Решение № 18814 от 08.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18814 гр. София, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20261110105164 по описа за 2026 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.49 ЗЗД, във вр.чл.45, ал.1 ЗЗД, вр.чл.52 ЗЗД. В условията на евентуалност с писмения отговор ответникът е релевирал възражение за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба, уточнена с молба с вх.№ 72939/09.3.2026 г. от Й. П. Р. против Столична община, с която са предявени обективно съединени искове, както следва: 1/ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1000 евро – частичен иск от сумата от 5000 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди през периода от 17.09.2025 г. до 31.01.2026 г., в резултат от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане; 2/ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 60,58 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1000,00 евро, за периода от 17.09.2025 г. до 22.02.2026 г.; 3/ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2620,28 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди през периода от 17.09.2025 г. до 31.01.2026 г., в резултат от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

В исковата молба ищцата твърди, че на 17.09.2025г., около 8:30 часа на път към Диагностично консултативен център - XII в град София, пресичайки на пешеходна пътека, намираща се на ул.“*********” в ж.к. “*********” (вляво от спирка 1

“*********” на тролей № 4 и № 7), се спънала в издадено желязо, което се е намирало на тротоара, останало от антипаркинг елемент. В резултат на предходното ищцата паднала на пешеходната пътека и счупила лявата си тазобедрена става. С помощта на свидетели на инцидента била преместена в зелената площ. По сигнал на случайно преминаващи служители на 09 РУ, на място пристигнал екип на Центъра за спешна медицинска помощ, който я транспортирал до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. От направената снимка било установено, че е необходима операция, поради което била приета за лечение и изписана едва на 25.09.2025 г. Ищцата поддържа, че в резултата на инцидента бил отменен планов прием в клиника по урология на Военномедицинска академия, както и около едномесечно преустановяване на провеждана химиотерапия.

Поддържа още, че освен характерните за посочените травми болки и страдания изпитала силен психологически и емоционален дискомфорт, породен от влошеното здравословно състояние. Физическата невъзможност да извършва обичаините си задължения, предизвикало у нея пристъпи на тревожност, натрапчиви мисли, неувереност и страх от траини последици за здравето и качеството на живот.

Поради невъзможността да използва левия крак, изпитвала затруднения в ежедневните си дейности, което довело до засилване на усещането за безпомощност и зависимост от близки хора. Силният стрес и тревожност довели до безсъние и раздразнителност.

Отделно от предходното ищцата поддържа, че изпитва притеснения за бъдещото третиране на лявата си става - дали всичко ще е благоприятно за нея. В резултат на инцидента ищцата твърди, че претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на става, болничен престой, медикаменти и помощни медицински изделия.

По изложените в исковата молба доводи и съображения ищцата обуславя правния си интерес от предявените против ответника искове, като счита, че именно ответната община е отговорна за ремонта и поддържането на пътната настилка, като претърпените от нея вреди са в резултат от неизпълнение на това задължение. Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК от Столична община е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Поддържа се становище, че по делото не са ангажирани доказателства за механизма на настъпване на травматичното увреждане и мястото на предполагаемия инцидент, съответно дали за поддръжката на мястото на инцидента отговаря Столична община. Поддържа се още, че по делото не се установява причината за падането да е стърчащо желязо от премахнат антипаркинг елемент, тъй като не са представени доказателства в тази насока. С оглед предходното се изразява становище за липса на фактическия състав на деликтната отговорност по чл.49 ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД. Освен по основание ответникът оспорва предявените искове и по размер с доводи, че е налице допринасяне по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като пострадалата е проявила поведение, с което е допринесла пряко за настъпване на увреждането, като не е положил дължимата грижа да прояви внимание при своето 2 движение, което да гарантира личната й безопасност. Отделно от предходното се излагат доводи, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишено предвид критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. По изложените в писмения отговор доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените от ищцата искова като неоснователен и недоказан, както и присъждане на направените в производството разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, ответникът моли за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в по-нисък размер от претендирания съгласно принципа за справедливост по чл.

52 ЗЗД и поради съпричиняване от страна на ищцата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложена епикриза, издадена от I-ва к-ка по ортопедия и травматология на УМБАЛСМ Н.И.Пирогов ЕАД, от която се установява, че ищцата е постъпила в лечебното заведение на 17.09.2025 г., когато е докарана от екип на ЦСМП, след като е паднала на тротоара на улицата, при спъване в желязо. По отношение на обективното й състояние е описано наличие на болки и ограничени движения в областта на лява тазобедрена става. Поставена е диагноза „Счупване на бедрената шийка, закрито“, проведено е оперативно лечение и е изписана на 25.09.2025 г. с препоръки за активно наблюдение и продължаване на лечението.

По делото са представени 2 бр.епикризи, издадени от Военномедицинска академия – МБАЛ София, от които се установява, че ищцата е с онкологично заболяване на пикочния мехур от 2023 г.

По делото са приложени фискални бонове и фактури за заплатени суми за оперативно лечение, медицински изделия, превръзки и медикаменти през периода от 18.09.2025 г. до 08.11.2025 г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А.Ч.Р.

/син на ищцата/ и И.Е.П..

В показанията си св.Р. разказва, че в деня на инцидента майка му се обадила от Пирогов. Когато отишъл при нея тя била в тревожно състояние, и уплашена. Разказала му, че докато отивала към личния си лекар, се е спънала в желязо, което стърчало от бордюра на тротоара. Паднала върху пешеходната пътека, а шофьорите на преминаващите автомобили слезли, за да й помогнат. Свидетелят разказва, че в резултата на този инцидент било нарушено и лечението на майка му във връзка с онкологичното й заболяване, а социалният й живот спрял поне за 6 месеца.

Свидетелят разказва, че през първия месец след инцидента се наложило да живее при ищцата, за да й помага. Майка му не можела да ходи до тоалетна и била на памперси, от уплахата не можела да спи и се наложило да взема медикаменти за сън. През втория месец след инцидента за майка му се грижела сестра му, която живеела в 3 чужбина. Свидетелят разказва, че и към датата на разпита му ищцата куца, ставането й е трудно, оплаква се от болки в частта на сменената става. Вече не може да ходи на разходки до Витоша с приятели, налага се да я придружава по време на пазаруване. В продължение на два месеца след инцидента терапията във връзка с онкологичното заболяване на ищцата била преустановена и когато отишли отново през м.декември, се оказало, че препаратът, който тя ползвала е свършил и се наложило да го търсят в чужбина, като така лечението й било прекъснато за период от 5 месеца.

В показанията си св.П. разказва, че на процесната дата се движел с автомобила си по улица в ж.к.*********, когато забелязал, че шофьорът пред него слязъл от автомобила и тръгнал към пешеходната пътека. Свидетелят също отишъл да види какво се е случило и видял паднала жена в началото на пешеходната пътека. Не можела да стъпи на краката си и се оплаквала от болки. Казала, че се е спънала и паднала, но свидетелят не огледал мястото на инцидента. През това време покрай тях преминал полицейски екип, който казал, че ще извика бърза помощ. Свидетелят, оставил визитната си картичка на ищцата, тъй като тя споделила, че е тръгнала към поликлиниката и в момента няма на кой близък да се обади.

По делото е допуснато и изслушано заключение на съдебно-медицинска експертиза, в което вещото лице след запознаване с приложената по делото медицинска документация и личен преглед на ищцата е посочило, че на ищцата е извършено оперативно лечение – смяна на лява тазобедрена става. Този вид оперативно лечение се извършва поради спецификата на кръвоснабдяването на бедрената кост в тази част. Посочено е, че при счупване на шийката, кръвоснабдяването на главата се прекъсва и при това счупване не може да зарасне. С оглед предходното, при наличие на такова счупване и преценка на лекаря, се предприема оперативно лечение – смяна на тазобедрената става. При извършения личен преглед на ищцата вещото лице е констатирало наличие на оперативен белег и ограничен обем движение в лява тазобедрена става. Ищцата е съобщила за болки в ставата при по-продължително ходене. Според вещото лице е възможно увреждането да е настъпило по описания в исковата молба начин. При нормално протичане на лечебния процес, периодът на възстановяване е около 6 месеца, но с оглед наличието на придружаващи заболявания при ищцата, е възможно възстановителният период да се удължи. При подобно счупване болки с по-голям интензитет има за около 20-30 дни след оперативната интервенция, след което са със затихващ характер. Според вещото лице проведеното лечение е било адекватно и правилно проведено.

Други относими и допустими доказателства по делото не са приложени.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод 4 изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (ППВС № 9/1966 г.).

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл.45, ал.2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.