Решение № 281 от 06.11.2025, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Габрово, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно гражданско дело № 20254200500410 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение №44/05.03.2025г. по гр.д.№887/2024г. на РССевлиево, с което е признато за установено, че ответникът „СОМНИС“ ООД, ЕИК: 203949203, с адрес: гр. Севлиево, ***, дължи на „ВИК“ ООД, ЕИК 817040128, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, бул.

„Трети март“ № 6, по предявените искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 от ЗВ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: сумата от 251,57 лв., представляваща стойност на доставени ВиК услуги през периода от 19.05.2021г.- 15.02.2024г., в обект с кл. № 094008, находящ се в гр. Севлиево, местност Чакала, в поземлен имот с идентификатор ** в КК и КР на гр. Севлиево и сумата от 74,19 лв.- мораторна лихва върху посочената главница за периода 31.08.2021г.- 31.03.2024г., ведно със законната лихва върху сумата за главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда /26.04.2024г./ до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 537/2024г. по описа на РС- Севлиево, като е отхвърлен иска за главница до пълния предявен размер от 7614,14 лева и иска за мораторна лихва върху главницата до пълния предявен размер от 1534,60 лева.

Присъдени са и разноски.

В жалбата на „ВиК“ ООД- Габрово, чрез адв. А., се сочи, че в отхвърлителната част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост на формираните изводи. Излагат се съображения за доказаност със съдебната експертиза на обстоятелствата, че монтираният на водопроводното отклонение към имота на ответното 1 дружество комбиниран водомер е изправен, т.е. отчита правилно обема на преминалата през него вода и обемът от 3780 куб.м. вода действително е преминал през измервателното устройство към имота на ответника. Сочи се, че е без значение дали водата е реално потребена за стопанските нужди на „Сомнис" ООД или е „загубена" в резултат на теч в сградната водопроводна инсталация или вътрешната (площадкова, дворна) водоснабдителна мрежа в имота на ответното дружество, тъй като наличието на теч в имота на потребителя няма за последица липса на предоставена ВиК услуга. С чл. 41 от Наредба № 4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /обн, ДВ, бр.88 от 8 октомври 2008г./ не се въвежда задължение за оператора да спира подаването и отвеждането на вода при аварии във вътрешната (площадкова, дворна) водоснабдителна мрежа или в сградната водопроводна инсталация на потребителите. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4, б „а" от ЗВ водоснабдителните системи или части от тях, чрез които се доставя вода за потребителите на територията на общината, са публична общинска собственост, а съгласно чл. 24, т. 9 от ЗВ сградните водопроводни инсталации и вътрешните водопроводни мрежи, разположени в имотите на потребителите, до измервателните уреди на водопроводните отклонения са частна собственост. Сочи се, че „ВИК" ООД, като оператор на водоснабдителната мрежа, няма никакви задължения относно аварии и течове след водопроводното отклонение. Излагат се съображения, че отчитането на водомера с показание 3780 куб.м. две години след откриване на партидата на ответника няма отношение към това дали услугата е доставена, съответно дали се дължи плащане на нейната цена- съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия на „ВИК" ООД изискуемостта на вземането за цената настъпва тридесет дни след датата на фактуриране, която в случая е 22.02.2022г., когато е издадена спорната Фактура с № 3004944374. Сочи се, че въпросът дали водомерът е отчитан в сроковете, определени в Общите условия, или със забавяне, е относим единствено към настъпването на изискуемостта на вземането з а цената на ВиК услугите, съответно изпадането на длъжника в забава и началото на давностния срок, но по делото възражение за изтекла погасителна давност за вземането на „ВИК" ООД не направено, а давността не се прилага служебно. По делото било установено, че шахтата, в която е разположен водомерният възел, подлежи на зазимяване, поради което, съгласно нормативните разпоредби се отчита 2 пъти годишно. Сочи се, че показанията на свидетеля Х. Р. И. и обясненията на управителя на ответното дружество Р. Т. И. относно закупуването, първоначалния монтаж на комбинирания водомер и наличието на установен теч, освен уклончиви и непълни, са и противоречащи на приетата по делото СТЕ.

Претендирано е решението да се отмени в обжалваната част и да се признае за установено, че ответникът „Сомнис" ООД дължи на ищеца „ВиК" ООД разликата между уважения и първоначално предявения размер на исковите претенции за главница и мораторна лихва.

Въззивната инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

2

Производството пред РС- Севлиево е образувано по предявени от "Водоснабдяване и канализация" ООД- Габрово, ЕИК 817040128, срещу „Сомнис“ ООД- Севлиево, по реда на чл.422 ал.1 ГПК, установителни искове с правно основание чл.79 и чл.86 ЗЗД, да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 7614,14 лв., представляваща главница за доставени ВиК услуги с отчетен период 19.05.2021г.- 15.02.2024г. по издадените и приложени фактури /в заповедното производство е приложена справка за фактурите/ и сумата 1534,60 лв.- мораторна лихва върху посочената главница за периода 31.08.2021г.- 31.03.2024г., ведно със законната лихва върху сумата за главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда /26.04.2024г./ до окончателното й изплащане.

Първата инстанция е уважила предявените искове само частично- за сумата 251,57 лева главница и лихва върху същата в размер на 74,19 лева, а в останалата част, до пълният предявен размер от 7 362,57 лева главница и 1534,60 лева лихва е приела, че са неоснователни. Изложени са съображения, че основният спорен въпрос в производството е дали правилно е начислено количеството потребена от ответника вода по фактура №3004944374 от 22.02.2022г. в размер на 3870 м3 и дали този обем вода е реално потребена от ответника. Посочено е, че вещото лице не може да даде отговор къде е бил проблемът и къде е имало авария, тъй като в много дълъг период от време единият водомер не е отчитан от служителите на ищцовото дружество и не записван в карнетите. Служителите на ищцовото дружество не изпълнили нормативното си задължение да отчитат монтирания водомер в продължение на две години и да отбелязват това в карнета, а при първото отчитане на малкия водомер на 18.02.2022г. констатирали изключително голямо количество потребена вода, както и че броячът на водомера се върти непрекъснато, едва тогава е спряно водоподаването и е изготвен протокол.

Съдът е приел, че липсват доказателства отчетеното количество вода да е действително предоставено като услуга и потребено от ответното дружество, при наличието на данни за авария, което изрично е посочено от служител на ВиК в представения констативен протокол.

С оглед гореизложеното РС- Севлиево е приел, че по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване „Сомнис“ ООД да е потребило твърдяното от ищеца количество вода. Според първата инстанция ответното дружество все пак е потребявало вода, която не е била отчитана, като с оглед разпоредбата на чл. 162 ГПК и съобразно обичайното потребление за процесния обект и заключението на вещото лице, съдът е определил стойност на потребеното количество вода за процесния период 19.05.2021г.- 15.02.2024г. в размер на 251, 57 лв., върху която сума се дължи законна лихва в размер на 74, 19 лв. за периода 31.08.2021г.- 31.03.2024г.

Въззивната инстанция не споделя изводите на РС- Севлиево. Същите не се подкрепят от доказателствата по делото, не е взето предвид заявлението и признанието на ответника в отговора на исковата молба, че издадените фактури преди и след фактура №3004944374/22.02.2022г. не са платени и са дължими на ВиК- Габрово, като е възразил единствено по отношение на фактура №3004944374/22.02.2022г. на стойност 7 486,13 лева за 3 870 куб. м. потребена вода. Първоинстанционният съд е определил дължима сума за 3 процесния период в размер на 251, 57 лв., без да посочи по коя фактура се дължи тази сума, как е определена точно в този размер, за какво количество вода се отнася и по каква цена е изчислена, какво количество приема за „обичайно потребление“ - т.е. не е обосновал как е определил сумата, която е присъдил. Цитирани са текстове от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, касаещи авария, без да е прието, че такава е налице, или е била установена, при положение, че ответното дружество изрично отрича да е имало теч или авария в сградната водопроводна инсталация или вътрешната (площадкова, дворна) водоснабдителна мрежа в имота му.

По делото е установена облигационна връзка между страните- договор №736/16.02.2020г. за предоставяне на ВиК услуги /водоснабдяване/, сключен между „Сомнис“ ООД- Севлиево и ВиК ООД- Габрово, като водоснабдявания обект се намира в община Севлиево, област Габрово, извън строителните граници на гр. Севлиево, в местността „Чакала", ПИ с идентификатор ** и съгласно проекта представлява Търговско- складова сграда.

В отговора на исковата си молба ответникът признава изрично, че дължи и не е заплатил сумите по фактури № 3004554397, 3004607260 и 3004653866, а също дължи начислената сума за съответното количество и по издадените фактури, считано от фактура № 3004984251 от 23.03.2022г. Не са направени възражения за изтекла давност или за прихващане.

Управителя на ответното дружество Р.И. е посочил пред съда, че той е закупил процесният водомер, „той заедно с работници го монтирали, които били извикани за полагане на тръбите“ /л.136/, през 2019г. Твърдял е, че не е имало теч, повреда, във водопроводната система в имота на дружеството.

От заключението на приетата от РС- Севлиево като доказателство по делото съдебно- техническа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че процесният водомер е комбиниран, съставен от два водомера работещи синхронно, малкият е монтиран като байпас на големия водомер, като винаги двата водомера се отчитат заедно- водомера е двойнотарифен и трябва да се отчитат броячите на двата водомера. Преминалата вода ще се отчете или от малкият или от големият водомер-кой водомер ще отчита, се определя автоматично от преминаващото количество вода и ако то е до 4 куб.м./час, го отчита малкия водомер, а ако количеството е над него- до 63 куб.м./час, се отчита от големия водомер. Калибрирането (настройката) на водомерите, се извършва от производителят, като същият записва годината на производство и пломбира капаците, връзките и отчитащите механизми. Това е първоначалната проверка за точността на измерване на преминалите през водомера водни количества. Същите се продават с гаранция за точност на измерването, постигната според изискванията на Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол от 2003г.- раздел Водомери. Вещото лице е посочило също, че: процесният комбиниран водомер е изправен; количеството 3870 куб. м. вода е отчетено от брояча на малкия водомер; всички оловни пломби, защитаващи важни части от общата конструкция на двата водомера, общо пет, са по местата си; за месец през водомера могат да преминат 2 928 куб.м. вода, съгласно пропусквателната способност на водопроводната инсталация; до 18.02.2022г. малкият водомер 4 не е отчитан, а след тази дата вече редовно се отчитат и двата водомера.