено на предположението, че жалбоподателят е извършил твърдяните нарушения и то виновно, само поради обстоятелството, че в момента на проверката се е намирал на мястото и стопанисва една от многото постройки в общия стопански двор. Преди да издаде процесното НП, наказващият орган е следвало да направи самостоятелна проверка на обстоятелствата по констатираните нарушения, както и да събере релевантните доказателства, доколкото тежестта на доказване лежи именно върху него. Налагането на наказания на жалбоподателя, при недоказаност на авторството и вината му, за които наказващият орган е направил предположения, е недопустимо. Подобен порок не би могъл да бъде саниран в съдебното производството, поради което и съдът не може да потвърди така издаденото наказателно постановление, с което неправилно и незаконосъобразно е прието, че именно жалбоподателят Й. виновно е извършил нарушения по ЗГ и е санкциониран за тях.

Предвид всичко изложено съдът намира, че процесното наказателно постановление следва да бъде отменено в частта, с която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Г. Й. за извършени административни нарушения по чл. 213, ал. 1, пр. 7, т. 1 и т. 2 от ЗГ.