Решение № 7861 от 22.12.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7861 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир В.ев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20241100513912 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 18149/09.10.2024 г., постановено по гр.д. № 71071/2023 г. на Софийски районен съд, 43 състав, съдът е признал за установено по предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на Столична община, БУЛСТАТ 000696327, че А. А. Г., ЕГН **********, В. В. Г., ЕГН **********, и Д. В. Г., ЕГН **********, са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрен със Заповед № РД-18-54/30.08.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. София, район „Люлин”, кв. „Република”, с площ от 793 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, категория на земята: 0, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседи: поземлени имоти с идентификатор ***, ***,

***, ***, ***, *** и ***, въз основа на продължило повече от 10 години давностно владение.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил Столична община, БУЛСТАТ 000696327, да заплати на А. А. Г., ЕГН **********, В. В. Г., ЕГН **********, и Д. В.

Г., ЕГН **********, сумата от общо 2981,38 лева, представляващи направени по делото разноски в производството пред първоинстанционния съд.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ответника Столична община. Релевирани са оплаквания, че решението е неправилно. Поддържа се, че владението на ищците не е било доказано при условията на пълно доказване.

Поддържа се, че няма доказателства в периода 2011 г. – 2022 г. ищците да са манифестирали пред ответната община своене на имота. Сочи се, че като първо такова 1 действие може да се разглежда подаденото през 2022 г. заявление от В. Г. във връзка със снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Твърди се, че показанията на свидетелите на ищеца не описват пълно и конкретно процесния имот, докато свидетелите на ответника са посочили, че има свободен достъп до процесния имот и ясна граница със съседния имот, собствен на ищците. Поддържа се, че вещото лице е посочило, че между двата имота има ограда от времето на аерофотозаснемането от 2008 г., което противоречи на посоченото в исковата молба, че имотите са с обща ограда и общ вход. Твърди се, че ако ищецът В. Г. се е считал за собственик на имота, то той не би искал да го наеме. Излагат се подробни съображения за вътрешните противоречия в показанията на свидетелите на ищците, както и за необосноваността на изготвеното експертно заключение пред първоинстанционния съд. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на претенциите.

Претендират се разноски по делото.

В установения за това срок е постъпил отговор от ищците А. А. Г., В. В. Г. и Д.

В. Г., с който се оспорва жалба. Поддържа се, че по силата на договор за придобиване на право на собственост върху недвижими имоти вместо изпълнение на задължение за изплащане на парична равностойност на дружествен дял от 25.08.2011 г. ищците са придобили поземлен имот с идентификатор ***. Твърди се, че от 2011 г. ищците, а техният праводател от 1992 г., своят поземлен имот с идентификатор ***. Сочи се, че поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** винаги са представлявали един общ имот с обща ограда и един вход. Поддържа се, че през м. май 2022 г. ищците решили да се снабдят с нотариален акт за собственост въз основа на обстоятелствена проверка за частта от собствения си имот, представляваща поземлен имот с идентификатор ***, като след седем месеца чакане им било съобщено, че е издаден акт за частна държавна собственост, вписан в СВп – гр. София. Твърди се, че актът за общинска собственост е бил съставен за целите на настоящото производство, въпреки че процесният имот е частна собственост и е обработван и владян от частни лица.

Твърди се, че ответникът не е представил преписката, въз основа на която е съставен актът за собственост, респ. не е представил доказателства за това откога владее процесния имот. Поддържа се, че свидетелите, доведени от ищците, познават имота от дълги години, докато свидетелите на ответника са посещавали имота веднъж през пролетта на 2024 г. Сочи се, че мотивирано писмо за закупуване на процесния имот е депозирано, след като е бил издаден акт за частна общинска собственост. Поддържа се, че праводателят на ищците е своил имота от 1992 г., като е налице правоприемство и наследяване на давностното владение и правото на собственост. Твърди се, че за да може ответникът да придобие собствеността върху земеделска земя, то имотът трябва да попада сред посочените в чл. 19 ЗСПЗЗ. Твърди се, че процесният имот е земеделска земя, но ответникът не е представил доказателства той да е сред земите по чл. 19 ЗСПЗЗ. Твърди се, че СРС се е съобразил с трайната практика на ВКС. Сочи се, че в последното съдебно заседание вещото лице е уточнило, че е извършило оглед на процесния имот и той е бил ограден от всички страни. Твърди се, че съставеният от служителите на Столична община констативен протокол е изготвен, за да обоснове изготвения акт за частна общинска собственост. Поддържа се, че вещото лице е установило пълна идентичност между имота, който ищците владеят, и имота, който е описан в исковата молба. Твърди се, че вещото лице освен това е установило, че имотът е със статут на земеделска земя, като няма провеждани отчуждителни процедури. Излагат се подробни съображения срещу доводите на въззивника за необоснованост на техническата експертиза, изготвена пред СРС. Предвид изложеното се моли първоинстанционното решение да се потвърди. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в установените за това срокове, от легитимирано 2 лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна следното:

По делото е представен Нотариален акт за прехвърляне право на собственост върху недвижими имоти вместо изпълнение на задължение за изплащане на паричната равностойност на дружествен дял № 182, том II, рег. № 10869, дело № 341 от 2011 г. на нотариус В.И., вписан в СВп – гр. София. От същия е видно, че ищците са придобили на 25.08.2011 г. собствеността върху поземлен имот с идентификатор ***, заедно с построената в него сграда с идентификатор ***.

По делото е представен Акт за частна общинска собственост № 10284, съставен на 18.10.2022 г. Актът е издаден за поземлен имот с идентификатор ***. В същия е посочено, че липсват данни за по-рано съставени актове за собственост.

Представен е констативен протокол от 28.03.2024 г., съставен от служители на Столична община. В протокола е посочено, че е посетен незастроен имот с идентификатор ***. Посочено е, че достъпът до имота е свободен и се осъществява през имоти с идентификатори *** и ***. През имота се преминава за имоти с идентификатори *** и ***. посочено е също, че на място има улица, която свързва имота с бул. „Европа.”. В протокола е описано, че от североизток имотът граничи с тази улица, както и с поземлен имот с идентификатор ***, като липсва ограда. От югоизток имотът граничи с поземлен имот с идентификатор ***, като по границата между тях съществува стара метална ограда без врати. От югозапад имотът граничи с поземлен имот с идентификатор ***, с който също има изградена метална и непрозирна ограда без врати. От тази страна имотът граничи и с поземлен имот с идентификатор ***, откъм който е изпълнена солидна ограда, с височина от около 2 м. и с дървена порта. На северозапад имотът граничи с автосервиз (барака), изграден в имот с идентификатор ***. Посочено е също, че клетките на сервиза са разположени към посетения имот. При огледа е установено, че в имота има поставени голям брой излезли от употреба превозни средства, както и паркирани изправни такива.

Представен по делото е препис от заявление на В. В. Г. до Столична община от 27.06.2022 г., с което е отправена молба за заверка на книжа за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за имот с идентификатор ***.

Представено е също мотивационно писмо от В. В. Г. до кмета на район „Люлин”, Столична община, от 15.05.2023 г., с което е отправена молба за отдаване под наем на общински имот с идентификатор ***. Като цел за наемането е посочено изграждането на временен паркинг.

В хода на първоинстанционното производство е изготвена техническа експертиза от вещото лице Л.М., която е била оспорена от ответника Столична община. В експертизата си вещото лице М. посочва, че процесният имот е нанесен в кадастралната карта като имот с идентификатор ***, представляващ 3 земеделска територия, „за друг вид застрояване”. Процесният имот е идентичен с имота, за който е съставен Акт за частна общинска собственост № 10284/18.10.2022 г.

Вещото лице посочва, че имотът се обслужва от съществуваща на терен улица от север и от изток.

Вещото лице М. е посочило в отговора на въпрос 4, поставен от ответника, че между поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** съществува ограда, на която има врата за пешеходци и за автомобили. В тази връзка вещото лице е посочило, че достъпът до имот с идентификатор *** е през имот с идентификатор ***, като оградата се вижда още от снимки от 2008 г.

В експертизата на вещото лице М. е посочено, че процесният имот е ограден от ограда с метални колове и е насипан с трошен камък. Според вещото лице тази настилка и оградата са видни на снимки от 2008 г. Посочено е също, че имот с идентификатор *** има достъп до улица „729“ от южната си страна.

Вещото лице М. посочва, че в предходния кадастрален план процесният имот е бил нанесен без планоснимачен номер. В оригинала на кадастралния план от 1973 г. обаче имотът е нанесен като част от по-голям имот с пл. № 84, който е със статут на земеделска земя. В експертизата е посочено и че за процесния имот няма провеждана отчуждителна процедура.

При разпита си пред СРС вещото лице М. е посочило, че процесният имот е бил нива и затова е бил внесен в ТКЗС. Ако е бил общинска мера, то имотът би имал знак за това, но такъв знак няма. Вещото лице категорично посочва, че е представило сателитна снимка от 2008 г., от която е видно, че „между двата имота“ няма ограда.

Процесният имот е насипан с чакъл и се е ползвал като паркинг към имот № 275.

Оградата е поставена впоследствие. Вещото лице категорично посочва, че на снимки от 2008 г. не се вижда ограда от североизточната страна на имота. „И двата имота“ не са били оградени от северната страна. Вещото лице посочва, че е проверявало спътникови снимки и аерозаснемане по отношение на имота. Посочва, че достъпът до имота е свободен – има врата, но тя е отворена. Експертът сочи, че има снимки от 2003 г., от които е видно, че в имота има насипвания. Най-ясна е обаче снимката от 2008 г., която е представена по делото.

По делото е разпитан свид. Е.А., който познава ищците от около 2007 г. – 2008 г., тъй като притежават имот в гр. София, ул. „729” № 20. В парцела си ищците имат автосервизи. Парцелът според свидетеля е около декар и половина. Към този така описан имот свидетелят твърди, че има още един имот, който е около 800 кв.м.