Решение № 1193 от 17.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1193 гр. Пловдив, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ - 2, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20235300502283 по описа за 2023 година

С решение №260002 от 13.04.2023г., постановено по гр.д.№1218/2019г. по описа на РСКарлово, III граждански състав, е признато за установено, на основание чл. 124, ал.1 ГПК, по отношение на К. Д. И., ЕГН **********, че Н. Т. Д., ЕГН **********, действащ чрез законния му представител Т. Д. Д., ЕГН ********** е собственик на следния недвижим имот, а именно: празно дворно място с приблизителна площ от 2.04 кв.м, която част неправилно е заснета в Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Карлово, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, в границите на имота на К. Д. И., ЕГН **********, представляващ поземлен имот с идентификатор №***, вместо към собствения на Н. Т. Д., ЕГН ********** поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., общ.Карлово, обл.Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес: гр. К., ул. „***, с площ по скица 462 кв.м. и с площ по документ за собственост 410 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 2094, квартал:84, парцел:

XXXV-2094, при съседи на имота по скица: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, която част е заключена между точките т.4-т.23-б.А, отразени в приложение 4 – комбинирана скица към заключението на вещото лице Л. С., с вх.№712 от 21.01.2020г., прието в открито съдебно заседание от 10.07.2020г., неразделна част от решението, съответно е разпределена и отговорността за разноски по делото.

С решение №260006 от 02.06.2023г., постановено по гр.д.№1218/2019г. по описа на РСКарлово, III граждански състав, съдът е оставил без уважение молбата на К. Д. И., ЕГН ********** за допълване на решение №260002 от 13.04.2023г. по гр.д.№1219, по описа на районен съд –Карлово, III гр.състав, за отхвърляне на иска за разликата над уважената част, 1 касаеща площ от 2.04 кв.метра до претендираната площ от 4.00 кв.метра като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Със същия съдебен акт е оставена без уважение и молбата на К. Д. И., ЕГН ********** за изменение на решение №260002 от 13.04.2023г. по гр.д.№1219, по описа на районен съд – Карлово, III гр.състав, в частта относно разноските като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба с вх.№22949/18.07.2023г. депозирана от К. Д.

И., ЕГН **********, с която се обжалва изцяло Решение №260002 от 13.04.2023г. Излагат се доводи за необоснованост на съдебния акт, постановен при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Сочи, че от заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице С. се установявало, че по плана от 1973г. спрямо кадастралния план от 2011г. било налице разминаване между границите на процесните два имота, установено било от експертизата, че границата на имота на И. навлизала в имота на Д.и с 2,04 кв.м. Приетата по делото тройна съдебно-техническа експертиза също установявала разминаване между кадастралните планове от 2004г. и от 2011г., приемала, че регулационният план от 1973г. послужил като основа за изготвяне на плана от 2004г., но изчисленията на последната експертна оценка били, че това разминаване е само 0,56 кв.м.

От своя страна това навлизане било изключително малко, респ. се постановял въпросът за наличието на допустима грешка при изработването на кадастралната карта от 2011г.

Първоинстанционният съд неправилно кредитирал заключението на вещото лице С. за квадратурата на навлизането на имота на И. в имота на въззиваемия, вместо да бъде кредитирано заключението на приетата тройна СТЕ, съгласно което квадратурата на процесния участък била 0,56 кв. м. Счита, че неизяснен останал въпросът за това дали навлизането в имота на Д.и от страна на имота на К. И. с площ от 0,56 кв.м. е в рамките на допустимото по смисъла на чл. 18, ал.4 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли предявения установителен иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Н. Т. Д., чрез законния си представител Т. Д. Д., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен, законосъобразен и обоснован. Претендира разноски.

Постъпила е и въззивна жалба от К. Д. И., ЕГН ********** против решение №260006 от 02.06.2023г. Жалбоподателят счита, че решаващият съд е нарушил диспозитивното начало като не е отчел, че ищецът претендира собственост върху 4 кв. м., а не само върху присъдените му с решението 2,04 кв. м. Разноските следвало да бъдат съответно присъдени.

Моли съда да отмени решението и да постанови вместо него ново, с което да отхвърли предявения установителен иск за разликата между 2,04 кв. м. и 4 кв. м, както и да преразпредели отговорността за разноските.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от Н. Т. Д., чрез законния си представител Т. Д. Д., е постъпил писмен отговор на така подадената въззивна жалба. В него жалбата се оспорва изцяло, както и се излагат съображения за липса на основание за произнасяне по реда на чл.

248 от ГПК от първия съд. Въззиваемият моли съда да потвърди обжалваното решение, като правилно, законосъобразно и обосновано.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страната, намира за установено следното:

Депозираните въззивни жалби против обжалваните съдебни актове са подадени в срок, изхождат от легитимирано лице, отговарят на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, поради което се явяват и процесуално допустими.

Производството по делото е образувано по повод предявен иск с правно основание чл.

124 ГПК от Н. Т. Д., действащ чрез законния си представител Т. Д. Д. против К. Д. И., с който се иска постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на К. Д. И., че Н. Т. Д. е собственик на недвижим имот, представляващ празно дворно място 2 с приблизителна площ от 4 кв.м., условно обозначена на приложената към исковата молба скица на поземлен имот №15-631910/13.12.2017г. на СГКК- гр. Пловдив, с букви АБС, защрихована в червено, което неправилно е заснето в Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Карлово, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, в границите на записания на името на ответника поземлен имот с идентификатор ***, вместо към собствения на ищеца поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Карлово, общ. Карлово, област Пловдив, одобрена със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота в гр. К****, ул.“****, с площ по скица 462 кв.м. и с площ по документ за собственост 410 кв.м, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м)., стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 2094, квартал:84, парцел:

XXXV-2094, при съседи на имота по скица: *****. Ищецът твърди в исковата молба, че бил собственик на поземлен имот с идентификатор ****, придобит от него на основание давностно владение и дарение. През 2018г. ответникът предявил претенции към собствения на ищеца имот, с твърдения, че последният навлязъл в североизточната част на собствения на ответника имот с идентификатор ****. По повод на последното, ищецът направил справка в Кадастралната карта, одобрена със Заповед № - РД- 18-52/16.11.2011г. на изпълнителния директор на АГКК и установил, че била допусната грешка при заснемането на собствения му имот, касаеща западната граница, която в северната част била изместена навътре в имота на ищеца приблизително с 1м. и която част била с приблизителна площ от 4 кв.м.

Тъй като между страните бил налице спор за материално право, за ищеца се пораждал правен интерес от предявяването на установителен иск за собственост по реда на чл. 124 ГПК, с който се иска да се признае за установено по отношение на К. И., че Н. Д. е собственик на спорните 4 квадратни метра.

В постъпилия по делото отговор на исковата молба, ответникът изразява становище за неоснователност на същата, като счита, че ищецът не станал собственик на спорните 4 кв.м., в подкрепа на което излага подробни съображения.

За да постанови обжалваното решение, Районният съд е приел, че е сезиран с иск за собственост на реална част от недвижим имот, като ищците основавали своето право на собственост върху спорната площ от 4 кв.м., поради допусната грешка в плановете при заснемането на имота. Нямало пречка ищците да защитят правото си чрез установителен иск за собственост, при чието уважаване би се стигнало до изменение в КККР. В производството по иск за собственост предмет на изследване било положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като следвало да се установи дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформирането на регулационните граници в имотни. Съдът следвало да установи евентуални несъответствия между отразеното в одобрената кадастрална карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост, като в предмета на доказване следвало да се включат всички регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове. Първоинстанционният съд е констатирал, че първоначално назначената съдебнотехническа експертиза, а също и тройната съдебно-техническа експертиза установявали разминаване между границата на процесния имот, установена с КРП от 1973г. и границата по сега действащите КККР от 2011г. Посочил е, че в заключението по първоначалната експертиза, вещо лице Стоянова изчислила разминаването в спорната площ на 2.04 кв.метра, а тройната експертиза – на по-малко от 1 кв.м. Решаващата инстанция е стигнала до извод, с подробно изложени аргументи, че ищците установили правото си на собственост върху УПИ ХХХV-1519 в кв.84 по плана на гр. Карлово, в състоянието, каквото било към момента на влизане в сила на ЗУТ (2001г.), поради което приел, че част от имота на ищците бил заснет като част от имота на ответника. С оглед на това, съдът е кредитирал заключението по единичната експертиза, изготвено от вещо лице Стоянова, която не отчитала разлики в трите предходни плана, като признал за установено по отношение на ответника, че ищецът е 3 собственик на реална част от дворно място с площ от 2.04 кв.м.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посочено във въззивната жалба. При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е валидно, а в обжалваната част – допустимо.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице Л. И. С. От приложение №1 към заключението –комбинирана скица, изготвена по кадастралнорегулационния план от 1956г., от приложение №2 – комбинирана скица, изготвена по кадастрално-регулационния план от 1966г., от приложение №3 – комбинирана скица, изготвена по кадастрално-регулационния план от 1973г. и от приложение №4 – комбинирана скица, изготвена по кадастралния план от 2004г., е видно, че са получени еднакви разлики, а именно: между т.4-23-б.А, с площ 2.04 кв. метра, явяваща се част от имот с пл.№1519.

По делото е приета и тройна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещите лица К. Н. К.- В., Н. С. С. и Е. Г.а Д.. Към експертизата са приложени, както следва: комбинирана скица №1, отразяваща границите между поземлените имоти с идентификатори ** и*** по кадастралната карта на гр. Карлово., одобрена със Заповед РД-18-52/16.11.2011г. и имоти с планоснимачни номера 1519 и 1516, 1517, 1518 по КРП на гр. Карлово, одобрени със Заповед №2968/1956г., като в същата са очертани граничната линия по КРП от 1956г. и граничната линия по КК и ПУП от 2018г., като при пресичането на двете линии се образува фигура, от точки 1,2,3,1, с площ от 0,24 кв.м.; комбинирана скица №2, отразяваща границите между поземлените имоти с идентификатори **** по кадастралната карта на гр.